Решение № 378 от 11.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20245300900605 по описа за 2024 година

Производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от адвокат, действащ като пълномощник на К.Д.К., управител и Едноличен собственик на капитала на „Емди транс” ЕООД - в процес на регистрация, против отказ рег. № 20240924145111/26.09.2024 год. на длъжностно лице към АВп. да бъде вписано новоучреденото дружество. Изложени са съображенията, поради които жалбоподателят счита атакувания отказ за незаконосъобразен, като се иска същият да бъдат отменен и се задължи АВп. да извърши исканото вписване на новоучреденото юридическо лице.

Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на юридическото лице и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

По допустимостта: Жалбата е подадена от името на лицето, което е подало заявлението за вписване на ново дружество, при наличие на правен интерес за обжалване. Подписана е от пълномощник, който е изрично упълномощен да представлява заявителя пред ОС – Пловдив при обжалването на конкретния отказ. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като е постъпила в Агенцията на 03.10.2024 год., точно седем дни след постановяване на оспорения отказ.

1

Поради това датата на връчването на отказа е без конкретно значение за спазването на срока за обжалване. Внесена е дължимата за обжалването държавна такса. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество: На 24.09.2024 год. по електронен път е подадено заявление обр. А4 за вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество „ЕМДИ ТРАНС” ЕООД със седалище гр. Асеновград. На 26.09.2024 год. по заявлението е постановен отказ, чиито мотиви са основани на констатацията, че в Търговския регистър е вписано дружество с наименование „Ем Ди Транс” ЕООД, ЕИК 175402527. Прието е, че въпреки разликата в изписването на „Емди Транс” ЕООД и на вече съществуващото „Ем Ди Транс” ЕООД, при произнасянето на фирмата не е възможно да се отчитат разстояния /разредки, интервали/ и че ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на едно дружество; индивидуализиращите белези на фирменото наименование не включват правно-организационната форма, главни и малки букви, препинателни знаци и разстояния, които при изговарянето на наименованието на фирмата не могат да изпълняват функция по индивидуализация на търговеца; при произнасяне на наименованието на учредяваното дружество, същото се покрива напълно с наименованието на вече регистрираното. Аргументите в тази насока се поддържат и доразвиват в изпратения ведно с преписката по жалбата писмен отговор на АВп.

Изложените от длъжностното лице изводи се споделят изцяло от съда.

При справка в Търговския регистър се установява, че действително още през 2008 година в регистъра е пререгистрирано учреденото през 2007 год. търговско дружество с наименование „ЕМ ДИ Транс“ ЕООД, с ЕИК 175402527, със седалище гр. София.

Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията по чл. 7, ал.

2 ТЗ при първоначално вписване. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност.

Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за 2 предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение.

За спазването на посочения принцип законът е предвидил и съответните гаранции. Ал. 4 на чл. 7 снабдява търговеца с искова защита на фирменото наименование – всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато фирмата е идентични или сходна с регистрирана по-рано фирма.

Несъмнено е, че положителните изисквания – за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице едновременно. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Изискването за уникалност не е спазено ако от фирмата на вече регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят препинателни знаци или интервали. Изговарянето на наименованието на вече регистрираното през 2008 година дружество е идентично с това, което е заявено понастоящем, въпреки наличието на интервал. В случая сходствата в звученето, в изговора на двете фирмени наименования са до степен на идентичност.

Следва да се посочи и следното, във връзка с изложения в жалбата довод, че при запазването на фирмата компютърната система не е отчела идентичност и е потвърдила уникалността на наименованието. Именно поради несъвършенството на всяка компютърна проверка, след първоначалната електронна проверка за уникалност, обстоятелствата, на които законът придава значение по чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 7, ТЗ, се подлагат на човешка професионална проверка за сходства и преценка на допустимата степен на сходство, която не следва да достига до степен на идентичност.

Наред с това, в случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица – евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат правно обвързани с друго. Още повече и двете дружества имат еднаква правноорганизационна форма – ЕООД.

В тази насока е формирана и съдебна практика, в т.ч. решение № 229 / 23.07.2018 год. на АС – Пловдив по в.т.д. № 421 / 2018 год.

Ето защо съдът приема, че отказът е обоснован и законосъобразен и 3 следва да бъде потвърден.

От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно съдебно производство. В него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ. Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение. Като такова то следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20240924145111 / 26.09.2024 год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление с входящ номер 20240924145111 от 24.09.2024 г. на длъжностно лице към Агенцията по вписванията за първоначална регистрация на новоучредено търговско дружество с фирмено наименование „ЕМДИ ТРАНС” ЕООД съсседалище гр. Асеновград, п.к. 4230.

Оставя без уважение искането на Агенцията по вписванията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията. След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4