Решение № 12802 от 15.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12802 гр. С, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н. А.А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110101253 по описа за 2022 година

Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А, насочена срещу Д. Ч. М., ЕГН **********, с адрес гр.С,ул.“Ген.П“ №..., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54996/2021 г. по описа на СРС, а именно сумата от 517 .08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонетен №.., ведно със законна лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 78.70 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г.

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както следва: главница от 25.54 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. и 5.16 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2018 г. до 15.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Бруната България“ ООД, като начисляваните месечни 1 суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такива, с който изразява становище по основателността на предявените искове.

Исковете се оспорват общо по основание и размер. Прави се възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 54996/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 517.08 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 23.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г. в размер на 78.70 лв., главница за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 25.54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 23.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 15.09.2021 г. в размер на 5.16 лв. С възражение от 05.11.2021 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че имота се ползва от трето лице.

Видно от приложения на л.75-77 от делото договор за продажба на държавен недвижим имот, на 03.03.1976 г., Ч З М. и В Б К-М.а, са придобили жилище, а именно апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.Е М, ул.“Я П“ бл...., за който не се спори, че е идентичен с процесния /в тази насока е изявлението на пълномощника на ответника в о.с.з. от 13.09.2022 г./. Купувачите В и Ч М.и, са починали съответно на 05.03.2008 г. и на 11.11.2017 г., като са оставили за свой наследник сина си Д. М..

От писмо на Столична Община, отдел „Общински приходи“ от 27.09.2022 г., се установява, че собственост върху ¾ ид.ч. от процесния имот през 1998 г. е декларирана и от лицето Ю Н С, ЕГН **********. В писмото е отразено, че номерът на апратамента е 64 /вместо 46/, което съдът приема за техническа грешка, доколкото номера на блока, входа и етежа съвпадат с тези на процесния имот.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и 2 потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

Въз основа на взето решение на 25.09.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, етажната собственост е сключила на 27.09.2002 г. договор с „В Е С“ ЕООД /с правоприемник „Т С“ ЕООД/ за извършване на дяловото разпределение в сградата.

Представени са доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово разпределение – договор № Д-О-67/03.06.2020 г.

Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния сезон.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално начислените задължения чрез прихващане.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“ ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление.

Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като липсват отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. В същото време обаче, в жилището има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност от 728 W и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.

По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия период процесният имот не е свързан със сградната инсталация за БГВ и такъв разход не е начисляван.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 517.08 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи 3 и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот, на 03.03.1976 г., Ч З М. и В Б К-М.а, са придобили собствеността върху процесното жилище. Същите са починали през 2017 г. и 2008 г., оставйки за свой единствен наследник техния син – ответникът по делото Д. Ч. М., видно от отразеното в изготвените справки от НБДН. Възраженията на ответника относно собствеността върху имота не се доказаха по делото. От една страна, действително, според данните в Отдел „Общински приходи“ при район Средец/Триадица на Столична община, ¾ ид.ч. от имота са декларирани от лицето Ю Н Са, ЕГН **********, но липсват доказателства за основанието, на което той евентуално е придобил собствеността върху жилището. Сама по себе си данъчната декларация не е предвиден в закона способ за придобиване и за доказване на правото на собственост върху недвижим имот /в тази насока решение № 972/06.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 4266/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 220 от 1.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 4084/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК и др./. Същата може да бъде объждана в съвкупност с останалия доказателствен материал и при наличие на съотвествие с него, може да служи като индиция за наличието на право на собственост. Случаят обаче не е такъв. По делото са положени максимални усилия да се установи собствеността на Ю С върху топлоснабдения имот, за който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, като са изискани документи, приложени към данъчната декларация по ЗМДТ на Ю С, както и информация за вписванията, отблелязванията и заличаванията по неговата партида в Агенция по вписванията, но такива не са открити.

Ето защо, при липсата на данни, които да потвърждават декларираните от Синджирлиев права, не може да се приеме, че те действително са възникнали, респ. че друго лице, а не ответникът е собственик на процесния имот.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия 4 и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия за процесния имот се явява ответника Д. Ч. М..

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.