Решение № 60 от 04.05.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Девин, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100500 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл.

22 ЗПК чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10, вр. с чл.11, ал.2 от ЗПК.

В исковата молба ищеца твърди, че на 21.08.2024г. сключил Договор за потребителски кредит „X**A“ № 10008* с дружеството „М. Б.” АД, с ЕИК *********. Предмет на договора бил отпускане на паричен заем в размер на 4000.00 лева, със срок на договора 36 вноски х 248.10 лева, при лихвен процент на кредита е 40,00 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 48,21%, като общата дължима сума от потребителя е 8931.60 лева. Твърди, че в общия размер на кредита е включена сума от 1156.98 лева за застраховка пакет „Тотал“ без реална възможност за индивидуално договаряне и без ясно, отделно и разбираемо представено съгласие. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като излага съображения в тази насока. Твърди, че в договора за потребителски кредит не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума от 8931,60 лева; в договора за потребителски кредит била предвидена застрахователна премия от 1156,98 лева, която е задължителна за сключването на договора, като се финансира от кредитора и се заплаща към месечните вноски. Счита, че 1 договорът е сключен при използване на предварително изготвени общи условия, без реална възможност за индивидуално договаряне на отделните клаузи, като всички условия са били наложени от кредитора по образец.

Твърди, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент /чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/. В договора не били упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не бил регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“ /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Счита, че не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 8931,60 лева и какви вземания се включват в нея, като тези пропуски сами по себе си водят до недействителност на договора за потребителски кредит. Счита, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди, че в договора не е посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва /без уточнен размер/, от която би зависел нейният размер и частта на главницата от всяка вноска. Твърди, че така е поставен в заблуда от кредитора досежно ГПР и общия размер на кредита към момента на сключване на договора за кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. Твърди, че не му е предоставена по ясен, разбираем и недвусмислен начин изискуемата по ЗПК информация за реалната цена на кредита, включително застраховката/пакета като отделна услуга; правото ми да откажа договора в 14- дневен срок и последиците; начина на изчисляване на ГПР, таксите и допълнителните разходи. Сумата за застраховка, пакет не е била предмет на свободен избор, а е представена като условие или неразделна част от кредита, поради което фактически е бил принуден да я приеме, за да получи кредита. Счита, че посочените лихвени и икономически условия водят 2 до крайно прекомерно оскъпяване на кредита, несъответстващо на принципите на добросъвестност и равнопоставеност, и поставят потребителя в изключително неблагоприятно положение спрямо търговеца. Счита, че поради тези обстоятелства договорът, респ. посочените клаузи, противоречат на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и на добрите нрави, поради което са нищожни. Твърди, че съгласно чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не съдържа задължителните реквизити или когато общата цена на кредита и ГПР не са определени по прозрачен и разбираем начин. Включването на застраховка/пакет в главницата без реален избор и ясно отделно съгласие представлява заобикаляне на закона и води до неверно отразяване на ГПР, поради което договорът е изцяло или частично недействителен.

Моли съда да бъде признато за установено по отношение на „М. Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. В. № *** /сграда */, бизнес център „Б.“, че Договор за потребителски кредит „X**A“ № 10008* от 21.08.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10, вр. с чл.11, ал.2 от ЗПК. Претендира да им бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „М. Б.” АД, с който счита, че предявеният иск е неоснователен, като излага подборни съображения. Не оспорва, че между „М.

Б.“ АД и Р. Р. А., в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит X**A № 10008*/27.08.2024г. Твърди, че усвоената от кредитополучателя по договора за кредит главница възлиза на 5156,98 лева, като е уговорено между страните същата да бъде върната, ведно с начислената възнаградителна лихва по правоотношението, която при спазване на уговорения между страните погасителен план от 36 месечни погасителни вноски ще бъде в размер на размер на 8931,60 лева, както и че уговореният по договора ГЛП е във фиксиран размер от 40,00%, а ГПР е в размер на 48,21%.

Счита за неоснователно оплакването на ищеца, че ГПР по кредита не е формиран правилно, тъй като застрахователната премия не е включена като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Твърди, че кредитополучателят е усвоил главница в общ размер на 5156,98 лева, като 4000 лева са усвоени от него за 3 потребителски цели, а сумата от 1156,98 лева същият е избрал да усвои за погасяването на дължимата от него застрахователна премия по договор за застраховка, сключен с третото за процеса лице ЗД „Е.“ АД. Сумата от 1159,98 лева била заплатена от доверителя му директно по сметка на застрахователя от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил своето задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 1159,98 лева счита, че кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на стока/услуга (застраховка), като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лице - доставчик на стоката/услугата (застраховател). Твърди, че сключването на застрахователен договор или присъединяването към групов застрахователен договор е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, като това е изрично посочено в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит.

Твърди, че при кандидатстване за кредит на кредитоискателя се визуализират/предлагат три различни опции („пакети“), като само при две от тях е включена възможност за сключване на застрахователен договор/ включване към групов застрахователен договор, клиентът има право да избере пакет, при който изрично заявява, че не желае да сключи застрахователен договор/да бъде включван към групов застрахователен договор, като в тази връзка описва на съда и процедурата, през която преминава кредитоискателят при подаването на заявление за отпускане на заемна сума. Подчертава, че сключеният от ищеца застрахователен договор включва в себе си не само застрахователни рискове, които са пряко свързани с възможността му да погасява задълженията си по договора за кредит, а и възможност за възстановяване на „медицински разходи“, при която ползващо се лице не е доверителят му, а самият застрахован. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу доверителя му иск за прогласяване на нищожността на процесния Договор за потребителски кредит X**A № 10008*/21.08.2024г. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за адвокатски разноски по делото, като счита, че такива разноски не са сторени, а и ищецът няма качеството „материално затруднено лице“, за да се ползва с привилегията на чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски - оспорва, че ищеца е материално 4 затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че са налице предпоставките по чл. 38 ЗАдв, възразява за прекомерност на претендираното възнаграждение, като с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, моли съдът да присъди хонорар в справедлив размер, който може да бъде и под минималния по Наредба №1/2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. С молба пълномощникът и адв. С. П., поддържа исковата молба, оспорва отговора и излага съображения по същество.

В о. с. з. ответното дружество не изпраща представител и не взима становище.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищеца Р. Р. А. и „М. Б.“ АД, с ЕИК ********* е сключен Договор за потребителски кредит X**A № 10008*/21.08.2024г. за сумата от 4000.00 лева, със срок от 36 месеца; брой на погасителни вноски – 36 бр. Договорени са: фиксиран лихвен процент на кредита – 40,00 % /т. 5 от Приложение № 1/ и ГПР – 48,21 % /т. 6 от Приложение № 1/.

Според Справка за платена премия представена по делото от „Е. Ж.“ ЕАД, Р. Р. А. е получил застрахователна премия във връзка със Застрахователен сертификат № 504451/22.08.2024г. за застраховка „Живот“ на клиентите на „М. Б.” АД, в размер на 1156.98 лева, с начало на застраховката е посочена дата – 22.08.2024г. и край на застраховката – 07.08.2027г. Общата дължима сума от кредитополучателя е 8931.60 лева, с включена сума от 1156.98 лева за застраховка пакет „Тотал“.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до 5 доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Процесният Договор за потребителски кредит X**A №

10008*/21.08.2024г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.