Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 27.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 124/2024
Вид
Решение № 50
Подписан
27.06.2024
В сила
27.06.2024
Състав
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ЕМИЛ ДАВИДОВ, ИВАН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Ловеч, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600124 по описа за 2024 година

С присъда № 24/19.07.2023 г., постановена по НОХД № 113/2023 г.

Луковитският районен съд е признал С. И., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 212 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК ,затова че през периода от 09.02.2021 г. до 17.03.2021 г. в гр. Луковит, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, пред представители на различни кредитни институции, чрез използването на неистински документи - искания за кредит през платформи за онлайн кредитиране и договори за кредит, на които е придаден вид, че изхождат от лицата М. И. В. и С. Ц. Х. и двете живущи в гр. Луковит, получил без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на „Фератум България“ЕООД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - сумата от 17 505,76 лева /седемнадесет хиляди, петстотин и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, с намерение да я присвои, както следва: по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 981884/ 09.02.2021г. - сума в размер на 300лева /триста лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. Ц. Х. с ЕГН **********; по договор за потребителски кредит № ****/ 22.02.2021г. сума в размер на 13 105.76 лева /тринадесет хиляди сто и пет лева и седемдесет и шест стотинки/,сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. И. В. с ЕГН **********; по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 987719/ 22.02.2021г. - сума в размер на 300лева /триста лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. Ц. Х. с ЕГН **********; по 1 договор за потребителски кредит № 995870/ 15.03.2021г. - сума в размер на 3000 лева /три хиляди лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и М.

И. В. с ЕГН **********; по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №996797/ 17.03.2021г. - сума в размер на 800 лева /осемстотин лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. Ц. Х. с ЕГН ********** и му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е намалил така, определеното наказание с 1/3 или е определил на И. наказание от 4 /четири/ години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„в“ от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият И. да изтърпи и наказание от 1 /една/година лишаване от свобода, наложено му със Споразумение № 225 от 21.05.2019г., постановено по НОХД № 897/ 2019г. на Районен съд - Плевен, влязло в сила на 21.05.2019г., при първоначален строг режим.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал И., поради което го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство.

Счита ,че наложеното му наказание е несправедливо и следва да бъде помалко по размер като се определи и първоначален „общ“ режим за изтърпяване му.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна. Сочи, че първоинстанционния съд подробно е изложил съображения относно наличието на многобройни отегчаващи вината обстоятелства, които са налице безспорно. С оглед на това приема, че присъдата е правилна и законосъобразна, наложеното наказание е справедливо и съответства на високата обществена опасност на деянието и на дееца.

Пострадалите редовно призовани не се явяват в съдебно заседание.

Процесуалният представител на пострадалите в съдебно заседание моли настоящата инстанция да потвърди постановения съдебен акт. Сочи, че производството е протекло по глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия с оглед на неговата личност и тежестта на деянието е справедливо. Сочи, че обществената опасност е завишена, с оглед начина на извършване на деянието, както и предходните му осъждания.

Служебно назначенията на И. адвокат Х. – ЛАК, в съдебно заседание, освен изложеното в жалбата на И., счита че постановения от първата инстанция съдебен акт е необоснован и незоконосъбразен. Излага, че договорът сключен между подзащитният й и Й. ГРУП ООД и Андекс ООД за доставка на материали е несъставомерен за деяние по чл. 212 ал. 4 от НК, тъй като е сключен между представител на едната фирма и упълномощен представител в лицето на подзащитният й за другата фирма. Изтъква, че договорът е сключен в присъствието на Ц.В., който е баща на жената, с която последният е съжителствал. , т. е налице е сключен договор между две фирми със законни представители, изпълнена е доставката и е започнал ремонт на 2 втория етаж на къщата. По отношение на сключения договор с Овергаз също приема, че по отношение на него не са налице основанията по чл. 212 от НК, тъй като същия е сключен с М. В. на стойност 6000 лева, като самата тя е депозирала заявление за онлайн банкиране и лично го е подписала. Счита ,че в нито един от тези частни документи не може да се приеме, че те въвеждат в заблуждение съответното длъжностно лице да се разпореди с имуществото. В тази връзка излага ,че договорът е подписан от В. и сумата е получена от нея.

Изтъква ,че това че последната е предадена на подсъдимия може да даде основание за обикновена измама, т. е че е въвел в заблуждение пострадалата, но не са въведени в заблуждение самите служители от съответните институции. Счита, че по отношение на договорите сключени с „Фератум“ са налице предпоставка за обосновано предположение, че са въведени служителите в заблуждение, но приема, че по отношение на това обвинение фактите не са изяснени категорично и докрай. Сочи, че майката и дъщерята лично са се снимали с личната карта и са предоставили дебитните карти на подзащитният й. Излага, че са въведени в заблуждение те, но не и служителите на съответните дружества. Изтъква,че първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е дал „правна обосновка на всеки един от сключените договори, които са осем на брой, а се е „занимал“ основно с усложненото съдебно минало на подсъдимия, но не и със самата фактическа обстановка по делото. Сочи, че не е без значение и обстоятелството, че всеки един от тези кредити е облагодетелствал пострадалите, като те сами са предоставили на И. личните си карти и дебитни такива. Алтернативно прави искане, ако съдът приеме, че подзащитният й е виновен, то да потвърди становището на представителя на обвинението в пледоарията и да намали размера на наложеното на И. наказание, като към нея да бъде присъединено наказанието по първата присъда, което ще следва да бъде изтърпяно изцяло.

Въззивникът И. в съдебно заседание сочи, че поддържа становището на процесуалния си представител. Счита, че наложеното му наказание е несправедливо и репресиращо и не съответства на съдебната практика. Моли съдът да вземе под внимание обстоятелството, че първоинстанционния съд е изготвил мотивите си в продължение на седем месеца , като е определил размерът и вида на наложеното му наказание съобразно социалния отзвук на този вид престъпления и бумът на измамени хора. Счита, че това не следва да се вземе под внимание в настоящия случай. Изтъква, че този подход на съда сочи на пристрастност и предубеденост , което представлява нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ. В този връзка сочи делото Анджелкович срещу Сърбия.

Счита, че в конкретния случай постановения съдебен акт е необоснован, тъй като съдът не е събрал доказателства по отношение на неговата личност, поради което е приел, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, въпреки процесуалното му поведение, като не се е укривал от разследващите органи, винаги се е явявал пред тях и им е съдействал. Сочи, че не е взета под внимание и възрастта му, фактът, че е един родител на дете в риск, както и изготвения предсъдебен доклад от Затвора – гр. Плевен. Моли настоящата инстанция да му наложи справедливо наказание, като вземе под внимание 3 факта ,че провежда реинтеграционни срещи със сина си и ниския обществен риск.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса , приложените към делото писмени доказателства и след като сам провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Въззивникът И. както бе посочено по-горе е осъден за извършено от него престъпление по чл. 212 ал. 1, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Пъровинстанционния съд с постановения от него съдебен акт е приел, че същия е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 17505, 76 лева, собственост на „Фератум България „ЕООД и Ти Би Ай Банк , с намерение да я присвои, като пред представители на тези институции използвал неистински документи –искания за кредит чрез платформа за онлай кредитиране и договори за кредит, на които им е предаден вид , че изхождат от лицата М. И. В. и С. Ц. Х. и съответно са посочени пет броя договори, както следва:

- договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 981884/ 09.02.2021г. - сума в размер на 300лева /триста лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. Ц. Х. с ЕГН **********;

- договор за потребителски кредит № ****/ 22.02.2021г. - сума в размер на 13 105.76 лева /тринадесет хиляди сто и пет лева и седемдесет и шест стотинки/,сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. И. В. с ЕГН **********;

- договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 987719/ 22.02.2021г. - сума в размер на 300лева /триста лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. Ц. Х. с ЕГН **********;

- договор за потребителски кредит № 995870/ 15.03.2021г. - сума в размер на 3000 лева /три хиляди лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и М. И. В. с ЕГН **********;

- договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №996797/ 17.03.2021г. - сума в размер на 800 лева /осемстотин лева/, сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. Ц. Х. с ЕГН **********

Престъплението по чл. 212 от НК е съставно, като същото включва измама и документно престъпление. За да е осъществен състава на същото по ал. 1 следва деецът, чрез използване на документ с невярно съдържание, на неистински или преправен документ да получи без правно основание, чуждо движими или недвижимо имущество , с цел да го присвои. Престъпният състав се постига, чрез въвеждане в заблуждение на осъществяващото фактическа или юридическа власт върху чуждото имущество оправомощено лице за наличие на правно основание да се разпореди с него в полза на дееца или на друго физическо или юридическо лице и последното го извърши./решение № 243/23.01.2018 г. на ВКС по н.д. № 887/2017 г. , първо наказателно отделение докладчик Николай Дърмонски, решение № 459/11.01.2010 г. на ВКС по н.д. № 502/2009 г. на първо наказателно 4 отделение на ВКС, докладчик съдия Ружена Керанова, Решение № 336/17.06.2010 г. на ВКС по н.д. № 254/2010 г. , първо наказателно отделение, докладчик съдия И.А./.

Съобразявайки посочената по-горе практика и изготвения обвинителен акт, съдът приема, че на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на И.. В обвинителния акт, представителя на обвинението следва да очертае неговите рамки и посочените факти следва да бъдат в такъв обем, че обвиняемото лице да може да организира защитата си. Внесения в съда такъв, не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. На първо място в диспозитива на обвинителния акт, представителят на обвинението е приел, че И. е извършил престъплението, чрез използването на неистински документи – искания за кредит, през платформа за онлайн кредитиране и договори за кредит, без да е конкретизирал исканията, които очевидно слагат началото за отпускане на кредити, като е посочил само сключените договори. Такава информация не може да се извлече и от обстоятелствената част на обвинителния акт. Освен това от същата не се установяват и лицата, представители на „Фератум България“ ЕООД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , които са били въведени в заблуждение, за да се разпоредят с посочените по-горе средства в полза на И., както и самата процедура по отпускането на кредити онлай посредством интернет сайта на „Фератум България“ и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Най-общо описание е посочено на гърба на л. 5 от наказателното дело, без да е конкретизирано за всяка една получена сума, по посочените по-горе договори. Разпитаните на досъдебното производство свидетели са пострадалите от престъплението М. В. и С. Х., свидетеля Ц.В. – съпруг на първата и баща на втората свидетелка, Теменужка И.а – майка на въззивника, В. Ц.- брокер на недвижими имоти към агенция „Адрес“ – гр. Плевен и С.Й. – месторабота „Й. груп“ ООД – Луковит.