Решение № 1699 от 03.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110165313 по описа за 2024 година

Предявен е от Й. А. Я., ЕГН ********** срещу „Видеонафтите“ ООД, ЕИК 203118714 иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 8990,00 лева – трудово възнаграждение за периода м. декември 2023 г. – м. февруари 2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът Й. А. Я. излага твърдения, че по силата на сключен между страните трудов договор № 3/02.03.2023 г. е заемал длъжността „търговски представител“ в ответното дружество с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 3255,00 лева. Сочи, че ответникът забавил заплащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждение, както и че от м. януари 2024 г. управителят на ответника Е.М. започнал да се укрива от ищеца и от съконтрахенти на дружеството. Поддържа, че с Разпореждане от 21.03.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ сключения между страните трудов договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 2 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 23.02.2024 г. Навежда твърдения, че ответникът не е заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода м. декември 2023 г. – м. февруари 2024 г. в размер на 8990,00 лева.

Ответникът „Видеонафтите“ ООД редовно уведомен на 20.11.2024 г., не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника „Видеонафтите“ ООД оспорва предявения иск.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба 1 доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е да докаже фактите, на които основава своите искания, а именно: наличието на валидно сключено между страните трудово правоотношение за исковия период, прекратяването му на соченото основание, размер и период на уговорените и неизплатени трудови възнаграждения, както и че е престирал труд през този период.

Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор № 3/02.03.2023 г., между страните било налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът Й. А. Я. е заемал длъжността „търговски представител“ в ответното дружество „Видеонафтите“ ООД с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 3255,00 лева.

Видно от приетото като доказателство по делото Разпореждане от 21.03.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ сключения между страните трудов договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 2 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 23.02.2024 г.

Видно от приетата като доказателства по делото електронна кореспонденция, ищецът е изпълнявал трудовите си задължения през исковия период.

Не се твърди и не се представят доказателства от страна на работодателя дължимото възнаграждение действително да е било изплатено на ищеца.

Поради изложеното предявеният иск се явява доказан по основание. По отношение на размера на претенцията – съдът определя размера на дължимото трудово възнаграждение на основание чл. 162 ГПК съобразно уговорения в договора размер и отработените дни за м. февруари 2024 г. в размер на сумата 8990,00 лева. Поради изложеното предявеният иск е основателен в пълния предявен размер и следва да бъде уважен.

Следва да се присъди и законната последица мораторна лихва за забава за периода от датата на предявяване на исковата молба – 04.11.2024 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в размер на 1500,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху иска в размер на 359,60 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „Видеонафтите“ ООД, ЕИК 203118714 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Овча купел, ул. 697 № 5, вх. 1, ет. 5, ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Свищов, ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ с у м а т а 8990,00 лева – трудово възнаграждение за периода м. декември 2023 г. – м. февруари 2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500,00 лева – разноски в производството пред СРС.

ОСЪЖДА „Видеонафтите“ ООД, ЕИК 203118714 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Овча купел, ул. 697 № 5, вх. 1, ет. 5, ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 359,60 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от 10.02.2025 г. – датата, на която е съобщено на страните, че ще бъде изготвено.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3