Решение № 6945 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6945 гр. С, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110170545 по описа за 2024 година

Предявени са искове от В. Б. Й., ЕГН **********, чрез адв. М. Л. Л., със съдебен адрес: гр. С, ул. „ Г.С.Р“ 165, ет.2, насочени срещу „Б Е Д К" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Н” 25, ет.5, представлявано от Б Б и С Г, за прогласяване за нищожен на сключения между страните договор за паричен заем № .../31.07.2023 г., поради противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на следните клаузи: клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 38,49%, клаузата, регламентираща годишния процент на разходите в размер на 49,21 % и чл. 9 от процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищеца да заплати услуга „ Бързо разглеждане на искането за кредит“, която е в размер на 340.44 лв., както и услуга „ Динамично плащане по Кредита“, която е в размер на 510, 72 лв.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор за кредит № .../31.07.2023г., по силата на който на ищецът са предоставени 800.00 лв., а той трябва да върне за 12 месеца сума в размер на 1827,60 лева при ГПР от 49.21 %, годишен лихвен процент от 38,49 %.

Излага, че съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит ищецът следвало да заплати парична сума за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“, която е в размер на 340.44 лв., както и за услуга „Динамично плащане по Кредита“, която е в размер на 510, 72 лв., които суми били добавени към месечните погасителни вноски на кредита.

Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, а именно поради неспазване на изискванията за шрифт на договора. Договорът не отговарял и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, доколкото в същия не бил посочен срок на договора. Договорът бил нищожен и на основание чл.11, ал.1, т. 9а и т.10 вр. чл.22 от ЗПК, поради липсата на правилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му.

Не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото от договора и погасителния план към него не можело да се извлече информация за размера на включените 1 в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като при сключване на процесния договор за кредит, на ищеца не били представени и Общите условия към него, съответно той не ги е подписал на всяка страница, каквото било изискването на ЗПК.

Сочи, че клаузата на чл.9 от договора била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Излага още, че уговореният пакет „Допълнителни услуги“ представлявал действия по управление на кредита, поради което клаузата на чл. 9 противоречала на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочва, че възнаграждението по допълнителния пакет не е включено в ГПР, поради което посоченият в договора ГПР не бил действителния между страните.

Излага твърдения, че процесния договор попада под уредбата на ЗПК, като в същия липсвали институти като Пакет Допълнителни услуги и услугите включени в него и др. подобни. В този смисъл включването на надбавката печалба, надбавка, покриваща разноските, и добавката в месечната вноска представлява противоречие със закона до степен на нищожност. Според ищеца реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

За нищожна, като противоречаща на добрите нрави, счита и клаузата, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 38,49%. В тази връзка заявява, че допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е видно, че „Б Е Д К” ООД е фиксирал годишната лихва в размер на 38,49%, тоест – почти 4 пъти законната лихва за периода.

По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на договора, а в условията на евентуалност на изрично оспорените клаузи от него.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че между страните е сключен договор за кредит .../31.07.2023г. с посочените в исковата молба клаузи, но твърди, че с тях не се накърняват добрите нрави.

Обосновава становище, че същите не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото. Ответникът обръща внимание на принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори, които според него не са етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, като евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В тази насока ответникът се позовава на решение № 272 от 31.03.2009 г., постановено по гр.д.№ 1115/2008 г. по описа на Апелативен съд - С, ГК, I състав. Отделно от това ответникът отбелязва, че в решенията, в които се приема, че нееквивалентностга на престациите противоречи на добрите нрави не се посочва на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи, а лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз основа на критерии, които съдът сам определя.

2

В отговора се твърди, че ищеца, като страна по договора за потребителски кредит сам е пожелал пакет „Допълнителни услуги”, т.е. че всички тези действия, които кредиторът е предоставил, са били по желание на потребителя. Сочи се, че никога допълнителните действия не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б Е Д К” ООД. Според ответника, самият пакет присъсва в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях и съответно, че не са уговорени индивидуално.

По отношение твърденията на ищеца, че допълнителните действия са реално част от ГПР, но не са калкулира в ГПР, се твърди, че в допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена легална дефиницията за общ разход по кредита, в която се съдържат и разходите за допълнителни услуги, но само когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая, според ответника допълнителния пакет никога не е бил задължителна предпоставка за отпускане на кредита.

Излага, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10,а така също и изискванията за шрифт и упоменаване на срок в договора за кредит.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД и чл.143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за кредит /а в условията на евентуалност на отделни негови клаузи/.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 31.07.2023 г. между страните е сключен договор за кредит № MAX_..., по силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 800 лв., която следвало да бъде върната на 12 броя месечни вноски, всяка по 81,37 лв. Посочен е ГЛП от 38,49%, ГПР от 49,21 % и обща дължима сума по кредита от 976,44 лв. Не е спорно, че сумата е усвоена.

С разпоредбата на чл.9, Раздел V от договора страните са постигнали съгласие за получаване на услугите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и “Динамично плащане“ в размер съответно на 340.44 лв. и 510.72 лв. С оглед на това в ал.3 на чл.9 е поместен погасителен план с месечна вноска от 152.30 лв. и е променен общо дължимата сума по кредита на 1827.60 лв. В чл.7.3 и чл.7.4, раздел V от Общите условия е посочено, че услугата „Бързо разглеждане по своя кредит“ включва разглеждане на искането в срок от 2 часа в рамките на работното време на кредитора, а услугата

„Динамично плащане“ осигурява изпращане на служител на кредитора за събиране на вноските, при изпълнение на условията, установени в договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита - арг. чл.23 ЗПК.

С оглед твърденията в исковата молба и задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (след изм. с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), който урежда 3 особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, инкорпориран в самия договор с вписани 12 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В същото време клаузите на договора са написани ясно и разбираемо с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК.

Извод в тази насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ специални знания в оформлението на печатни текстове, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в съда при изготвяне на съдебни актове.

С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В случая в разпоредбата на чл.5 от договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 49,21 %.

С клаузата на чл. от договора е установено задължение за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги, платими с всяка една то 12-те вноски, като размера им се увеличава на 152.30 лв.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.