Решение № 2602 от 10.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2602 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330100754 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против М. В.

М., с която по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: 1605,70 лева - главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит от *** г., с краен падеж: **** г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от **** г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; 309,29 лева - договорна лихва за периода 29.12.2019 г. – 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – **** г. до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г. сключен с цедента „Обединена българска банка“ АД. Твърди, че до длъжника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, което се е върнало в цялост. Сочи, че съдът следва да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с получаване 1 на препис от исковата молба, ведно с приложенията, който факт съдът следва да зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Твърди, че ответникът М. В. М. в качеството му на кредитополучател е сключил с „Обединена българска банка“ АД договор за предоставяне на потребителски кредит от **** г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 6550,00 лева, която била преведена на **** г. по сметка в банката, открита на името на длъжника. Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума, ведно с начислени лихви, при установен годишен лихвен процент от 7, 5 % и годишен процент на разходите от 8,3 %. Поддържа, че задължението подлежи на разсрочено изпълнение на 120 месечни вноски – всяка в размер от 79,47 лева, с падеж на последната вноска на **** г. Сочи, че длъжникът погасил част от задължението, като останалата непогасена част от него претендира, ведно с обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от М. В.

М., с който се излагат съображения за недопустимост поради изтекла 5 годишна погасителна давност за вземането, представляващи по съществото си такива за неоснователност на исковата претенция. Дължимостта на процесните суми се оспорва по съображения за неустановеност по безспорен начин на началния момент на настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Твърди се, че според т. 21 от договора за потребителски кредит, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен. Поддържа се, че в тази връзка кредиторът е следвало да посочи в кой момент кредитополучателят е престанал да плаща анюитетните вноски и кога е настъпила автоматичната предсрочна изискуемост. Оспорва се начинът на формиране на претендираната главница и лихви към нея. С отговора на исковата молба се предявява изрично възражение за изтекла 5 – годишна давност за претендираните вземания.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното частно гражданско дело, вземанията по 2 настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Възражение по чл. 414 ГПК е постъпило в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415 ГПК.

Допустими са и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между „Обединена българска банка“ АД и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от **** г.

Не е спорно, а и от съдържанието на договора за кредит се установява, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 6550 лева, при ГЛП – в размер на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0,5 пункта, който към момента на сключване на договора е от 7,5 %, ГПР – 8,3 %, със срок на погасяване – ****г., на 120 месечни вноски.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че вземането по посочения кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия от *** г. от кредитора „Обединена българска банка“ АД на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 18 от договора за кредит, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента.

Договорът за цесия от **** г. е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното под № **** Както вече се посочи, в договора за кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от трето лице, когато то е изрично овластено за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо 3 действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. Не е налице пречка длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (така решение № 114/07.09.2016 г. по т.д.№ 362/2015 г. на II- ро т.о. на ВКС и решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС ). В процесния случай, към исковата молба освен договора за цесия и приложенията към него, е представено и потвърждение за осъществената цесия, поради което длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл.

235, ал. 2 ГПК, като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца, като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

С договора за кредит е уговорена сума от 6550 лева, при ГЛП – в размер на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0,5 пункта, който към момента на сключване на договора е от 7,5 %, ГПР – 8,3 %, със срок на погасяване – **** г., на 120 месечни вноски.

Няма спор, че правоотношението е възникнало, а сумата е усвоена – последното се доказва и от първоначалното и допълнително заключение по ССЕ – които съдът кредитира изцяло, като ясни, компетентно изготвени, неоспорени от страните. Съгласно същите – по данни на първоначалния кредитор – банка, до прехвърляне на вземанията – ответникът е платил сумата от общо 8564,16 лева, с която са погасени главница, договорна лихва, застраховка живот и наказателна лихва, както следва: главница – 4944,30 лева; договорна лихва – 2843, 17 лева; застраховка – 583, 83 лева и наказателна лихва – 192,86 лева.

Не е спорно по делото, че сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК и ЗЗП. В тази връзка и съдът дължи преценка за действителността на потребителския договор, или отделни клаузи от същия, 4 независимо дали ответникът е предявил възражения. При извършената проверка се намира, че клаузата за наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от договора е нищожна, като противоречаща на чл. 33 от ЗПК, според който когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Следователно начислената сума за наказателна лихва от 383,50 лева не се дължи. Поради това сумата от 192,86 лева – отнесена като наказателна лихва следва да се приспадне от неплатения остатък от главница, а разликата до пълния начислен размер за такава е недължима. С оглед този извод и при анализ на данните за постъпилите суми, падежите за плащане и с оглед заключенията по ССЕ, че непогасените суми за вземанията за исковите периоди са както следва: 1605, 70 лева – главница; 116, 34 лева – договорна лихва и 190, 64 лева – наказателна лихва, следва да се приеме, че след извършените плащания ответникът остава да дължи: 1412, 84 лева – главница; 116,34 лева – договорна лихва. До тези размери и за посочените в исковата молба периоди исковете за заплащане на главница и договорна лихва се явяват доказани по основание и размер. За разликата до пълните предявени размери, същите са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Главницата е дължима ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването, като последица.

Относно възражението за давност:

Същото е своевременно предявено, но по същество неоснователно.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Приложима е пет годишна такава за главницата и три за лихвите. Считано от датата на настъпване на изискуемостта на целия дълг – **** г.– за главница и договорна лихва /по аргумент от Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС/ – до постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ***** г. /от когато искът се счита предявен, съгласно фикцията на чл. 422 ГПК и давността - прекъсната на осн. чл. 116, б. "б" ЗЗД/ – нито един от посочените срокове не е изтекъл и погасени по давност вземания – главни и акцесорни – няма. Този извод не се променя дори и да се приеме твърдението на ищеца, че за вземанията по договора е настъпила предсрочна изискуемост на основание чл. 21 от същия, предвиждащ че кредитът става предсрочно 5 изискуем автоматично, без да е необходимо уведомяване на кредитополучателя при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, тъй като последното плащане от ответника по договора, съгласно ССЕ е от **** г., съответно вземането за договорна лихва е с начална дата – ***** г. Отделно от това следва да се посочи, че ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, като не се твърди и установява до ответника да е изпратено изявление, с което банката да е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, в какъвто смисъл е т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска. Установяват се разноски в исковото производство в размер на 75,93 лева – за държавна такса и 250 лева – за депозит за ССЕ. От тях по съразмерност се дължат 260,26 лева.

Следва да бъдат присъдени и разноските, сторени в заповедното производство, които съобразно уважената част от исковете възлизат на 174,32 лева.