Решение № 295 от 31.12.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. С., 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600689 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от от адв. П. Н. от АК – С., в качеството му на повереник на частния тъжител П. Х. Т., срещу присъда № 143/30.09.2024 г. постановена по нчхд № 975/2022 г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимият С. Р. С. е признат за невиновен в това, че на 25.03.2022 г. причинил на П. Х. Т. лека телесна повреда изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“ и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.1 от НК.

Частният тъжител П. Х. Т. е осъден да заплати на подсъдимия С. Р. С. сумата от 500 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен, съдържащ допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона, както и необоснован. Твърди се, че подсъдимият С. Р. С. е признат за невиновен и съответно оправдан за деяние, осъществяването на което е установено и доказано както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива. Настоява се за отмяна на обжалваната присъда на първоинстанционния съд и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

1

Претендира се присъждане в полза на подсъдимия на направените разноски за двете инстанции. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Постъпило е писмено възражение от защитника на подсъдимия С. Р. С., с което се оспорва основателността на въззивната жалба. Изразява се несъгласие с твърденията в нея, че оправдателната присъда е категорично неправилна, съдържаща допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона, както и необоснована, като се заявява че тези твърдения са голословни и непотвърдени от доказателствата по делото, а постановената от първоинстанционния съд присъда е правилна, материално и процесуално законосъобразна, обоснована и подкрепена с доказателствата по делото. В тази връзка се заявява, че при постановяване на оправдателната присъда съдът е спазил основния принцип на справедливостта в НПК, а именно, че присъдата не може да почива на предположения, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин. Сочи се, че в проведения наказателен процес обвинението не е било доказано, а напротив – доказана е била невиновността на подсъдимия С.. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат конкретни възражения и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на присъдата на СлРС. Най-напред се заявява, че съдията-докладчик е действал не като арбитър и съгласно разписаните от НПК принципи на наказателното съдопроизводство, при което постановената присъда не би могла да бъде квалифицирана като акт на правосъдие, а напротив - би могла да бъде определена като реализирана форма на защита на подсъдимия, за възприемането на която така и не съществуват обективни основания и годни доказателства. Относно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правилата се сочи, че при изграждане на фактическите си и правни изводи, почиващи според жалбата на абсолютно некоректно, необективно и безсъдържателно извършени анализи на доказателствата по делото, първостепенният съд процесуално недопустимо е постановил присъда в нарушение на принципа, разписан от чл.11 от НПК, според който всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона, както и че са допуснати съществени нарушения и на разписаните принципи в процесуалните норми на чл.13 и чл.14 от НПК. Твърди се, че обективният анализ на обсъжданите съдебни мотиви води до извод, че съдът, постановил обжалваната присъда не е действал като безпристрастен орган, а при извършения разбор на гласните доказателства, по същество липсват мотиви, тъй като съдът е посочил кои от показанията на разпитаните свидетели кредитира и кои не, без обаче да онагледи на какви основания приема определени показания за сметка на други. Във връзка с оплакването за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата се заявява, че при анализирането от съда на вероятно най-обективното и важно доказателство по делото, а именно приложеният видеозапис, извършен незнайно от кого, неговото възпроизвеждане в съдебните мотиви според жалбата е фрапантно изкривено до степен на абсолютна 2 невярност. Съдебният „прочит“ на обсъжданият видеозапис според повереника на частния тъжител драстично и недопустимо се отличава от конкретната ситуация, която като фактология би могла да бъде извлечена от този запис без особени затруднения и въпреки това съдът е описал инцидента, видео-кадрите от който се съдържат в посоченият видеозапис, по начин който не съответства на случая. Този видеозапис се окачествява като най-обективното доказателство по делото, но било интерпретирано неправилно и превратно.

Оспорват се доводите в мотивите към присъдата относно липсата на съдебно-медицинско удостоверение, което да показва дали има причинена от инцидента на 25.03.2022 г. на частния тъжител П. Т. от подсъдимия С. С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и изводите, които са направени въз основа на това, като се сочи, че по делото има достатъчно доказателства, които установяват и удостоверяват причинените на тъжителя леки телесни повреди от страна на подсъдимия.

Оспорва се и преценката на съда, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана и в тази връзка се заявява, че съдът е изложил на няколко страници теоретични съждения, без същите да са обективно и доказателствено обвързани с действително установените по делото факти и обстоятелства. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за вмененото му престъпление и осъден, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски. Алтернативно се обосновава искане за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процусеални нарушения.

В с.з. пред въззивната инстанция частният тъжител П. Х. Т., редовно призован се явява лично и с упълномощения си повереник. Последният заявява, че поддържа първоначалната и допълнителната жалба против атакуваната присъда на посочените в тях основания и по изложените съображения. Сочи, че в мотивите към атакувания съдебен акт по никакъв начин не са посочени обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които е приета за достоверна защитната теза на подсъдимата. Настоява за отмяна на атакуваната присъда, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият С. Р. С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният оспорва жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство и настоява същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявява, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и настоява същата да бъде потвърдена.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна 3 проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери за основателна жалбата на повереника на частния тъжител по отношение на искането за отмяна на присъдата, като прецени, че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Районният съд, при разглеждане на делото и при постановяване и обосноваване на присъдата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност правото на частния тъжител да разбере въз основа на какви доказателства са направени изводите за невиновност на подсъдимата, както и да получи отговор в мотивите към присъдата на всички наведени доводи и аргументи представени преди съда в подкрепа на отстояваната пред първата инстанция теза за виновност на подсъдимата. По същество тези нарушения се свеждат до следното:

В мотивите към съдебния си акт първоинстанционният съд е изложил накратко констатациите си относно приетото за установено от него от фактическа страна, като същевременно е посочил доказателствата, въз основа на които е приел за установени тези факти, на кои от тях дава вяра и по какви съображения.

Въз основа на така приетата за безспорно установена от съда фактическа обстановка е направен извода, че подсъдимият не следва да носи отговорност, тъй като според първата инстанция от събраните по делото доказателства е било установено по несъмнен начин, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана т.е. със своите действия той е отблъснал предприетото непосредствено против него противоправно нападение от страна на частния тъжител П. Т., а неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва престъпния характер на деянието.

За да стигне до този извод районният съд се е позовал основно на изгледания в съдебно заседание видеозапис на инцидента между подсъдимия и тъжителя, приемайки в правните си изводи, според този запис че подсъдимият С. и частният тъжител Т. били застанали враждебно един срещу друг, като частният тъжител Т. пръв проявил активно поведение, изразяващо се в търсене на физически контакт с подс. С. като бутал с ръце в областта на гърдите подсъдимия С. и в отговор на тези бутания подсъдимият отвърнал със същото, а впоследствие посегнал няколко пъти да удари с юмрук частния тъжител, като впоследствие стълкновението прераснало в схватка.

Същевременно, в частта от мотивите към присъдата, в която са изложени приетите за установени в резултат на събраните доказателства фактически обстоятелства, съдът е посочил следното: „След края на учебните занятия, на същата дата 25.03.2022г., около 18,30 часа, пред входа на сградата на ППМГ „Д.Ч.“ имало насъбрана група от ученици. Там били и частният тъжител П. Т. и подс. С. С.. Между двамата започнал разговор, който бързо прераснал в сбиване с размяна на удари. От проведения в съдебно заседание следствен експеримент е видно, че подсъдимият С. С. бил облечен с черно горнище и неколкократно посегнал с юмрук към лицето на частния тъжител П. Т., който носел червено горнище.

Първоначално, отстъпвайки назад, частният тъжител П. Т. избегнал нанасянето на удари, 4 след което двамата с подсъдимия С. С. влезли в схватка. Захващайки се един за друг през раменете и използвайки подмишниците си, двамата взаимно си разменяли поредица от юмручни удари в различни области на тялото. Като видяла това, една от учителките в ППМГ „Д.Ч.“, свидетелката В. Ж. С. се развикала и се приближила към мястото на инцидента. Св. Севастиян Димитров, облечен в светлосин спортен екип и свидетелят А. А. Л., облечен в бял спортен екип също се доближили и започнали да правят опити да разтърват частния тъжител П. Т. и подсъдимия С. С. като с помощта на свидетелката В. С. успели за кратко да разделят биещите се младежи. Няколко секунди по-късно частният тъжител П. Т. на свой ред доближил и избутал до намиращата се в близост ограда подсъдимия С. С. като двамата отново си разменили удари, преди да бъдат окончателно разтървани и разделени един от друг.“.

Разпечатката съдържа 28 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0886297-3bf1-4dd8-b827-ef0f5e30a22a