Определение № 12777 от 24.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12777 гр. София, 24.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ******************** като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело № 20241110104334 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. Р. искова молба насочена против ***************, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224 КТ за заплащане на сумите както следва: 1287.71лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2023г. – 14.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 42.79лв. – мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода 26.10.2023г.

– 22.01.2024г. и 6371.37лв. – обезщетение за неизползван отпуск 42 дни за периода 18.05.2020г. – 14.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1/ Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по силата на подписан на 18.05.2020г. трудов договор между страните са възникнали трудови правоотношение, по силата на които е престирала труд в полза на ответника на длъжност „технически сътрудник“. Сочи се, че с допълнително споразумение от 01.09.2020г. размерът на трудовото възнаграждение е увеличен на 1935.00лв., със споразумение от 04.01.2021г. размерът на възнаграждението е увеличен на 2190.79лв.

Твърди се, че със споразумение от 31.05.2023г., ищцата е преназначена на друга длъжност – „търговски директор“, при трудово възнаграждение в размер на 3427.39лв.

Релевират се съображения, че на 14.09.2023г. ищцата е получила Заповед № 69/14.09.2023г., с която работодателят, считано от 15.09.2023г., прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като в заповедта било посочено, че на А. Р. се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1

42 дни, като в трудовата книжка бил вписан размер на това обезщетение – 6371.37лв.

На следващо място се навеждат доводи, че на ищцата не е изплатено трудовото възнаграждение за периода 01.09.2023г. – 14.09.2023г., което за работните дни до прекратяването на трудовото правоотношение възлизало в размер на 1287.71лв. – нетно. Претендира се и мораторна лихва върху неизплатената част на дължимото се трудово възнаграждение в размер на 42.79лв. за периода 26.10.2023г. – 22.01.2024г. По изложените съображения се прави искане предявените искови претенции да бъдат уважени.

В срока за отговор такъв не е депозиран от ответното дружество.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224 КТ

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирала труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на дължимото й се трудово възнаграждение за исковия период.

В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи изискуемост на вземането за трудово възнаграждение за исковия период, забава при изплащането на същото и размера на дължимата се мораторна лихва за индивидуализирания период.

По иска с правно основание чл. 224 КТ

В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на които е престирала труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото правоотношение е прекратено, както и че е имала неизползван платен годишен отпуск – 42 дни за периода 18.05.2020г. – 14.09.2023г., за който се дължи обезщетение в претендирания размер.

В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуск за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.

ПРИЕМА представените с исковата молба исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че

2 доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.05.2024г. от 09.50часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3