Решение № 3644 от 25.11.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1772 гр. П., 25.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01854 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу В.Л.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1168,85 лв, от които сумата. сумата от 1 032,17 лв. /хиляда тридесет и два лева и 17 ст./

- представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата от 136,68 лв. /сто тридесет и шест лева и 68 ст./ - представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 04890/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

С исковата си молба ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.***, за която ответникът не му заплатил дължимите се от него цена и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като като неоснователен с конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на имота, а от там и потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия. Твърди, че индвидуалните отоплителни тела в имота са били демонтирани, поради което и начислените взевмания били завишени. Оспорва доказателствената стойност на извлечението от сметка. Прави възражение, че за процесните вземания не са издавани фактури. Оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство. Поддържа, че за процесния период не е съществувало валидно облигационно правоотношение с фирма за дялово разпределение. Претендира разноски.

Съдът с доклада си, обявен за окончателен по делото, е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период; начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване, потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.По иска по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. По делото са били изслушани две експертизи досежно въпроси, касаещи спорните по делото факти- СИЕ и СТЕ. В последното по делото съдебно заседание на база издадено СУ, процесуалният представител на ищеца е представил, приета от съда- писмо от Община П., Дирекция „Местни приходи и такси“, с което уведомяват представляваното от нея дружество, че за процесния имот е с подавана декларация по реда на чл.14 ЗМДТ от ответницата -В.Л.С..

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца, поддържа исковата молба и моли за уважаване на заявената претенция. В последното по делото съдебно заседание, адв. Г., за ответник

В.Л.С., поддържа възраженията си с отговора в това число, и че остава недоказано по делото, бе ответницата е собственик или ползвател на топлинна енергия, за процесния имот, като сочи, че представената декларация не доказва това обстоятелство.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед №4556/13.09.2018 г. по ч. г. д. № 04890/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК, като на процесуалния представител на Дружеството са били издадени и съответни съдебни удостоверения, за да се снабди с посочените доказателства. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия перио. В последното по делото съдебно заседание, юк С., е представила пред съда писмени доказателства- писмо от Директор - Дирекция „МПТ“ при Община П., адресирано до РС-П., с което уведомява, че за посочения информационен масив в Дирекция „МПТ“ има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответницата, като същата е била приета от съда като доказателства по делото. Видно от всичко дотук изложено, то съдът намираз за неоснователно възражението на ответната страна, че не е доказано качеството на лицето досежно собственик и ползвател на топлинна енергия. Действително, самата декларация не доказва право на собственост, но константна е практиката по въпроса, че в случайте, когато същата е подадена от самото лице . в случая ответникът, то същата след като е декларирала процесния имот, положила е подпис за това, то декларацията, при положение, че същата не е оспорена по надлежен ред и че удостоверява признание за неизгоден факт за лицето, се явява годно доказателство, да се приеме, че лицето е признало, че е собственик на процесното жилище и следователно, при доказаване на останалите, тежащи в доказателствена тежест на ищеца факти, претенцията му следва да бъде уважена. Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Видно от приетата по делото СТЕ, то в заключението си вещото лице З. е посочило, че- Услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор N9 248/20.11.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС, като между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. Вещото лице е посочило също, че през процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. По въпрос пети от експертизата, вещото лице е отговорило, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реалните или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца, като изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането им.