Решение № 8 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 31174/29.10.2025 г. и уточнение към нея с вх. № 33964/21.11.2025 г. на А. Д. Г. и Д. К. К. - длъжници по изп. дело № 20137180400634 по описа на ЧСИ С.К.Д, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 14.10.2025 г.

Твърди се в жалбата, че изп. дело е образувано на 17.09.2013 г., като с постановление от 06.02.2015 г. принудителното изпълнение е спряно. От тази дата по същото не са извършвани никакви изпълнителни действия поради бездействие на кредитора. Отправя се искане отказът да се прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 14.10.2025 г. да бъде отменен.

Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД - взискател не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ С.К.Д, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 1

20137180400634.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Разпореждане от 14.10.2025 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирани да обжалват действието на ЧСИ лица – длъжници по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящият състав намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20137180400634 по описа на ЧСИ С.К.Д, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 11.09.2013 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 6317/19.07.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 10718/2013 г. по описа на ВРС, IX състав и изп. лист. като взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София с първоначалната молба е поискал извършване на множество изпълнителни действия.

Длъжникът Д. К. К. получава ПДИ на 18.02.2014 г.

Длъжницата А. Д. Г. получава ПДИ на 28.02.2014 г.

На 05.03.2014 г. са вписани възбрани върху недвижими имоти собственост на Г..

С молба от 08.05.2014 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД отправя искане до ЧСИ да бъде конституиран като взискател по изп. дело, поради сключена цесия за вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София към солидарните длъжници.

С Разпореждане от 12.05.2014 г. ЧСИ конституира цесионерът като взискател по изп. дело № 20137180400634., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК.

С молба от 05.02.2015 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД отправя искане до ЧСИ за спиране на изпълнението на основание чл. 432, ал.

1, т. 2 от ГПК.

С Разпореждане от 06.02.2015 г. ЧСИ спира изпълението по изп. дело № 20137180400634. по молба на взискателя, на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С молба от 04.04.2022 г. длъжникът Д. К. К. отправя искане до ЧСИ за 2 прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С изрично разпореждане съдебният изпълнител отказва да прекрати принудителното изпълнение.

Със заявление от 07.10.2025 г. длъжникът А. Д. Г. К. отправя искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С Разпореждане от 14.10.2025 г. съдебният изпълнител отказва да прекрати принудителното изпълнение, тъй като същото е спряно с постановление от 06.02.2015 г., поради което процесуални срокове не текат, а този по чл. 433, ал. 1, т. 8 още те е изтекъл. Г. е уведомена за разпореждането на ЧСИ на 20.10.2025 г.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Проследявайки хронологията на изпълнителното дело, съдът счита, че изводът на ЧСИ за липса на предпоставки за прекратяване на изпълнението е неправилен. Изпълнително производство е прекратено, като това е станало по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, тъй като взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо него в продължение на повече от две години.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/ спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.

В настоящият случай изпълнителното дело е спряно на осн. чл. 432, ал.

1, т. 2 от ГПК – по искане на взискателя, като последното е обективирано в молба от 05.02.2015 г., като същото няма данни да е възобновено към настоящия момент. Действително, основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Естествено, перемпцията е изключена в случаите когато взискателят не може да предприема действия, поради наличието на процесуална пречка, обусловила спирането на производството. Когато обаче 3 самото спиране е резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на указания преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване.

Тези обстоятелства поставят и основния спорен въпрос - дали при спряно изпълнително производство по реда на чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК текат процесуалните срокове, включително този по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съобразно общата разпоредба на чл. 61 от ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В същото време обаче уредбата на спиране, възобновяване и прекратяване на производството, предвижда или служебно задължение за съда да отстрани пречката, довела до спиране или ако възобновяването зависи от волята на страните – въвежда краен срок, през който делото е спряно, след изтичане на който същото се прекратява. В изпълнителния процес е предвидена нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Разпоредбата на чл. 432 от ГПК предвижда различни хипотези при които изпълнението се спира. Когато е налице спиране на принудителното изпълнение, постановено с акт на съда, действа забрана за страните и съдебния изпълнител да предприемат действия по осребряване на имуществото на длъжника. Ето защо в този случай срокове, включително този по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не текат – в противен случай има опасност от погасяване на правата на кредитора, каквато не е целта на спирането – напротив: в тези случаи принудителното изпълнение е спряно, за да се съхрани правното положение към момента на спирането, за предотвратяване на евентуално увреждане на длъжника, ако се реализират права, които последният оспорва. Погасяването на правата на кредитора поради изтичане на срокове (давностен, преклузивен) не е целян от правото резултат, защото тук спирането е средство длъжникът да предотврати изпълнението като установи, че правото на кредитора не съществува или има пречка пред упражняването му. Затова в хипотезите на спряно принудително изпълнение от съда, не текат срокове, включително и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

4

Различна е хипотезата при спиране на изпълнителното производство в случаите на чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК – по молба на взискателя. Крайният срок, за който изпълнителното дело може да се спре по искане на взискателя, е две години по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като ако в този срок взискателят не поиска възобновяване и извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство следва да се прекрати. Противното би довело до правен абсурд – по воля единствено на кредитора да се поддържа висящност на изпълнителния процес в неограничен период от време, за който период да запазват действието си всички предприети изпълнителни действия в това число наложени възбрани, запори върху вещи или вземания по банкови сметки и от други лица. Т. е. в настоящия случай съдът възприема становището, че няма изрична уредба за крайния срок, до който делото е спряно, поради приложението на срока, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, който продължава да тече, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя.

Следва да се има предвид, че извършването на плащания на основание на постигнато извън изпълнителното производство споразумение между кредитора и длъжника е неотносимо към извършването и искането на същински изпълнителни действия. Напротив, в подкрепа на горното е, че непредприемането на действия от страна на взискателя може да се дължи и на уреждане на взаимоотношенията с други способи извън изпълнителното производство, което също води до дезинтересираност от негова страна.

Молбата на взискателя по чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира изтичането на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл. 113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога.

Кредиторът „Банка ДСК“ АД е избрал извънсъдебно изпълнение от длъжника по силата на постигнатото споразумение, вместо изпълнение в рамките на изпълнителното производство, каквато правна възможност е имал.

Поел е доброволно задължението да се въздържа от извършване на изпълнителни действия. Поради факта, че в продължение на две години от 5 последното изпълнително действие /налагане на възбрани върху собствени на единия солидарен длъжник имоти на 05.03.2014 г./ не е направено друго искане за извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, без необходимостта да бъде оповестено с нарочен акт.

Прекратителният ефект е настъпил с осъществяването на съответните правно релевантни факти, при което издаденото от съдебния изпълнител постановление има декларативен характер.

Съобразно изложените правни изводи отказът да бъде прекратено изпълнителното дело е незаконосъобразен, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и следва да бъде отменен.

Производството по обжалване отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен акт на съдебния изпълнител. За незаконосъобразността на оспорените актове и действия на ЧСИ страните не носят отговорност и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в изпълнителния процес, поради което в настоящото производство разноски не се дължат, независимо от постигнатия с жалбата резултат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ С.К.Д, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително дело № 20137180400634, обективиран в Разпореждане от 14.10.2025 г. по жалба на А. Д. Г., ЕГН ********** и Д. К. К., ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: гр. Варна, ********* - длъжници по изп. дело.