Решение № 114 от 27.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500235 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №46/28.02.2023 г., по гр.д.№615/2022 г. на ОС – Х., I-ви състав, постановено по предявен от А. Д. А. срещу Община Х. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания – луксация на дясната раменна става, както и фрактури на зъби 34 и 35 на долната челюст, получени в резултат на инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр. Х., на тротоарна площ на ул.“Ц.О.“ пред №7, при който ищцата се спънала в разместени плочки на тротоара и паднала, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.06.2022 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния предявен размер, като е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от решението са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№2509/20.03.2023 г. ищцата А. Д. А., чрез адв. К. Г., обжалва решението ЧАСТИЧНО в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за обезщетение за разликата над 8000 лв. до размера от 20 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушаване на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение, което не съответства на степента на търпените от ищцата болки, 1 страдания и дискомфорт, възрастта на ищцата, пожизнения характер на част от неблагоприятните последици от уврежданията, икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни случаи. Настоява за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част, и присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 12 000 лв.

/до размера от общо 20 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на АД“Г. и М.“.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, ищцата е била освободена на осн. Чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№3371/13.04.2023 г., подаден от Община Х. чрез юрк. Б. П.-В., с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Неправилно е приложен принципа на справедливостта, но в обратна посока – чрез завишаване на размера на обезщетението. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ищеца без уважение. Релевирано е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се настоява за определянето му в минимален размер.

С Въззивна жалба вх.№2531/21.03.2023г. ответникът Община Х., представлявана от Кмета на общината С.Д., обжалва решението ИЗЦЯЛО в осъдителната му част. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – в решението не са обсъдени всички доказателства в тяхната взаимна връзка; правните изводи са декларативни и необосновани непълно е обсъждането на събраните писмени и гласни доказателства и СТЕ; неправилно са кредитирани показанията на св. М., като не е отчетена родствената й връзка с ищцата и обстоятелството, че тя не е била очевидец на инцидента; съдът е обсъждал дадени извън процеса, пред вещото лице в хода на изготвяне на заключението, свидетелски показания на свидетел-очевидец; механизмът на увреждането не е доказан по несъмнен начин. При условията на евентуалност се поддържа нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение, като определянето му е необосновано от съда.

Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, и отхвърляне изцяло на предявения иск. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез законния представител на Община Х., отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е 2 процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата, и в срок е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№3405/18.04.2023 г., подаден от А. Д. А., чрез адв. К. Г.. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ответника. Съдът задълбочено е обсъдил всички доказателства и правилно е приел за установено, че отговорност за настъпилата злополука носи именно ответната община. Ищцата е доказала по несъмнен начин релевантните факти, от които произтича претенцията й за обезвреда, докато възраженията на ответника са бланкетни и неподкрепени с доказателства. Установено е мястото на настъпване на злополуката и механизма на настъпването й. Неоснователно е оплакването, че вещото лице е използвало показания на свидетел-очевидец, който е присъствал при огледа. Съдът не е допуснал нарушение, като е обсъдил показанията на жената, станала очевидец на инцидента. Неоснователни са и оплакванията за кредитиране на показанията на св. М., поради заинтересованост – тези показания са били събрани за установяване на вида и характера на вредите, и продължителността на възстановителния период. Експертизата установява, че в процесния участък тротоарните плочки са повдигнати от 5 до 20 см. над нивото на основната тротоарна настилка, които дефекти представляват реална опасност за преминаващите пешеходци, поради което се поддържа доказаност по основание на предявения иск. Налице е съществено занижаване на размера на обезщетението, като се поддържа становището за справедлив размер от 20 000 лв., изразено с въззивната жалба на ищеца. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение и потвърждаване на решението в неговата осъдителна част. Заявява се претенция за направените разноски пред двете съдебни инстанции, в това число и за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно за ищцата процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивните жалби оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че на 10.06.2022 г., при падане от собствен ръст, ищцата А. А. е получила травматично увреждане, изразяващо се в луксация на дясна раменна става.

Оспорва се мястото на настъпване на увреждането и механизма на увреждането, твърдян от ищцата. Оспорва се наличието на причинна връзка между състоянието на тротоарните плочки на ул.“Ц.О.“ пред №7 и претърпяното от ищцата травматично увреждане. Спори се 3 по тежестта на настъпилото увреждане, обема, интензивността и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, както и за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза /на л.7273/ се установява, че при извършен оглед на 29.12.2022 г. на мястото на произшествието, посочено от ищцата – в гр.Х., на ул.“Ц.О.“№7, пред магазин за матраци, находящ се на партерния етаж на Вход А от жилищен блок на посочения адрес, експертизата е установила, че тротоарната площ в посочения участък /пред магазина за матраци/ е с широчина около 4,00 метра, като по цялата широчина е налице неизправност на тротоарната настилка, изразяваща се в повдигнати, разместени и счупени плочки. Констатирана е височина на повдигане на разместените плочки до 5 см. над нивото на основния тротоар, а в участъка около растящо декоративно дърво в границите на тротоарната площ, в близост до бордюра към улицата, повдигането на плочките е около 20 см. над нивото на основния тротоар.

Експертизата установява, че в периода от датата на инцидента 10.06.2022 г., до датата на огледа за нуждите на експертизата на 29.12.2022 г. няма данни да е правен ремонт на този участък от тротоарната площ. Състоянието на тротоарната площ в посочения участък е визуализирано с приложен към заключението снимков материал.

Съдът кредитира заключението в частта му, в която е даден отговор на въпроса какво е състоянието на тротоарната настилка в участъка на улица „Ц.О.“ пред магазин за матраци, находящ се в партерния етаж на вход А от жилищен блок, находящ се на №7, към датата на извършване на огледа за нуждите на експертизата 29.12.2022 г.

От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №7/23 вх.

№513/18.01.2023 г. се установява, че на 10.06.2022 г. ищцата, тогава на 77 години, е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се в изкълчване на дясната раменна става, което е причинило трайно затруднение в движението на дясната ръка за повече от 30 дни.

Посоченото увреждане е в пряка причинна връзка с падане от собствен ръст. За лечение на увреждането е било извършено наместване на раменната става и е била поставена имобилизация с ортеза. Два месеца по-късно ищцата е посетила стоматолог по повод дестабилизация на зъбна протеза на долната челюст. Поставена е диагноза „счупване на зъби 34 и 35 /четвърпи и пети долни леви зъби/“ Не е направена предписаната ортопантомография. При извършения за нуждите на експертизата личен преглед на ищцата на 09.01.2023 г. експертизата установява, че от зъби 34 и 35 са налице остатъци от гангренозни корени. Счупването на зъби 34 и 35, според експертизата, не отговаря на механизма на травмата, и не може да се свърже с претърпяното падане на 10.06.2022 г., тъй като счупването на зъбите е установено два месеца след падането, а състоянието на остатъците от зъбите /гангренозни корени/ не показва травматично въздействие. При изслушването на експертизата в о.с.з. вещото лице пояснява, че на тези зъби се държи долната протеза на ищцата, и ако те са счупени при травмата, долната протеза би паднала веднага, а не два месеца по-късно. Поради неизготвянето на предписаното образно изследване – ортопантомография, не може да бъде установено състоянието на зъбната 4 редица веднага след травмата, поради което не може да бъде обоснован извод за травматична причина за отпадането на тези зъби. Оздравителният процес при ищцата за възстановяване от луксацията на дясната раменна става е продължил около два месеца, като в този срок се включва срока на имобилизацията и срока на проведената рехабилитация.