Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 980 от 10.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 725/2024
Вид
Определение № 980
Подписан
10.09.2024
В сила
10.09.2024
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Вили Дацов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. Благоевград, 10.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500725 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 398/26.05.2024г., постановено по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „ХЕДОМ“ ЕООД, ЕИК 204986432, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.“Стефан Стамболов“ № 39, ет. 2, ап. 3, представлявано от Управителят Х. Й. С., чрез пълномощника адв. Е. Б. А..

С въззивната жалба е въведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства, както и доводи за неправилно приложение на материалния закон. Изведено е с жалбата и оплакване за необоснованост на обжалваното решение от събраните по делото доказателства.

Поддържа се с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е анализирал и възприел правилно събраните по делото доказателства и фактическата обстановка като съвкупност, поради което е формирал изцяло погрешни правни изводи.

Така по отношение на свидетелските показания, съдебният състав последно разглеждал делото преди даване ход на устните състезания, е възприел лично единствено свидетелските показания на втория свидетел на ответника, като поддържа се от въззивната страна, че не са обсъждани и анализирани задълбочено свидетелските показания на останалите свидетели по делото.

Сочи се във въззивната жалба, че по отношение на свидетелката Г. Г., в показанията си същата твърди, че процесното жилище, за да направи оглед с ответницата й е отключено от братовчедка на продавачката, която се казва Г.. Името на тази жена е потвърдено и от свидетеля на ответника В. Б. /съпруг на ответницата/. Съдът обаче в решението си сочи. че 1 свидетелката Г. е казала - „близката на собственичката“ /стр. 7/, без да е посочено и името й.

Т.е. двама свидетели - един на ищеца и един на ответника в показанията си сочат, че ключ за жилището е имала и е отключвала жена на име Г., но съдът това обстоятелство по делото го е възприел по различен начин.

Във връзка с оплакването за необоснованост, твърди се с въззивната жалба, че голяма част от съдържанието на свидетелските показания, обективирано в Протокол № 535/23.03.2023г. изобщо не се разглежда от съда в мотивите към обжалваното решение.

Свидетелските показания на Г. Г. съдът не кредитира „като противоречиви, неподкрепени със събраните по делото писмени и гласни доказателства и явяващи се средство за защита, с оглед на служебните правоотношения“. От една страна в показанията на тази свидетелка няма никакво противоречие, а от друга съдът не е изяснил в какво се състои то, нито какво е противоречието им с писмените доказателства /тъй като такова няма и поради това прегражда правото на защита по отношение на атакуваното решение с настоящата въззивна жалба.

Поддържа се от въззивната страна, че същевременно в обжалваното решение не се коментира противоречието в свидетелските показания на двамата свидетели, ангажирани от ответната страна: съпругът на ответницата В. Б. сочи. че „тази жена. която се свърза с нас се казва Г.. Тя ни отведе и ни отвори жилището да го видим.“ А свидетелката С. Д. твърди, че Г. е имала ключ, но не е упълномощавана да продава и показва жилището, а самата С. е показала жилището на купувачите. На следващо място В. Б. сочи, че в обявата в интернет е имало адрес на имота, а продавачката Д. - че не е бил посочен такъв. Въпреки тези обстоятелства, съдът кредитира показанията им.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че не става ясно защо съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б.. който твърди, че са имали среща с брокерката на улица ,А. К.“ и там са подписали въпросния договор, но не са се качили да направят оглед на апартамента, а са отишли на съвсем друго място в града- на оглед на жилище в района на * основно училище.

Който оглед, ако изобщо е имало такъв, не е описан в регистъра на предложените имоти.

Също така. ако ответницата и мъжът й са считали, че посредничество не е извършено, защо тя е ходила до офиса на агенцията да предлага да плати комисион, но в по малък размер „от чисто човешка гледна точка“ /по сведения от свидетеля Б./.

Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното Решение № 398/26.05.2024г., постановено по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС Благоевград, изказва се съмнение с въззивната жалба, дали изобщо съдът е запознат със съдържанието на Договор за обслужване на купувач от 20.03.21г., сключен между А. Б. и „ХЕДОМ“ ЕООД /за съществуването, на който ответната страна не направи възражение/. В мотивите към обжалваното решение е посочено, че т. 2 от договора гласи: „задълженията на посредника включват предлагане на имота на потенциални купувачи!, реклама на имота и организиране на огледи с потенциални купувачи!, информиране на продавача за предлагането на имота по начин, какъвто прецени или като изпраща отчет за продажбата на имота, организационно обслужване на сделката до сключване на окончателен договор “ Поддържа се с въззивната 2 жалба, че процесният договор не е договор за обслужване на продавач, а на купувач и логично такава трактовка в него няма! Всъщност съдържанието на въпросната т. 2 е следното: „Изпълнителят се задължава: 2.1 Да представи имоти съгласно търсенето на Купувача: 2.2 Да извърши проверка на избрания имот при желание на Купувача по представени от собственика на имота документи към сключването на предварителен и окончателен договор; 2.3 Да осигури организационното обслужване на сделката до сключване на окончателен договор; 2.4 Да информира Купувача за предлагането на имоти по начин, какъвто прецени или като изпраща отчет за пазарното предлагане“.

Оспорват се с въззивната жалба, направените от първоинстанционния съд интерпретации на несъществуващо във въпросния договор съдържание. Според състава на РС Благоевград съдържанието на т.4.5 /стр. 11 от решението/ гласи: „възнаграждението се дължи само в случай на осъществена продажба на имота с купувач, който е бил представен от ищеца/т е. от изпълнителя.“ Това отново не отговаря на обективната истина, тъй като съдържанието на т.4.5 е следното: „Възнаграждението по т. 4.3 от договора се дължи поради самия факт на свързване на страните по сделката.“ Нещо повече, твърдяното от съда съдържание не фигурира и в нито една друга точка на процесния договор, т.е не става въпрос за техническа грешка в изписването на номерата на клаузите, а се касае за цялостно отклонение от съдържанието на това писмено доказателство и анализ на договор, който не съществува в кориците на делото.

Акцентира се с въззивната жалба, че във връзка с представения и приет трудов договор № 002/01.02.2019г., сключен между „ХЕДОМ“ ЕООД и Г. Г., съдът е възприел, че същият е представен от страна на ответника, обстоятелство, което отново не кореспондира на обективната истина, тъй като е представен от страна на ищеца.

Оспорва се начина по който първоинстанционния съд е обсъждал и кредитирал приетата и неоспорена от страните тройна съдебно-почеркова и техническа експертиза. В заключението на същата е посочено, че идентификаторът на имота е изписан с „различен пишещ прибортънкописец“ и дотук спира изложението на вещите лица, а не както твърди се твърди от съда в мотивите към обжалваното решение, че в експертизата се посочва, че е „допълнен в последствие, а не към момента на подписване на самия регистър.“ Такова изявление от страна на вещите лица няма- нито писмено, нито устно в открито съдебно заседание. Още повече, че няма и такъв поставен въпрос към тях по отношение на хронологията на ръкописното изписване в текста и кога са положени подписите в регистъра.

С оглед на изложеното, поддържа се становище с въззивната жалба, че първоинстанционния съд не е положил необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка и обективната истина, като е постановил едно изцяло немотивирано решение, в което липсва обследване на причинноследствената връзка между фактите и обстоятелствата по делото.

Поддържа се оплакването за необоснованост, като се излагат доводи че съдът се позовава се на факти и обстоятелства, които не са събрани и не съществуват по делото. Излагат се с жалбата правни доводи, че съгласно чл. 235 ал. 2 ГПК, решението на съда се основава върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото и върху закона, който е 3 действащ към момента на постановяване на решението (Решение № 102/23.03.90г„ по гр.д.

№ 57/90 г.. на I г.о.). след преценката на всички доказателства по делото /а не преценка на клаузи по договор, които не съществуват и преразказ на изводи от експертиза, които не са направени/ и доводите на страните по негово убеждение (чл. 12 ГПК). Съдът, също така. при постановяване на решението следва да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства относно правнорелеватните за спора факти (Решение № 447/18.11.2011г„ по гр.д. № 1964/2010г„ на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), да констатира съществуващите между тях противоречия и да каже кои счита за достоверни и кои не, излагайки мотиви за това (Решение № 24/28.01.2010г„ по гр.д. № 4744/2008г„ на I г.о.. постановено по реда на чл. 290 ГПК). Следователно той трябва да обясни защо дава вяра на едните, а на другите не вярва (ППВС № 1/13.07.53г.; Решение № 748/18.07.56г.. по гр.д. № 4123/56г„ на ВС II г.о.), т.е. да се отнесе критично към събрания по делото доказателствен материал (Решение № 737/09.07.56г., по гр.д. № 4080/56 г., на II г.о.). Съдът следва да изгради своите изводи не само върху отделните факти, но и от връзката между тях. като ги преценява съвместно с доказателствата по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита (Решение № 189/14.07.2005г., по гр.д. № 2219/2003г., на IV г.о.). При постановяване на решението си съдът следва да установи правилно фактите, като ги прецени от гледището на закона, при което конкретно, точно и ясно посочи какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава фактическите си изводи.

Поддържа се от въззивника, че дружеството жалбоподател- „ХЕДОМ“ ЕООД, ЕИК 204986432, е изпълнило добросъвестно задълженията си по горецитирания договор, но е било отстранено от продължаване на преговорите по закупуването на имота, поради нарочните действия на купувач и продавач, които са целели да избегнат дължимия от купувача комисион. Т.е. благодарение на действията на ишцовото дружество и извършеният оглед на процесния апартамент се е стигнало до свързване между продавача и купуача по сделката.

Иска се с въззивната жалба от съда да отмени изцяло Решение № 398/26.05.2024г., постановено по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно и да постановите друго такова, с което да уважи обективираните в ИМ искове.

Претендират се сторените в настоящото производство разноски за такси и адвокатско възнаграждение.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от А. К. Б.- ответник по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС Благоевград, чрез адв. И. Х., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа се от въззиваемата че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при направен обстоен и стриктен анализ и съобразяване със събрания по делото доказателствен материал, както писмени, така и гласни доказателства.

4

Оспорва се изцяло въззивната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение, като постановите съдебен акт с който да потвърди атакуваното съдебно решение.

Претендират се разноските сторени пред настоящата съдебна инстанция.

Не се правят доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.