Решение № 261 от 13.10.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Монтана, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500335 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано по въззивната жалба на В. И. срещу Постановление от 28.06.22г. по изп.дело № 2-397/2018г. на ДСИ при РС Монтана,с което са върнати на длъжника Р. Г. преведените суми в размер на 12 996 лв.

Жалбоподателят твърди ,че атакуваното Постановление е незаконосъобразно ,като излага доводи в тази насока . Моли съда да отмени същото .

В законовия срок ответницата по жалбата Р. Г. чрез процесуалния си представител е представила становище по жалбата ,в което твърди,че същата е неоснователна .Излагат се доводи в насока,че сумата, получена като обезщетение по КЗ , е несеквестируема и не подлежи на принудително изпълнение . Искането й е съдът да остави същата без уважение, а атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ДСИ излага мотиви в насока,че процесната сума е несеквестируема и не подлежи на принудително изпълнение .

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна:

Жалбата е ДОПУСТИМА ,а по същество е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

Настоящото изпълнително дело е образувано по молба на В.И. в качеството му на баща и законен представител на И.К. и Г.А срещу Р. Г. на основание изпълнителен лист по 1 гр.дело № 914/2018 г.Длъжникът е осъден да заплаща на взискателя присъдена издръжка за двете деца в размер на 260лв. общо/ по 130 лв. за двете деца/.

Безспорно е установено,че задължението на длъжника е в размер на 18 575 ,22 лв./към 22.06.22г./ .

Не се спори също така,че вследствие наложен запор на 22.02.22 г. в сметките на длъжника в ОББ е постъпила сума в размер на 13640 ,41 лв.,която сума е изплатена като обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди за настъпило ПТП /сумите са постъпили на 29.04.22 г. и на 03.05.22 г. / .

По молба на длъжника с атакуваното постановление ДСИ е приел,че следва да се върнат преведените суми на длъжника поради тяхната несеквестируемост ,тъй като представлявали обезщетение за претърпени вреди.

Настоящата инстанция не споделя този правен извод,като съображенията за това са следните:

Приложимата правна норма в настоящата хитотеза е чл.446а ГПК .Касае се не за вещи,поради което и не следва да се обсъжда забраната ,въведена в нормата на чл.444 ГПК/в каквато насока е твърдението в отговора/,нито пък за парични вземания ,произхождащи от възнаграждение за положен труд и за пенсия. /чл.446 ГПК/ .С тази разпоредба законодателят е разширил кръга на несеквестируемите вземания, в който наред с трудовите възнаграждения и пенсиите, са включени помощите и обезщетенията, предвидени в различни закони. За последните, обаче, е въведено допълнителната предпоставка–същите да са били постъпили по банковата сметка на длъжника и това да е станало не по-рано от един месец преди налагането на запора.В случая това изискване е налице, но в разпоредбата на ал.2 е въведено изрично,че несеквестируемостта не се отнася до задължения за издръжка.

Както бе изложено по-горе, настоящото изпълнително производство е образувано именно за принудително изпълнение за вземане на издръжка. А след като това е така,то сумата, получена като обезщетение, не е несеквестируема и подлежи на принудително изпълнение ,поради което и неправилно ДСИ е постановил процесната сума да бъде върната на длъжника .

С оглед изложеното по-горе съдът намира атакуваното постановление за незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 28.06.22г. по изп.дело № 2-397/2018г. на ДСИ при РС Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3