Решение № 53 от 25.02.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Плевен, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело № 20214400100659 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба /ИМ/ от З. Й. Ф. чрез пълномощника й адвокат Т. Г. от САК против Гаранционен фонд, гр. София, уточнена с молба от 20.12.2021 г., в която се твърди, че при ПТП, осъществено на 11.11.2020 г. в гр. Плевен в качеството си на пешеходец, който пресича пешеходна пътека ищцата е била ударена от лек автомобил м.м.“***“ с рег. № ***, управляван от водача Е. Д. А., в резултат на което е претърпяла увреждания на здравето си. Твърди се, че лекият автомобил се е движил с несъобразена скорост преди ПТП, както и че по отношение на автомобила не е имало сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към таза дата. Твърди се, че в причинна връзка с ПТП е претърпяла фрактура /счупване/ на горния крак на големия пищял на костите на подбедрицата на левия крак, избиване на първи и втори горни десни зъби и избиване на първи и втори долни десни зъби, оток и кръвонасядане в областта на ляво коляно, в горната част на подбедрицата /мястото на счупването/, оперативно лечение на фрактурата на ляв долен крайник, претърпени неудобства във възстановителния процес, подробно описани в медицинските документи, които в съвкупност са довели до невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване, наложили са оперативно лечение с висока сложност, както и че оздравителният период е бил дълъг, съпътван с интензивни болки и страдания, битови неудобства и стрес от преживяното. Твърди се, че и към момента на подаване на ИМ този 1 оздравителен процес не е приключил и ищцата все още не може да обслужва сама и движи без чужда помощ. Твърди се, при оперативното лечение е извършила разходи за остеосинтензен материал, необходим за фиксиране на фрактурата в размер на 1 150 лв., които не са поети от НЗОК и съставляват имуществени вреди за нея. Твърди се, че ищцата е претърпяла значителни физически болки и страдания в резултат на уврежданията си, като наред с това преживяното при ПТП се е отразило и на психиката й, тъй като след инцидента изпитва повишени безпокойство и тревожност без видима причина, страх от автомобили, притеснение и безпокойство при необходимост да пресича пътно платно, нарушен сън, станала по-затворена, не излизала и не се срещала често с приятели, Претърпените от ищцата неимуществени вреди, подробно описани по-горе същата оценява на 100 000 лв..

Ищцата твърди, че е подала до Гаранционен фонд уведомление за вреди на 02.01.2021 г., по което е образувана щета № 21-210009/12.01.2021 г., но е получила писмо, с което ГФ й отказва изплащане на обезщетение, което обосновало правният й интерес да потърси правата си по съдебен ред.

Моли се съда, като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение с което да осъди ответника Гаранционен фонд да заплати на ищцата: сумата от 40 000 лв. /частичен от иск за 100 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, осъществено на 11.11.2020 г. в гр. Плевен с участието на лек автомобил м.м.“***“ с рег. № ***, управляван от водача Е.

Д. А. без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 11.11.2020 г. до окончателното й заплащане; сумата от 1 150 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на описаното по-горе ПТП, преставляващи разходи за лечение – остеосинтензен материал за извършена операция на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на разхода – 22.11.2020 г. до окончателното й заплащане.

Ищцата претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Гаранционен фонд /ГФ/, гр. София чрез пълномощника му ст. юрисконсулт Т. М.. С отговора предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани поради липса на представени писмени доказателства с ИМ във връзка с механизма на 2 процесното ПТП. Според ответника е налице злоупотреба с право, тъй като ищцата е могла да се снабди с документи за ПТП, но бланкетно както в производството пред ГФ, така и при образуване на делото е изпълнила това свое задължение, поради което ответникът е затруден да упражни правата си в производството. В отговора се признава, че по искане на ищцата е образувана щета № 21-210009/12.01.2021 г. пред ГФ, но се посочва, че въпреки предоставената й възможност и дадени указания ищцата не е представила доказателства, въз основа на които да се направи извод относно наличие основание за определяне и заплащане на обезщетение. Според ответника при липса на доказателства за противоправно поведение на деликвента Е.А. не може да се направи извод и за пряка причинна връзка между увреждането и претърпените от ищцата вреди, поради което ответника оспорва механизма на ПТП, установен с констативния протокол за ПТП. С отговора се твърди съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на ищцата като пешеходка. Алтернативно, искът за неимуществени вреди се оспорва по размер поради прекомерност на претенцията с оглед принципа на справедливостта и установените икономически условия в страната и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави се възражение за присъждане на законната лихва за забава преди датата на подаване на ИМ като се позовава на това, че ГФ се е произнесъл в законоустановения срок отказвайки да изплати обезщетение.

С отговора се иска да бъде конституирано като трето лице-помагач на ответника по реда на чл. 219 ал. 1 от ГПК на Е. Д. А., което искане е уважено от съда с определение № 1388/11.10.2021 г. по делото.

В о.с.з. ищцата З. Й. Ф. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Т.

Г . поддържа предявените искове. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА поради оказана безплатна правна помощ по делото. В депозираните писмени бележки ищцата чрез пълномощника си поддържат твърденията в ИМ и счита, че от доказателствата по делото се установяват понесените болки и страдания в резултат на претърпяното ПТП в претендирания размер. Според ищцата от представените по делото писмени доказателства, вкл. становището на Комисията за финансов надзор безспорно се установява, че сключената по отношение автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е била прекратена към датата на настъпване на ПТП. Според ищцата като трето лице по застрахователния договор меродавно за нея е отразеното в регистъра към ГФ, в който в реално време се показват валидните застраховки към определен 3 момент на леките автомобили с български номера и при направената справка в този регистър е установено, че по отношение на процесния автомобил няма отразена сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП и са налице основанията на чл. 574 ал. 12 за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника. Позовава се на ТР от 23.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТКна ВКС. Според ищцата въпросът със законосъобразността на прекратяване на договора за застраховка, сключен по отношение на процесния автомобил не е предмет на настоящото производство и не следва да бъде разглеждан подробно, а би могло да бъде предмет на бъдещ процес срещу застрахователното дружество. Обсъждат се причинените на ищцата физически и психически вреди, които според ищцата се доказани по основание и размер, като се посочва, че ищцата се нуждае от значителни средства за да възстанови избитите си зъби чрез оперативно лечение. Според ищцата претендираното обезщетение са съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД в това число икономическите условия в страната и размера на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, както и всички други обективни обстоятелства, визирани в ППВС № 4/1968 г..

Алтернативно се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът Гаранционен фонд /ГФ/, гр. София чрез пълномощника си адвокат Н. И. и адвокат В.К. от ВтАК оспорва предявените искове, поддържа възраженията в отговора на исковата молба и претендира направените по делото разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Според ответника по отношение на лекия автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП с „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, което изключва отговорността на ответника, като според него обстоятелството, че тази застраховка не е отразена в информационната система към ГФ не води автоматично до извода, че тя е прекратена. Пълномощниците на ответника се позоват на представените по делото делото писмени доказателства – застрахователна полица и анекс към нея, от които се установява, че автомобилът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП и правят извод, че искът е насочен срещу ненадлежна страна и поради това е неоснователен.

Третото лице – помагач Е. Д. А. чрез пълномощника си адвокат Н.М. от ПлАК взема становище за неоснователност на исковете по отношение на този ответник и счита, че ответник по исковете следва да бъде „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД. Твърди, че по отношение на автомобила м.м „***“ с ДК № *** към 11.11.2020 г. е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на 01.10.2020 г. по застрахователна полица № BG/30/12002777699. Твърди, че към момента на сключване на застраховката автомобилът е бил нов внос и без български регистрационен номер, но веднага след регистрацията му е сключен анекс от 02.10.2020 г., в който е посочено, че застраховката се отнася за този автомобил. Поддържа, че е допусната грешка от служител или брокер на застрахователно дружество 4

„ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД при оформяне на анекса, но след като застрахованото лице е изпълнило задълженията си по договора, тази грешка не би могла да доведе до валидно прекратяване на договора за застраховка, като наред с това собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратяване на полицата до м. януари 2021 г., когато е посетил застрахователя за да заплати следващата вноска на застрахователната премия.

Според третото лице констативният протокол за ПТП отразява сключената застраховка и се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства относно механизма на настъпилото ПТП, участниците в него, пострадалите лица и вредите, документите, представени от участниците в произшествието, обстоятелството, че автомобилът м.м „***“ с ДК № *** е застрахован в посоченото по-горе ЗД. Позовава се на съдебна практика на ВКС в тази насока. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и представя списък на разноските.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с правно основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ вр. чл. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

Ищцата З. Й. Ф. претендира: обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв. /като искът е предявен като частичен от иск за 100 000 лв./, които вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.11.2020 г. , изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания описани в ИМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2020 г. до окончателно изплащане на сумата. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 1 150 лв., преставляваща разходи за лечение – остеосинтензен материал за извършена операция на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на разхода – 22.11.2020 г. до окончателното й заплащане.