Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4 от 26.01.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 379/2025
Вид
Определение № 4
Подписан
26.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Разград, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20253300600379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 306 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 вр. с чл.313 от НПК.

С протоколно определение рег. №717 от 07.11.2025г. по нохд №719/2025г. на Районен съд – Разград съдът след одобряване на постигнатото споразумение за решаване на наказателното производство между РП-Разград и подс. И. Б. П., с което последният се е признал за виновен в извършено на 22.10.2025г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, е осъдил на основание чл.343б ал.5 НК подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата от 34 200 лева, представляваща равностойност на л.а. „***“ рег. №******** немски образец послужил за извършване на престъплението.

Против определението е постъпила въззивна жалба вх. №11308 от 21.11.2025г. от И.

Б. П. чрез адвокат П. З.. Счита, за неправилен и незаконосъобразен аргумента на първоинстанционния съд, че "... автомобила или се отнема изцяло, ако е собственост на дееца, или ако не може да се отнеме се заплаща изцяло неговата равностойност“, като твърди, че подобен текст в закона не съществува. В нормата на чл. 3436, ал.5 от НК е употребен термина „собственост“ като общо понятие на собствеността. Никъде не било споменато „изключителна собственост“ или „неделима собственост", или какъвто и друг вид собственост. След като автомобилът се отнема в полза на държавата, само ако е изключителна собственост на дееца, то и цялата равностойност на автомобила следва да се заплати само ако дееца няма по никакъв начин участие в собствеността. Не приема аргумента, че при осъждане за заплащане на 1/2 част от равностойността автомобила, дееца ще бъде облагодетелстван спрямо останалите нарушители на закона. Притежавайки половината от автомобила, той изначало е с по-големи права от останалите, които нямат никакъв дял от собствеността. Намира, че наложената с обжалваното определение санкция се явява и несъразмерна. Сочи и това, че сумата от 34 200 лева е огромна за един млад мъж и за едно младо семейство с 6-месечно дете. Както, че автомобила е закупен на кредит и 1 следва да се изплаща още четири години с месечна вноска от по 700 лв. Моли, да бъде отменена частта от протоколно определение от 07.11.2025 г. постановено по НОХД № 719/2025 г., с която дееца е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 34 200 лева, представляваща цялата равностойност на процесния автомобил „***" с рег. № ********, немски образец, послужило за извършване на престъплението и вместо това, да бъде постановено ново - да заплати в полза на държавата сумата от 17 100 лева, равняваща се на 1/2 от равностойността на процесното МПС по пазарна цена.

Препис от жалбата е връчен на РП-Разград и не са постъпили възражения.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция счита, че така подадената жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Производството пред РС-Разград е образувано по внесен обвинителен акт срещу И.

Б. П. по обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК. С протоколно определение от 07.11.2025г. по нохд №719/2025г. на РС-Разград е одобрено постигнатото между РП, подсъдимия и неговия защитник споразумение, с което същият се признава за виновен за това че: на 22.10.2025г. в гр.Лозница, управлявал моторно превозно средство лек автомобил „***“ рег. №********, немски образец с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,94 на хиляда установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Наложени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК следните наказания:

„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за изпитателен срок от три години, на основание чл.343г вр. с чл.343б ал.1 НК лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, със зачитане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл.55 ал.3 НК страните приели на подсъдимия да не се налага по-лекото предвидено в закона наказание глоба. Направените в хода на производство разноски са възложени на подсъдимия, платими по сметка на ОД МВР- Разград.

С отделно определение произнесено на 07.11.2025г., както и протоколно определение рег. №717 от 07.11.2025г. на основание чл.343б ал.5 НК, съдът е осъдил подс. И. Б. П. да заплати в полза на държавата сумата 34200лв., представляваща равностойността на процесния автомобил „***“ рег. №******** немски образец послужил за извършване на престъплението.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява. Процесуалният представител на същия - адвокат З. поддържа жалбата. В допълнение към нея сочи, че съдът присъждайки пълната стойност на автомобила, налага финансова санкция, която пряко засяга имуществената сфера на другия съпруг, което е недопустимо в една правова държава. Заплащането на тази цяла сума за първо нарушение се явява непропорционално спрямо целта на закона. При налагането на сума, която е равна на 100% от стойността на вещта, представлява прекомерна тежест и за невиновния съпруг.

Счита, че както при определяне на наказанието се обсъждат смекчаващи и утежняващи обстоятелства, тук по същия начин при определяне на тази санкция, следва да се приложат 2 същите критерии. Излага доводи за това, че това нарушение на подсъдимия е за първи път, процесуалното поведение и признаването и съгласието с всички факти потвърдено от сключеното споразумение, възрастта, семейното положение, малолетното дете на подсъдимия, следва да се вземат в предвид. Както това, че държавата не би могла да получи дори половината от стойността на автомобила, тъй като лицето е безработно. Намира, че следва да бъде присъдена равностойността на ½ от пазарната цена на автомобила, съответна на дела на дееца в собствеността на автомобила.

Представителят на ОП-Разград намира жалбата за неоснователна, а определението на РС-Разград за правилно и законосъобразно, тъй като съдът е спазил разпоредбите на закона, за присъждане паричната равностойност на автомобила.

При така установеното Окръжен съд - Разград намира наведените във въззивната жалба доводи срещу атакуваното определение за неоснователни по следните съображения:

С обжалваното определение съдът на основание чл. 343б ал.5 от НК, е присъдил в тежест на подсъдимия, да заплати в полза на държавата паричната равностойност от МПС лек автомобил „***“ рег. №********, немски образец в размер на 34200 лева, тъй като МПС-то е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК и не е изключителна собственост на подсъдимия. При постановяване на определението съдът явно се е съобразил с наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото не е изключителна собственост на подсъдимия, т.к. е придобито по време на сключен граждански брак; че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на сумата от 34200 лева, установена по експертен път. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК, предвижда отнемане в полза на държавата, на вещите, собственост на дееца, които са предмет на престъплението, като това отнемане трябва и да е изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда, че освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, се присъжда равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Неколкократно ВКС е имал възможност да укаже, че приложението на чл. 53 от НК не е наказание по смисъла на наказателния закон, а санкция за извършената противозаконна дейност.

Неоснователен е доводът на защитата, че следва да се присъди половината от стойността на автомобила, тъй като същият е придобит по време на брака на подсъдимия.

На първо място следва да се отбележи, че имуществото СИО е неделимо. На второ място няма как неучастващо в процеса лице съсобственик на веща да бъде поставен в неравностойно положение и процесуална изненада. В тази насока е решение по съединени дела С-845/19 и С-863/19 на СЕС. В подкрепа на това е особеността на режима на съпружеската имуществена общност, която по дефиниция е бездялова и неделима, докато не бъде прекратена. Съдът не може да присъди отнемане в полза на държавата на половината автомобил, съответно да присъда равностойността на ½ част само защото има и друг 3 собственик, защото деецът би бил облагодетелстван, ако е извършил деянието с автомобил, на който е съсобственик, отколкото с автомобил, който е изцяло лична или изцяло чужда собственост, поради което и това възражение е неоснователно. В този смисъл с Решение №8 от 17.07.2025г. по к.д. №15/2024г. на КС на РБ се приема, че разпоредбата на чл.343б ал.5 НК не е противоконституционна, а отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице.

Предвиденото в коментираната разпоредба на чл.343б ал.5 НК не е наказание, а "мярка" със санкционен и превантивен характер. Аргумент в тази насока е и посоченото погоре обстоятелство, че отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, т.е. в отделна разпоредба, въпреки че лицето, спрямо което се прилага следва да е извършило престъплението. На следващо място, разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК има същият законодателен замисъл, какъвто имат мерките по чл. 53 от НК представляват държавна реакция с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения, каквито всъщност са и процесните – да се осъществи превенция срещу транспортни престъпления, които са с висока степен на обществена опасност и тази репресия преследва легитимна и съобразена с КРБ цел – опазване живота и здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висока степен на риск.

Именно и поради това с въвеждането на тази мярка не е нарушен и принципа за пропорционалност, тъй като опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и намаляването на пътния травматизъм, е цел с голяма значимост, която позволява въвеждането на такива ограничения в правото на собственост, което виждане се възприе и от КС с Решение № 8/17.07.2025 г по к. дело № 15/2024 г: "Не може да се приеме, че разпоредбата е в непреодолимо противоречие с Основния закон и че чрез нея се прекрачват границите, охраняващи принципите на законност и на правна сигурност (чл. 4, ал. 1) и се засягат по недопустим начин основните права на гражданите (чл. 6, ал. 2 от Конституцията)". Освен това по повод твърдяната в жалбата непропорционалност на разпоредбата спрямо тежестта на извършеното престъпление, настоящият въззивен състав, следва да отбележи, че същата би следвало да е разписана като фактултативна, даваща възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК обаче е въведена от законодателя като императивна и следва да бъде прилагана. Изложените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства - че подсъдимият няма сериозни нарушения, семейното му положение, безработен са взети предвид при постигнатото съгласие относно наложеното наказание за извършеното престъпление, а освен това в случая следва да се отбележи, че на подсъдимият не е било наложено предвиденото в разпоредбата на чл.343б ал.1 НК наказание глоба в размер от 1000 до 5000лв. Наказването с осъждане на подсъдимия за заплащане на равностойността не може да се приеме, че е несъразмерно на извършеното престъпление с оглед защитаваните обществени отношения и това е независимо от стойността на моторното превозно средство.