Решение № 599 от 14.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Пазарджик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220102809 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Й. Б.“ ЕАД ЕАД, ЕИК ****, чрез адвокат С. В. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., р-н О., ул. „Б. К.“ №5, вх. А, ет.4, ап.14, против С. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК, по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на дружеството, в общ размер от 461,15 лева, от които: 142,04 лева, задължение за предходен период 18.07.2022-17.09.2022 г., формирано както следва: 47.9 лева, дължими за период 18.07.2022-17.08.2022 г., от които: по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.5.2022 г. сума в размер на 39,99 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 16.4.2022 г. сума в размер на 7,91 лева, представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 94,14 лева, дължими за период 18.08.2022-17.09.2022 г., от които: по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.5.2022 г. сума в размер на 51,28 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 16.4.2022 г. сума в размер на 42,86 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 319,11 лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.5.2022 г. сума в размер на 157,5 лева, представляващи неустойка в размер на три стандартни месечни такси и по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 16.4.2022 г. сума в размер на 161,61 лв., представляващи неустойка в размер на три стандартни месечни такси, ведно със законната 1 лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5330/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът е сключил с ответника Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.5.2022 г. и Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 16.4.2022 г..

Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от мобилния оператор на 14.11.2022 г.. Предвид това, към 18.11.2022 година длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 142,04 лева. Посочва, че като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.5.2022 г. сума в размер на 157,5 лева, представляващи неустойка в размер на три стандартни месечни такси и по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 16.4.2022 г. сума в размер на 161,61 лева, представляващи неустойка в размер на три стандартни месечни такси. Цитира процесните клаузи, въз основа на които е начислена претендираната неустойка. В тази връзка посочва, че претендираните суми за неустойка се формират чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват страните.

По отношение на задълженията за предходен период посочва, че са в общ размер на 142,04 лева и са обединени във Фактура № 7339576818/18.8.2022 г. и Фактура № 7340900085/18.9.2022 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземане.

Посочва, че при сключването на договор, всяко лице получавало един или повече клиентски номер, под които „Й. Б.“ ЕАД обединявал всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавал една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер.

Твърди, че всички непогасени и изискуеми задължения на ищеца били обединени във Фактура № 7343515077/18.11.2022 г. за клиентски номер 006830080, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и, които към датата на подаване на заявлението не са погасени.

2

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищеца било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд Пазарджик, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5330/2024 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми.

Предвид акта на съда по заповедното производство, с който са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5330/2024 г., е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК са предявили и настоящите искове по чл.422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.то.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат Людмил Георгиев от САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат Е. П. от АК Пазарджик, назначена в качеството й на особен представител.

Оспорва ответникът да е лизингополучател по договор за лизинг на мобилно устройство и оспорва да е получил устройството.

Оспорва представените фактури, тъй като същите са съставени от ищеца, представляват частен документ и не носят подпис на ответника, както и че липсват данни фактурите да са сведени до знанието на ответника.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите.

Твърди, че не се дължи неустойка, тъй като по делото нямало твърдения и доказателства, че ищецът е уведомил писмено ответника за разваляне на процесните договори преди датата на изтичането на срока по същите.

Счита, че е неоснователна претенцията за неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от ответника при предоставянето на устройството. Тази клауза се явявала нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Недопустимо било и да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка в цената към момента на отдаване на лизинг на вещта. По този начин уговорена клаузата предвиждала последващо едностранно увеличаване на изрично договорената цена с отстъпката, поради което е неравноправна - чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Същата позволявала на търговеца да увеличава цената на предоставената стока и услуга без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за нея цена, значително по-висока от първоначално опредЕ.та и договорена, препращайки към едностранно опредЕ. от търговеца пазарна цена. Твърди, че клаузите за неустойка и на двата договора противоречат на добрите нрави и са неравноправни и излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от адвокат Е. П. от АК Пазарджик, назначена в качеството й на особен представител, която не оспорва претенциите по размер, а оспорва тяхната дължимост. Моли 3 съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. № 5530/2024 по описа на РС Пазарджик се установява, че между мобилния оператор и ответника – С. Н. са сключени следните договори:

Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.5.2022 г., като абонатът е избрал абонамент „Тотал макс“, със срок на действие 24 месеца до 16.04.2024 г., с преференциална такса в размер на 39,99 лева за срока на договора и след изтичане на срока в размер на 49,99 лева.

Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 16.4.2022 г., като абонатът е избрал абонамент „Тотал макс“, със срок на действие 24 месеца до 16.04.2024 г., с преференциална такса в размер на 39,99 лева за срока на договора и след изтичане на срока в размер на 49,99 лева.

Представени са и декларация към горепосочените договори, подписани от ответника, видно от които абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Й. Б.“ ЕАД.

По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни споразумения.

На основание така сключения договор, ищецът е издал на ответника следните фактури: фактура № 7339576818/18.8.2022 г.; фактура № 7340900085/18.9.2022 г.. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 461,15 лева са обединени във фактура № 7343515077/18.11.2022 г., със срок на плащане до 03.12.2022 г..

Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е задължителен елемент за тяхната действителност.

По делото е приложена и покана за доброволно плащане, адресирана до ответника от 18.10.2022 г., в която е предоставен срок да заплати сумата в 10 дневен срок. Няма данни да е получена от ответника.

По делото е приложена и детайлна справка за потребление на процесните мобилни номера.

Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като 4 намира същите за неотносими към предмета му.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 5330/2024 г. по описа на РС Пазарджик, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на длъжник, по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или в контекста на горното в тежест на ищеца по установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключен Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 13.5.2022 г. и Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 16.4.2022 г.; размерът на уговорените месечни абонаментни такси; изискуемостта на задълженията по същите, фактът на прекратяване на сключените договори за мобилни услуги; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на претендираната неустойка.