Решение № 3357 от 13.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3357 гр. С., 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110143186 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л“, б., в ..., аб. ...., чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат следните суми, за които заявява, че имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № .... г. по описа на СРС, 36 гр. състав: Д. ИВ. Д.: сумата от 458,80 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.01.2020 г. до окончателното й погасяване, мораторна лихва в размер на 56,77 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 27.12.2019 г., сумата от 8,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,54 лв. за периода от 31.01.2017 г. до 27.12.2019 г. и ЕФР. Д. ИВ.: сумата от 1835,21 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.01.2020 г. до окончателното й погасяване, мораторна лихва в размер на 227,09 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 27.12.2019 г., сумата от 35,97 лв., представляваща цена на 1 извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,17 лв. за периода от 31.01.2017 г. до 27.12.2019 г. Претендира присъждането на разноски за исковото и заповедното производство.

Ответниците Д. ИВ. Д. и ЕФР. Д. ИВ. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Оспорват дължимостта на претендираните суми като твърдят, че същите са погасени по давност. Поради изложеното молят за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С. ” ЕООД заема становище за основателност на подадените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № .... г. по описа на СРС, 36 състав , се установява, че на 30.01.2020 г. е издадена заповед, в която е разпоредено Д. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.С., ЖК Л.З. Г, б., в ..., ...,и длъжникът Т.И.Т, ЕГН **********, с адрес ГР.С., ЖК Л.З. Г, б., в ..., ...,и длъжникът ЕФР. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес ГР.С., ЖК Л.З. Г б., в ..

..., да заплатят разделно на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ..., представляван от А.С.А., с адрес ГР.С., УЛ.Я., №23Б, сумата от 2752,81 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.1.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 340,63 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 27.12.2019 г., сумата от 53,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.1.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,25 лв. за периода от 31.1.2017 г. до 27.12.2019 г. и 113,13 лв. разноски по делото, а именно:

63,13 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се разпределят както следва: Д. ИВ. Д., ЕГН ********** сумата от 467,79 лв. , ведно със законна лихва от 10.1.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 56,77 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 27.12.2019 г.мораторна лихва в размер на 1,54 лв. за периода от 31.1.2017 г. до 27.12.2019 г. и 18,86 лв. разноски по делото, а именно: 10,52 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.Т.И.Т, ЕГН ********** сумата от 467,79 лв. , ведно със законна лихва от 10.1.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 56,77 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 27.12.2019 г.мораторна лихва в размер на 1,54 лв. за периода от 31.1.2017 г. до 27.12.2019 г. и 18,86 лв. разноски по делото, а именно: 10,52 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.ЕФР. Д. ИВ., ЕГН ********** сумата от 1871,17 лв. , ведно със законна лихва от 10.1.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 227,09 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 27.12.2019 г.мораторна лихва в размер на 6,17 лв. за периода от 31.1.2017 г. до 27.12.2019 г. и 75,42 лв. разноски по делото, а именно: 42,09 лв. държавна такса и 33,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Заповедта е връчена на длъжниците, като в срок са депозирали възражение по чл. 414 2

ГПК длъжниците Д. ИВ. Д. и ЕФР. Д. ИВ., поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск срещу тях. Спрямо длъжника Т.И.Т заповедта е влязла в сила.

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ....г.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че ответниците са собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л“, б., в ..., аб.

...., при следните квоти: Д. ИВ. Д.- 1/6 и ЕФР. Д. ИВ.- 4/6, както и че до процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в претедираните от ищеца размери. Спорно между страните е само дали претендираното вземане е погасено по давност.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника и без да ги 3 е приел изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ от 14.03.2014г.) е прието, че клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30–дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата, като след изтичане на 30дневен срок се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва, ако не са платени в срок.

В този ред на мисли, съдебният състав приема, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, така и по отношение на размера на претендираната реално потребена топлинна енергия за сумата от 2294,01 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от м. 7.2016 г. до м.04.2019 г. за реално потребена енергия, която се дължи от ответниците в посочените квоти - Д. ИВ. Д.- 1/6 и ЕФР. Д. ИВ.4/6.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Отделно от това, по делото не се доказа ответниците да са възразили срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.

На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.

Съдът приема за доказан изцяло искът за главница за топлинна енергия в размер на 2294,01 лева и искът за главница за дялово разпределение в размер на 44,96 лева, които се дължат от ответниците в посочените квоти - Д. ИВ. Д.- 1/6 и ЕФР. Д. ИВ.- 4/6.

По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи 4 единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.01.2020 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.01.2020 г., са погасени по давност.