Решение № 86 от 09.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА П.А

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА П.А Въззивно търговско дело № 20214001000201 по описа за 2021 година за установено следното:

Производството е намери по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № Р-29 от 16.02.2021 г. по т.д. № 217/2018 г.

Великотърновският окръжен съд е осъдил М. И. М. и Е. М. М., двамата от гр.

Велико Търново, ******** солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД гр. София сумата от 51 458.84 швейцарски франка, част от главница по договор за банков кредит от 1.06.2008 г., твърдяна да възлиза на сумата от 79 605.08 швейцарски франка, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 10.10.2018 г. до окончателното му заплащане, сумата от 60 лв. разноски за нотариални такси по договор за потребителски кредит № HL-39298 от 1.06.2008 г., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 10.10.2018 г. до окончателното му заплащане, на основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 432, ал.1 от ТЗ, както и сумата от 14 127.83 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ат ГПК.

С решението съдът е отхвърлил исковете за вноските по главницата, 1 дължими за периода от 10.11.2012 г. до 9.10.2015 г., като погасени по давност, а искът за разноски за нотариални такси – като неоснователен в останалата си част до претендираните 791.20 лв.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от ответника М. И. М., чрез особения представител адв. Й.И., с оплакване, че решението е неправилно. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е възприел възражението на ответника, относно редовното упражняване на правото на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника и в случая няма в договора уговорена клауза за фингирано връчване. В жалбата се твърди, че процесното вземане не е изискуемо, като клаузата на чл. 19, ал.1 от Договора за кредит следва да се счита нищожна. Изложени са подробни доводи във връзка с клаузата по чл.

19, ал. 2 от договора за т.н. автоматична предсрочна изискуемост, която според практиката на ВКС е недопустимо да настъпва. Искането е да се отмени решението в частта, с която са уважени исковете и да се отхвърлят предявените искове.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника Е. М. М., чрез особения представител адв. И.П.. В същата се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно сключения договор за потребителски кредит, следва да се доведе до знанието на длъжниците, няма уговорена клауза за фингирано връчване. Жалбоподателят счита, че съдът не е взел предвид, че правото на кредитора по чл. 19, ал.1 от договора за кредит е неясно формулирано и води до неравноправност между правата на страните и последиците от упражняването им. От съдебния акт не ставало ясно коя е възприетата от съда хипотеза за предсрочно погасяване и неправилно е приел, че е налице валидно обявена предсрочна изискуемост на кредита.

Искането е да се отмени решението в частта, с която са уважени исковете и да се отхвърлят предявените искове.

В писмения отговор по двете въззивни жалби ответната страна „Юробанк България“ АД гр. София, чрез адв. Х.М., изразява становище, че жалбите са неоснователни и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в 2 жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество.

Пред Окръжен съд – Велико Търново са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 432, ал.1 от ТЗ. Ищецът „Юробанк България“ АД претендира ответниците М. И. М. и Е. М. М. да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 52 440.22 швейцарски франка, част от вземането за главница в общ размер на сумата от 79 605.08 швейцарски франка; сумата 791.20 лв. – разноски за нотариални такси за упражняване правата на банката по договора, ведно със законна лихва върху вземанията от предявяване на исковете до изплащането, дължими по договор за потребителски кредит.

Ответниците М.М. и Е.М., чрез назначените особени представители, оспорват исковете. Възразяват, че изявлението за предсрочна изискуемост не е им е връчено. Твърдят, че клаузите, предвиждащи правото на предсрочна изискуемост, са неясни и водят до неравнопоставеност на страните.

Направено е възражение за погасителна давност от датата на последното плащане по погасителния план – 10.11.2012 г.

От събраните по делото доказателства, включително и изготвената пред въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза, от фактическа страна се установява следното:

Не се спори от страните и се установява от представения по делото договор, че на 11.06.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД от една страна и М. И. М. и Е. М. М. от друга страна, като кредитополучатели, е сключен договор за потребителски кредит № HL-39298. По силата на този 3 договор Банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 95 000 лв. по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл.2, ал.1 от договора разрешеният кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 95 000 лв. по курс купува за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя М. И. М.. В чл. 3, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит е уговорено, че за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2.15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %. Съгласно ал. 3 на чл. 3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В ал. 5 на чл. 3 от договора е предвидено, че действащият базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Съгласно чл. 5 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Така крайният срок на договора е 18.06.2033г. В чл. 6, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план.

Според ал. 2 на същата клауза от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – в швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от 4 банката освен във валутата на кредита и в лева, или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. С разпоредбата на чл. 6, ал.3 от договора страните са уговорили в случай, че по време на действието на договора Банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се т променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора дава своето съгласие. С чл. 19, ал.1 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло, или частично предсрочно изискуем. Ал. 2 на чл. 19 предвижда, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло, или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Към датата на усвояване на кредита приложимият курс купува за швейцарския франк на Банката към лева е 1.1870 съгласно Приложение № 1 към договора за кредит.

Страните по договора за кредит на 20.12.2011 г. са сключили допълнително споразумение, по силата на което се съгласяват да предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на кредитополучателя към кредитора. Със споразумението страните констатират размерите на задълженията на кредитополучателя към датата на споразумението за просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси. С подписаното допълнително споразумение кредитополучателят се задължава да внесе еднократно по сметката на Банката сумата от 360 швейцарски франка, която кредиторът ще използва като служебно извършва пълно или частично погасяване на просрочените към датата на внасяне на тази сума задължения. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита, след приспадане на внесената сума от 360 швейцарски франка, се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. С посоченото 5 допълнително споразумение е договорено, че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който период се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4.98 %, а след изтичане на този период, върху общия размер на дълга, след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.38 пункта.

Страните са сключили допълнително споразумение към договора за кредит и на 12.09.2012 г., с което се съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг, като се съгласяват, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.

На 24.09.2012 г. е сключено допълнително споразумение между страните за предоговаряне на съществуващи към датата на подписване на това споразумение задължения на кредитополучателя, като и това споразумение предвижда задълженията да се преоформят служебно от кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. С посоченото споразумение са установени задължения за просрочена лихва, просрочени такси, просрочени плащания по застраховки.