Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 19.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1305/2023
Вид
Решение № 66
Подписан
19.01.2024
Състав
Диана Коледжикова, Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000501305 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 125 от 22.11.2022 г., постановено по т. д. № 53/2022 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, е признато за установено съществуването на вземането на „Обединена българска банка” АД, София от К. В. З., за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1184/2021 г. на РС Сандански, за сумата 147646,76 лева, представляваща част от главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.05.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 20.01.2009 г.; Анекс № 2 от 08.12.2009 г.;

Анекс № 3 от 08.06.2011 г., за период 16.11.2016 г.-16.02.2021 г ., сумата 32990,71 лева – договорна лихва за период 16.11.2016 г.-15.02.2021 г. ; сумата 1188,67 лева – обезщетение за забава за периодите 16.11.2016 г.12.03.2020 г. и 14.05.2020-15.02.2021 г.; сумата 9145,90 лева – обезщетение за забава на главница за периода 16.02.2021 - 28.09.2021 г. ; сумата 769,90 лева – разноски.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва изцяло.

Неправилността на решението е обоснована с отхвърлянето на възражението за настъпила погасителна давност за исковите вземания. Моли се решението 1 да се отмени и да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата я оспорва в съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 1 ГПК, във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, предявен от „Обединена българска банка” АД, София срещу К. В. З. за установяване съществуване на задължението му за заплащане на 147646,76 лева, представляваща част от главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.05.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 20.01.2009 г.; Анекс № 2 от 08.12.2009 г.; Анекс № 3 от 08.06.2011 г., за период 16.11.2016 г.-16.02.2021 г., сумата 32990,71 лева – договорна лихва за период 16.11.2016 г.-15.02.2021 г.; сумата 1188,67 лева – обезщетение за забава за периодите 16.11.2016 г.-12.03.2020 г. и 14.05.2020-15.02.2021 г.; сумата 9145,90 лева – обезщетение за забава на главница за периода 16.02.2021 - 28.09.2021 г.; сумата 769,90 лева – разноски. Твърди се в исковата молба, че по договор за кредит от 13.05.2008 г. ответникът получил от ищеца сума в размер на 180000 лева – 130000 лева при 1,5% годишна възнаградителна лихва за първата година и 8,25 % за останали я срок; 50000 лева при 2,5% годишна лихва за първата година и 9,25% за останалия период на 276 месечни вноски. Поради неточно изпълнение задължението е обявено за предсрочно изискуемо с покана, връчена на длъжника на 01.02.2021 г.

Предсрочната изискуемост е настъпила на 16.02.2021 г. с изтичане на четиринадесетдневния срок от връчването на уведомлението за плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковете в писмен отговор. Направил е възражение за погасяване по давност на вноските с падеж преди ноември 2016 г. Твърдял е, че исковият период ноември 2016 г.

– септември 2021 г. съдържал 26 месеца; дължат се не повече от 27 вноски по 1614,32 лева, което правело сумата 41972,32 лева.

При тези доводи и възражения на страните първоинстанционният съд е приел, че задължението по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е възникнало, поради което е уважил иска за установяването на това задължение. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на представените по делото доказателства, не се оспорва във въззивната жалба. При липса на оплаквания относно фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд, липсва основание за ревизиране на същите – чл.269 от ГПК.

От фактическа страна се установява сключването между ищеца като 2 кредитодател и ответника като кредитополучател на договор за кредит в размер на 180000 лева, по силата на който банката ищец е предоставила на кредитополучателя кредит на два транша: от 130000 лева и 50000 лева.

Ответникът не оспорва получаването на сумите, нито оспорва собственото си неизпълнение на задължението за погасяване на кредита. В съдебносчетоводната експертиза се установяват усвоените суми и погасените и непогасени задължения за главница, договорна и наказателна лихва, такси и разноски. Непогасената главница по първия транш е в размер 114012,39 лева, а по втория транш - 45398,27 лева: общо 159410,66 лева. От тази сума падежиралите вноски от главницата за периода 16.01.2013-16.11.2016 г. са в размер 11763,90 лева. Останалата част от главница в размер 147646,76 лева е с падеж след 16.11.2016 г. Начислената до обявяване на предсрочната изискуемост 15.02.2021 г. договорна лихва, която е останала непогасена, е в размер 128165,96 лева. От нея лихвите с настъпил падеж преди 16.11.2018 г. са в размер 95175,25 лева. Лихвата, начислена за периода 16.11.2018 15.02.2021 г., е в общ размер 32990,71 лева.

Спорът пред настоящата инстанция е дали претенцията или част от нея е погасена по давност. При направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на претенцията по давност следва да се посочи, че периодите, за които ищецът е заявил издаване на заповед за изпълнение, не касаят вземания за главница, възникнали повече от пет години преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и вземания за лихва, възникнали повече от три години преди заявлението. Заявлението е изпратено по пощата на 29.09.2021 г., претенциите за главница са за период след 16.11.2016 г., а за лихви са за период след 16.11.2018 г. Вземанията, възникнали през посочените периоди, не са погасени по давност, тъй като заявлението е подадено не повече от три години след най-старата претенция за лихви и не повече от пет години след най-старата претенция за главница.

Ето защо оплакването във въззивната жалба е необосновано. Други доводи срещу обжалваното решение не са изложени в жалбата.

В хипотезата на бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на онези материално правни норми, които имат императивен характер и чието нарушаване застрашава установения правов ред. (Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС). В хода на осъществяване на служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на решението. Не е допуснато и нарушение на императивна материално- правна норма. Ето защо при неоснователност на единственото оплакване в жалбата решението следва да се потвърди.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 22.11.2022 г., постановено по т. д. № 53/2022 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на преписи.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4