Определение № 3835 от 07.11.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3835 гр. Перник, 07.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720103013 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С решение № 804 от 09.10.2024г. постановено по гр.дело № 3013 / 2024г. по описа на ПРС , съдът

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч. В. Н. ЕГН ********** гр.****** ул. * ******* бл.** * ап.* НЕ ДЪЛЖИ НА П. Ц. К. ЕГН ********** гр.****** ул. * ******** ***

Сумата 17 135лв. за която сума ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 16.04.2007г. по гр.дело № 1686 / 2006г. по описа на САС, Ведно със законната лихва за забава върху главницата 17 135лв. считано от 15.02.2006 г.до окончателното издължаване на вземането, И за която сума ответникът е образувал из.дело № 333/2007г. по описа на ЧСИ Ст.Б. район на действие ПОС- поради погасяване по давност и / или погасяване правото на принудително изпълнение

Със същото решение

ОСЪЖДА П. Ц. К. ЕГН ********** гр.****** ул. * ******** *** ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА Ч. В. Н. ЕГН ********** гр.****** ул. * ******* бл.** * ап.* – по списък по чл.80 ГПК :

685.40лв. платена държ.такса за ПРС

Преводна такса 5.38лв.

Адв.разноски 2000лв. по договор за правна защита и съдействие от 28.05.2024г.

С молба, депозирана 28.10.2024г. от ответника П. Ц. К. е поискано по реда на чл.248 ГПК съдът да измени така постановеното решение, като се измени същото в частта за разноските – като същите се присъдят в тежест на ищеца, и алтернативно – да се намалят

Препис от молбата е изпратена за становище от насрещната страна, като 1 е постъпило такова чрез адв.М.Г. от 06.11.2024г.

Със отговора се изразява становище за отхвърляне искането по чл.248 ГПК

Съдът намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

В решението по делото са изложени ясни мотиви защо съдът определя разноски в полза на адв. Г. в размер на 2000 лева , които е ненужно да бъдат повтаряни.

Становището на този състав остава непроменено.

В решението съдът е счел възражението за прекомерност на размера на адв.възнаграждение за неоснователно, с оглед на това, че адв.възнаграждение е изчислено по утвърдената Наредба / Тарифа, спрямо цената на иска, и размерът е адекватен, като в тази насока има утвърдена практика, съобразен е и с най-новите изменения, възприети след произнасянето на С ЕС , и възражението е направено формално и бланкетно.

Не на последно място – налице е тарйна практика на ВКС в случаите на заведен иск по чл.439 ГПК – като се приема, че не е приложим чл.78 ал.2 ГПК поради наличието на изпълнителен титул в полза на ответника – В този смисъл са :

Определение 2367 от15.05.2024 чгд№ 759/2024 4 го ВКС Определение 1220 от 05.12.2023 чтд№ 1809/2023г 2 то ВКС Определение 242 от 31.05.2018 чгд№ 2062/2018 4го ВКС Определение 694 от 25.09.2023 чтд 1325/2023 2 то ВКС Определение 2026 от 16.07.2024 чтд№ 941/2024 1 то ВКС По възражението за липса на сложността на делото – всяко дело представлява съвкупност от правни и технически действия : подготовка, разучаване на данните по казуса, срещи между клиент и адвокат, проучване изготвяне на молби, становища , проучване до каква фаза е изпълнителното дело, което се коментира по този повод,и др. , както и явяване в о.з. което е техническо време, и т.н.

Независимо дали казусът е сложен или не, тези действия се извършват Разноските са били изчислени в съответствие с цената на иска/исковете, на съдебната практика, и на практиката на СЕС

Налице е практика на ВКС според която чл.78 ал.2 ГПК е неприложима в условията на заведен ОУИ какъвто е настоящият, а не е осъдителен иск поради което и искането за допълване на решението съобразно чл.236 ал.1 т.7 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Не на последно място – практиката на ВКС е категорична- че отричане на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл.439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза НЕ СЕ прилага чл.78 ал.2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката –ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

В този смисъл е и едно от последните- Определение № 2026 от 2

16.07.2024 по чтд № 941/2024 на ВКС първо търг.отделение.

Конкретно изложените в молбата мотиви – че е налице признание на иска в открито заседание - също не разколебават становището на съда.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК съдъ т ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана 28.10.2024г. от ответника П. Ц. К. по реда на чл.248 ГПК съдът да измени решение № 804 от 09.10.2024г. постановено по гр.дело № 3013 / 2024г. по описа на ПРС, като се измени същото в частта за разноските – като същите се присъдят в тежест на ищеца, и алтернативно – да се намалят.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 3