Решение № 188 от 08.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Смолян, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500218 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 ГПК

Постъпила е частна жалба от длъжника „П.” АД, с ЕИК *******, чрез пълномощника му адв. И. Д., срещу Разпореждане от 29.04.2026 г. по изп.дело № 101/2026г. по описа на ЧСИ П. М., с рег. № * и район на действие ОС-Смолян, с което е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по делото от 2000 евро на 102.25 евро и съответно да намали размера на дължимата такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на посочения отказ. Излагат се доводи, че дължимата сума е изцяло погасена в срока за доброволно изпълнение и в рамките на същия ден, в който е получена поканата за доброволно изпълнение. Липсва фактическа и правна сложност на делото, като единственото действие на процесуалния представител на взискателя е изготвянето и подаването на молбата за образуване на делото, поради което адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по делото следва да бъде намалено на 102.25 евро - съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро е изключително прекомерно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и извършената от пълномощника работа. Твърди се още, че неоснователно ЧСИ е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение, като е приел, че подадената молба по чл.78,ал.5 от ГПК е немотивирана и че следва да бъде извършена съпоставка с размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от длъжника, за което не са представени доказателства. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до 102.25 евро, като бъде намален и размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за ТРЗЧСИ, съобразно размера на намаления адвокатски хонорар.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя Т. В. Ч., 1 чрез пълномощника й адв.В. Р., в които се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че според изложените в жалбата аргументи, не следва изобщо да се определя адвокатско възнаграждение в образуваното изпълнително производство, тъй като не са положени никакви усилия от страна на адвоката, включващи труд, знания, квалификация, материален интерес по делото, променените икономически условия и т.н. Акцентира се върху въпроса дали е налице несъразмерност на определения адвокатски хонорар? Според чл.36 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения и НВАР.

Неоснователно в жалбата се сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение ще следва да бъде определен на основанието по чл.10, т.1 от посочената Наредба само „за образуване на изпълнително дело“.В случая, видно и от представеното пълномощно/договор е за процесуално представителство, завеждане и зашита по изпълнително дело, което включва всички действия по пълното удовлетворяване на присъденото парично вземане.Договореното процесуално представителство попада в хипотезата на чл.10,т.2 от Наредбата, според която адвокатското възнаграждение е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2. Обстоятелството, че длъжника изцяло е погасил дължимата сума не го освобождава от заплащане на извършените от взискателя разноски - такси. адв.възнаграждения и др. Още повече, че дължимата сума е погасена, едва след образуването на изпълнителното производство, и ако длъжника е имал доброто намерение да я погаси, преди образуването на изп.дело, той е могъл да извърши това веднага, без да се натоварва с допълнителни разходи. Когато взискателят е започнал действия по събиране на дължимата сума, същата не е била погасена, поради което е упълномощил процесуалния си представител за всички бъдещи действия по удовлетворяване на вземането му.Според съдебната практика при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл.36 от ЗА във вр. с чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г. като се определи справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, както и висока образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетия ангажимент - за процесуално представителство в целия ход на изпълнителното производство, както и материалния интерес. Искът е уважен за в големи размери - за 25 564.59 евро-главница, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, или общо до момента над 32 000 евро.Това обстоятелство напълно обосновава договорения размер на адвокатско възнаграждение по изп.дело, който е определен точно в рамките на минималното възнаграждение по чл.10,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа Моли да бъде оставена без уважение частна жалба на като неоснователна.

В постъпилите от ЧСИ мотиви се сочи, че към датата на образуване на изп.дело паричното вземане на взискателя по представения изпълнителен титул е в общ размер на 32 962.50 евро, която сума определя и размера на материалния интерес по представения изпълнителен титул. Към депозираната от взискателя Молба с вх. № 4407/22.04.2026 г. за образуване на изпълнително производство е приложен Договор за правна защита и съдействие, Серия СМ, № 00000****/22.04.2026 г., сключен между взискателя Т. В. Ч. и пълномощника й й адв.В. Р., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение за представителство и защита по изпълнителното дело в размер на 2000.00 евро, като е отбелязано, че сумата е заплатена в брой. В депозирана от длъжника „П.“ АД Молба с вх. № 4609/27.04.2026г. чрез пълномощника му адв. И.

Д., са изложени възражения за прекомерност на приетите по делото в полза на взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро и се иска намаляването му на 102.25 евро, тъй като задълженията са изплатени в срока за доброволно изпълнение. Иска се 2 съразмерно намаляване на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и преизчисляване на законната лихва върху главницата към 24.04.2026 г., а не както е посочено в поканата за доброволно изпълнение - 06.05.2026 г. С Разпореждане на ЧСИ № 845/29.04.2026 г., са оставени без уважение исканията на длъжника. Сочи се, че подадената срещу разпореждането частна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Липсва мотивирано възражение за прекомерност, съгласно изискването на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В конкретния случай молбата на длъжника е бланкетна и не е съдържа конкретни доводи защо претендираното възнаграждение се явява прекомерно, извън общото и недетайлизирано твърдение за липса на сложност и извършване на едно-единствено процесуално действие.Освен това, по делото не са представени доказателства относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на самия длъжник за неговото процесуално представителство, което съставлява един от законовите критерии за преценка.Според чл.36,ал.3 от Закона за адвокатурата, при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва кумулативно да се отчетат следните критерии:1. Фактическата и правна сложност на случая;2. Засегнатият материален интерес;3. Условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие,включително времето за извършването и неговата спешност;4. Квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.

Доводите на жалбоподателя се явяват неоснователни и с оглед на естеството на предоставената от пълномощника на взискателя правна помощ. Видно от приложеното по делото пълномощно, същото е депозирано за цялостно процесуално представителство в производството, а не само за образуване на изпълнително дело. Следователно приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на възнаграждението е чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а не т. 1 от същата норма, както неоснователно поддържа жалбоподателят. Договореният и реално заплатен хонорар в размер на 2000 евро е съобразен с материалния интерес по делото, който заедно с начислените лихви надхвърля 32 000 евро, и се доближава до предвидения в

Наредбата минимален размер за този вид представителство.Обстоятелството, че длъжникът е погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение, не го освобождава от отговорност за разноските, направени от взискателя.

Тези разноски са станали дължими именно поради поведението на длъжника, наложило образуването на изпълнително производство за принудително събиране на вземането. Счита обжалваното разпореждане за правилно, а подадената частна жалба за неоснователна.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, писмените възражения на взискателя, мотивите на ЧСИ и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна-длъжник, по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Изп.дело № 101/2026г. по описа на ЧСИ П. М. с рег.№ * и район на действие Окръжен съд-Смолян е образувано по молба вх.№ 04407/22.04.2026г., депозирана от Т. В. Ч. чрез пълномощника й адв.В. Р. въз основа на изпълнителен лист от 17.04.2026г., издаден на основание осъдително въззивно Решение № 127/14.04.2026г. по В.гр.д.№ 124/2026г. по описа на Окръжен съдСмолян срещу длъжника „П.“ за сумата от 25 564,50 евро главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 20.01.2024г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2024г. до окончателното плащане. В молбата взискателят е посочил, че възлага правомокщия по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ и е поискал извършване на справка по регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжника и налагане на запори, както и извършване на 3 справка по Имотния регистър и налага на възбрани върху притежавани от длъжника недвижими имоти.

С Разпореждане № 808/24.04.2026г. ЧСИ е образувал изп.д.№ 101/2026г. по описа му, като е приел разноски по делото в размер на 2000 евро за адвокатски хонорар, както и такси по ТТР към ЗЧСИ по т.1 за образуване на изп.дело-12,28 евро; по т.2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника-30,67 евро; по т.4 изпращане на призовки и уведомления-30,66 евро; по т.5 за изготвяне и връчване на покана, призовки, препис от жалба-12,28евро, по т.26 пропорционална такса 2431,59 евро, по т.31допълнителни разноски, бележки 8,28евро, 3,07 евро, 4,97 евро и 2,46 евро.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да намали разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.10,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.възнагражденията за адвокатска работа за възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от чл.10 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.

След анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от посочената Наредба № 1/09.07.2004г.,тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е посочил и изпълнителен способ запор и възбрана, като е възложил правомощия на основание чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба.