Решение № 265550 от 27.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 27.08.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР

КОВАЧЕВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13463 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 20.07.2020г. по гр. д. № 9652/2018г. Софийски районен съд, ГО, 127 състав, е отхвърлен предявеният от И.Б.П. срещу “Ч.Р.Б.” АД иск с правно основание чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на обгаряне на дясната ръка на ищеца, показалец и среден пръст, при взрив на електрическата кутия на захранващото табло във входа на блока, находящ се в гр. София, ул. “********настъпило на 03.08.2017г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца И.Б.П., в която излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че съдът не е отчел заинтересоваността на разпитаните свидетели – служители на ответното дружество, а е кредитирал същите при липса на задълбочен анализ на останалите доказателства. Акцентира на обстоятелството, че разпитаните свидетели са именно тези лица, които не са обезопасили таблото след извършената подмяна на електромерите в сградата, поради което счита, че от тях не може да се очаква да признаят своя грешка. Твърди, че не е възможно друго лице, освен извършващите подмяна на електромерите служители на ответното дружество, да свалят предпазния капак на таблото и да открият жиците. И това е така, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че всяко докосване до капака и жиците би довело до идентични последици с тези, които са предмет на предявения иск. Освен това навежда съображения, че поведението му не може да се приеме за безразсъдно, тъй като ищецът е преценил, че няма опасност ако предприеме действия по поставяне на капака на таблото, но без да докосва ел. инсталацията. В решението си първоинстанционният съд не бил обсъдил и установеното обстоятелство, че липсвали каквито и да било предупредителни знаци за опасност. Счита, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на причинна връзка между бездействието на служителите на ответника и претърпените от ищеца вреди. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна “Ч.Р.Б.” АД оспорва въвзивната жалба по подробно изложени съображения.

Счита първоинстнационното решение за правилно. Поддържа релевираното възражение, че вредите са причинени поради изключителна вина /принос/ на пострадалия. Оспорва твърдението за извършени от негови служители противоправни действия и бездействия. Счита, че ищецът е нарушил забраната по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, тъй като е извършил незаконно въздействие върху енергийния обект /разпределителната касета/ в зоната на сервитута му и това е единствената причина за настъпване на инцидента.

Поведението на пострадалия е и пряко нарушение на нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за сервитути, съобразно която минималните размери на сервитутните зони са определени на не по-малко от 1 метър около касетата/таблото пред страните без врати и не по-малко от 1, 5 метра пред страната с врата. Оспорват се и твърденията за противоправно бездействие на служители на ответното дружество, изразяващо се според ищеца в непредприемане на мерки за обезопасяване и контрол не енергийния обект, както и че разпределителната касета е била оставена необезопасена. Поддържа се и възражението, че претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на обгаряне на дясната ръка на ищеца, показалец и среден пръст, при взрив на електрическата кутия на захранващото табло във входа на блока, находящ се в гр. София, ул. “********настъпило на 03.08.2017г.

В исковата молба са изложени твърдения, че през м.06.2017г. след извършени от служители на ответника дейности по подмяна на електромерите в процесната сграда, по неизяснени причини в ел. кутията на входа останали да стърчат оголени кабели, като вратичката на ел. захранващото табло и предпазната му метална кутия не били възстановени в първоначалния им вид, а предпазният капак липсвал. На 03.08.2017г. при излизане от входа той забелязал, че предпазната метална кутия от таблото била захвърлена на земята пред задния вход на кооперацията. Ищецът решил да постави металния капак на предназначеното му място с цел предпазване от евентуални инциденти. На мястото липсвали предупредителни табели, че таблото е под ел. напрежение и представлява опасност.

Той се опитал да постави в оригинална позиция металния капак на предназначените за това винтове, без да докосва ел. инсталацията, като още при допира на втория винт последвал внезапен взрив с пламъци. В резултат от взрива ищецът бил изхвърлен на земята, а дясната му ръка била обгорена, токът в цялата сграда спрял и той се обадил на аварийната служба при ответното дружество за да сигнализира за възникналия инцидент. За претърпените от инцидента неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес, тревожност, се претендира заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове по възражения, че липсва противоправно бездействие на негови служители /при заявени фактически твърдения, че те не са премахвали предпазния капак на металната кутия на разпределителното табло; не са бездействали при обезопасяването и контрола на достъп до това табло/, както и възражение относно твърдяната причинно-следствена връзка между соченото в исковата молба противоправно бездействие и причинените вреди. Релевирал е правоизключващо възражение, че вредите са резултат от изключителната вина /принос/ на пострадалия, който в нарушение на нормативните правила /Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти/ относно енергийните обекти, е извършил самоволни действия върху енергиен обект в зоната на сервитута.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин наличието на твърдяното от ищеца противоправното поведение на служители на ответното дружество при или по повод изпълнение на възложена от дружеството работа. Кредитирал е показанията на разпитания свидетел К.А. – участвал при подмяната на електромери в процесната сграда, от които се установявало, че след извършване на тази дейност, таблото е било проверено и обезопасено. Формирал е изводи за липса на причинна връзка между поведението на служителите на дружеството и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Приел е, че причината за настъпване на процесния инцидент е единствено поведението на ищеца, който се е опитал да постави капака върху разпределителната кутия, която е била под напрежение, при което е възникнало късо съединение, като не е било възможно инцидентът да настъпи, ако ищецът не беше извършил тези действия. Развил е съображения, че дори да се приеме, че служители на ответника действително са оставили таблото необезопасено и без поставен капак, съгласно категоричното и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от това състояние на таблото не би възникнало късо съединение. Конкретното късо съединение, вследствие на което за ищеца са настъпили вреди, е настъпило в резултат на неговия опит да постави капака върху таблото. т.е. не действията на служители на ответника, а действията на ищеца са причината за инцидента, тъй като от именно от тях е настъпило късо съединение. Освен това единствено поради необезопасяването на таблото и немонтирането на капака не би настъпило късо съединение като типичен и закономерен резултат, без поведението на ищеца.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е нарушил забраната по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16 от 2004г. за сервитутите на енергийните обекти, съгласно която в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия не се допускат действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти, на която разпоредба се позовава и ответникът.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно или договорно задължение за действие.

По делото е установено, че ищецът живее в сграда, находяща се в гр. София, ул. „******На 14.06.2017г. служители на ответното дружество извършили действия по подмяна на част от електромерите, отчитащи потребената ел. енергия от абонатите в жилищната сграда. Не е спорно, че електромерите /средствата за търговско измерване/ се намират в дървено табло на стената на партера на сградата, а захранващите кабели се намирали в друго табло – разпределително табло /разпределителна кутия/. В същото разпределително табло имало монтирана метална предпазна кутия за захранващите кабели.