Определение № 222 от 11.03.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 118/2025
- Вид
- Определение № 222
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Анелия Маринова Йорданова, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222 гр. Разград, 11.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Анелия М. Йорданова
Емил Д. Стоев като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500118 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 460/ 07. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 162/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. С.
В. за заплащане на: сумата над 1503,91 лв. до размера на претендираната главница по Договор за потребителски кредит № ****** в размер на 1882.46 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 744.86 лева. дължимо за периода от 01. 12. 2023 г. до 04. 12.
2024 г . ; 247.21 лева лихва за забава, начислена за периода 02. 10. 2023 г. до 04. 12. 2024 г.; законна лихва в размер на 99, 89 лева, начислена за периода 04. 12. 2024 г. - 29. 01. 2025 г.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. С. В. за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ******: главница в размер на 1882.46 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 744.86 лева. дължимо за периода от 01. 12. 2023 г. до 04. 12. 2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 733.34 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1411.66 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.11.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 1
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 07.03. 2024 г.; 247.21 лева лихва за забава, начислена за периода 02. 10. 2023 г.04. 12. 2024 г.; законна лихва в размер на 99.89 лева, начислена за периода 04.12. 2024 г. - 29.
01. 2025 г., както и разноски по делото. След дадени от съда указания заявителят е посочил, че общо платената по договора сума е 496.08 лева. С нея е погасена сума в размер на 483.00 лева, съгласно задължението по погасителен план (3 пълни вноски). В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 3.08 лв. С плащанията си клиентът е заплатил и 10,00 лева начислени такси по Тарифа.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. С. В. като неоснователно в обжалваната част.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 25. 05. 2023 г. между а 10.08.2023 г., между Д. С. В. /кредитополучател/ и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД /кредитодател/ е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 01. 08. 2026 г. при уговорени ГЛП 41% и ГПР 49,12%. Длъжникът по Договора за потребителски кредит № ****** е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ – за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 800 лв. и услуга „Флекси“ – за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 1540 лв. При тези данни съдът е приел, че с уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които дължи общо 2340 лв. при отпуснат кредит в размер на 2000 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 5795,81 лв., в т.ч. 2000 лв. заемна сума, 2340 лв. възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и 1455,81 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 49,12%, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК 2 задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“ са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги при уговорен ГПР 49, 12 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.
23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 3
2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.
Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят може да има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид извършеното от длъжника плащане на сумата 496, 08 лева, следва да се счита, че е погасена главницата в този размер, поради което се дължи останалата непогасена част от нея.
Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 460/ 07. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 162/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. С. В. за заплащане на: сумата над 1503,91 лв. до размера на претендираната главница по Договор за потребителски кредит № ****** в размер на 1882.46 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 744.86 лева. дължимо за периода от 01. 12. 2023 г. до 04. 12. 2024 г . ; 247.21 лева лихва за забава, начислена за периода 02. 10. 2023 г. до 04. 12.
2024 г.; законна лихва в размер на 99, 89 лева, начислена за периода 04.12.2024 г. 29.01.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4