Решение № 493 от 30.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Варна, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И. като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20233110201044 по описа за 2023 година

МОТИВИ: Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Стар Пост ” ООД, представлявано от

Д. Димитрова Вълкова, против

Наказателно постановление № 03-013643/ 30.06.2021г. на

Директора на Дирекция

"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Стар Пост ” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.

С жалбата се навеждат твърдения, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, сочи се, че лицето не е полагало труд вм обекта – офис на дружеството. В АУАЯН и НП липсва пълно описание на нарушението, в нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Поради това се иска цялостната отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност-намаляване на размера на наложената санкция.Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се излага становище, че между работника и дружеството е имало сключен граждански договор, както и че отношенията между тях не са били трудово – правни, респективно че не е налице нарушение на КТ. Поради това и пледира постановлението да бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2021г. , служители на Дирекция “Областна инспекция по труда”-Варна , сред които св. Д., извършили проверка в офис на „Стар пост“ ООД, намиращ се в 1 гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ № 20. Повод за това било изпратено от ИА „ГИТ“-София писмо с искане да бъде извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обекти на дружеството. Вътре в офиса на „Стар пост“ ООД св. Д. видяла, че има две лица, на които предоставили да попълнят декларации.

Едно от лицата- Шинул Руменов Димитров в декларацията си посочил, че работи за „Стар пост“ ООД от 09.02.2021г. като куриер- пешак, с работно време от 09.30ч. до 14.30ч., с работно място офиса на „Стар пост“ ООД на ул.“Тодор Икономов“ № 20, че има сключен граждански, а не трудов договор, че извършва разнос на пощенски пратки срещу възнаграждение от 0,04 лева на брой, че почивни дни са събота и неделя, че няма почивки в работния ден. Посочило още , че всеки ден се явява в офиса на фирмата, взима пратки и ги разнася на определени адреси.

За „ Стар пост ” ООД била връчена призовка, като представител на дружеството следвало да се яви в ДИТ-Варна и да представи подробно описани документи.

Сред представените в последствие документи бил Граждански договор, сключен между „Стар пост ” ООД и Ш. Димитров за изпълнение на услуги по пренасяне и доставка на писма, документи и пратки. Според него Димитров бил приел да изпълнява за възложителя работа, извършването на която не е обвързано с определени работно време и работно място. За услугата се дължало заплащане от 0,02/0,04 лева иби 0,10/0,15 лева.

Срокът , за който бил сключен договора бил от 01.02.2020г. до 31.08.2021г.

За установеното при проверката бил съставен доклад, съобразно изискванията, посочени в писмото на ИА „ГИТ“-София.

На 19.05.2021г. св. Д. съставила срещу „Стар пост” ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че като работодател е допуснал до работа Шинул Руменов Димитров да полага труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на „ куриер“ в офис в гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“, с определено работно време, без да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудовото правоотношение.

Било прието, че нарушението е извършено на 13.04.2021г. , в който ден било установено да престира труд лицето. Деянието било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. По акта не били наведени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 013643/30.06.2021г. , с което възприел фактическите констатации на актосъставителя, посочил като дата на нарушението 13.04.2021г. , в който ден било установено да престира труд лицето Шинул Руменов Димитров и възприел правна квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ . С НП наказващият орган наложил на „ Стар пост ” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана СВ. Д.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.

От тях се установи, че по време на проверката Ш. Димитров е бил в офиса на дружеството.

Св.Д. сочи, че декларациите са били попълнени от

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа на писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави те правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок , от надлежна страна и като 2 такава е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно приложената Заповед . Копие от тази заповед е приложена по преписката и в нея, в т.4 изрично е посочено, че Директорите на дирекции „ИТ“ са определени от Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“-София да издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от Д „ИТ“. Св. Д. е началник отдел при в Д „ИТ“-Варна, което е вписано в акта Съгласно чл.416 ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, т.е. от съответните служители на Дирекция „Инспекция по труда. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на ЗАНН и в него , както и в акта, се съдържат всички изискуеми реквизити.

Съдът намира обаче, че неправилно наказващият орган е определил отношенията между „Стар пост“ ООД и Ш.Д. като трудово- правни. Безспорно по делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор, а граждански. Спорният елемент в настоящият казус е дали въпреки сключения граждански договор, отношенията между дружеството и Димитров са били трудово-правни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор. Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник / служител и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „ Стар Пост“

ЕООД и Ш.Д. на 09.02.2021г. е бил сключен граждански договор. В случая в гражданския договор дружеството е възложило на Димитров като изпълнител да извършва разнос на пратки. Именно при изпълнение на уговорените с гражданския договор функции по разнос на пратки, Димитров е бил установен от служителите на Д „ИТ”-Варна в офиса на дружеството. Такива обстоятелства той е посочила и в предоставената му декларация - че работи за „Стар пост “ ООД като куриер , че няма трудов договор, че трудовото му възнаграждение е от 300 лева месечно, като получава възнаграждение от 0,04 лева на брой разнесена пратка. Обстоятелството, че Димитров е вписал почивни дни в работната седмица, както и за работно място офиса на дружеството, е напълно разбираемо и житейски логично, доколкото същия, след като няма фиксирани работно място и време може да почива събота и неделя. Логично е и при осъществяване на уговорената за извършване дейност да следва да се съобразява с работното време на офиса. Поради изложеното до тук и като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът намира, че може да се направи извод, че в случая не е налице трудово правоотношение, което да включва постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно време, трудово възнаграждение, длъжност и др. Трудовите правоотношения, уредени със съответен договор, имат за предмет полагането на труд , прилагането на работната сила върху средствата за производство и изпълнението на конкретните трудови задължения от работника.При договора за изработка, респективно за извършване на услуга, предмет е постигането на определен резултат, в случая осъществяване на разнос на пратки на неопределени предварително адреси, на писма, документи и пратки на територията на гр.Варна. Обстоятелството, че Димитров при проверката се е намирал в офиса съвсем не е достатъчно да се направи извод, че това е „работно място” по смисъла на КТ, като известно е, че мястото на което е дължима престацията е предмет и на гражданските договори. В този смисъл съдът намира, че възприетото от св. Д., че лицето се намира в офиса и отразените в декларацията обстоятелства не са достатъчни да се приеме, че Димитров е имал работно място по смисъла на КТ. На следващо място договарянето на заплащане е характерно за всяка една възмездна сделка и също само по себе си също не е достатъчно да се направи 3 извод, че става въпрос за трудово правоотношение и че възнаграждението е трудово.

Изрично в договора е предвидено, а и Димитров е посочил, че получава по 0,04 лева на разнесена пратка, като това възнаграждение , видно от договора се дължи само при извършване на доставка, т.е. формирането на неговото възнаграждение е въз основа на постигнатия от него резултат. Ако същия през съответния месец не е извършил доставки, то същия не би получил заплащане за това.

Поради изложеното до тук, съдът намира че в хода на съдебното производство не се установи по безспорен начин, че зад сключения граждански договор стои прикрито трудово правоотношение. В административно-наказателното производство тежестта на доказване на обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно постановление той се основава на констатациите в акта и в рамките на производството по налагане на административни наказания ги приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тъй като те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. Наказателното постановление и акта не са доказателствени средства и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила. Поради това и като взе предвид гласните и писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че в настоящия случай от страна на административнонаказващият орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за това, че от страна на „ Стар пост“ ООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, тъй като се установи че Дойчев е извършвал работа в изпълнение на сключен граждански договор.