Решение № 20164 от 07.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 491/2025
- Вид
- Решение № 20164
- Подписан
- 07.11.2025
- Състав
- КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20164 гр. С, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. А. като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110100491 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от Ц. А. Га против .....“ АД с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 10000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето от настъпило на 20.01.2023 г. застрахователно събитие – ПТП и за заплащане на сумата 174,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за медицински изследвания и процедури във връзка с настъпило на 20.01.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законна лихва от 06.01.2025 г. до окончателно изплащане на сумите и с правна квалификация чл. 497 КЗ за сумата 585,63 лева, обезщетение за забава за периода 06.08.2023 г. до 05.01.2025 г. дължимо върху обезщетението за неимуществени вреди след допуснато увеличение на размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с протоколно определение от 09.10.2025 г.
Ищцата основава претенцията си на твърдения, че на 20.01.2023 г. на .... , ..... с посока на движение от гр. С към гр. П е управлявала лек автомобил „........“ с рег. №..... като е застигната от лек автомобил „.......“ с рег. №........, управляван от И. И. П., който поради несъобразяване с пътната обстановка и неспазване на правилата за движение по пътищата при престрояване е навлязъл в нейната пътна лента и е ударил автомобила й в задната му част. Вследствие на удара ищцата си е ударила главата в кормилото на автомобила като е усетила силна болка в главата и врата. За произшествието е съставен Протокол за ПТП №1853039/20.01.2023 г. , както и АУАН на виновния водач - И. И. П.. На място е извикан екип на Спешна помощ, който е прегледал ищцата като й е поставена диагноза Contusio capitis. При посещението в болница .... – С ищцата е прегледана от неврохирург като й е предписано носенето на мека шийна яка и прием на болкоуспокояващи медикаменти.
Посочва, че е посетила МДЛ „.....“ на 27.01.2023г., където й е направена компютърна томография на цервикален сегмент на гръбначния стълб, при който е установена лекостепенна медианна дискова протрузия на ниво С2-С3, С3-С4 и С4-С5. Твърди, че в продължение на месеци е страдала от ежедневно главоболие, болки при елементарни движения, кухане, напъни и др. Изпитвала е дразнене при шум и светлина. Чувствала вина, 1 че не може да бъде пълноценна съпруга и майка. Често се будела по време на сън, стряска се, имала кошмари. Променила се много след инцидента и в общуването с приятелите. Във връзка с инцидента е сторила разходи за медицински изследвания, които претендира ответника да й заплати. Твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил „.......“ с рег. №........, е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка причинените й вреди, получена от ответника на 05.05.2023 г., по която обаче застрахователното дружество не се е произнесло. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „.......“ с рег. №......... Оспорва процесното ПТП да е настъпило при описания в исковата молба механизъм. Оспорва наличието на виновно поведение на застрахования при него водач. Оспорва ищцата да е пострадало лице в резултат на процесното ПТП, респ. – оспорва същата да е претърпяла описаните травматични увреждания и болки и страдания в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва евентуално получените увреждания да са довели до продължителни болки и страдания.
Поддържа, че е налице съпричиняване, доколкото ищцата е управлявала лекия автомобил без поставен предпазен колан. Оспорва началния момент, от който се претендира лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по 432, ал. 1 КЗ.
Основателността на претенцията по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение и 2/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител е необходимо наличието на осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите правни норми. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „.......“ с рег. №......... Тези обстоятелства се установяват и от отразеното в Протокол за ПТП №1853039/20.01.2023 г., който в тази част се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача за претърпени от пострадалото при ПТП – то лице вреди е покрита от ответника, поради което 2 последният дължи заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца вреди при наличие и на останалите предпоставки за това.
От приетия по делото Протокол за ПТП №1853039/20.01.2023 г. по описа на ОД на МВР С, събраните гласни доказателства чрез разпита на водача на лек автомобил „.......“ с рег. №........ – И. И. П. и на свидетеля В Г Х и приетото от съда и страните, като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява, че на 20.01.2023 г. около 19.00 часа на .... лек автомобил „.......“ с рег. №........ се движи с посока на движение от гр. С към гр. П и при 25 км, за да избегне удар в движещият се пред него и бавно намаляващ скоростта си лек автомобил е предприел предприел маневра за смяна на лентите от лява в дясна, вследствие на което реализира ПТП с движещият се в дясна лента за движение лек автомобил „.....“ с рег. №....., който е намалявал скоростта си поради засилен трафик. От показанията на свидетеля И. И. П. се установява, че при смяна на лентите за движение е намалил скоростта на движение, но не е могъл напълно да спре , поради което при навлизане в дясната лента е настъпил удар между двата автомобила.
Според заключението на САТЕ причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „.......“ с рег. №........, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е успял да спре в размките на опасната зона. Според експерта ако водача на лек автомобил „.......“ с рег. №........ се е движил със скорост при която има възможност да спре без да настъпи удар с движещият се пред него лек автомобил ударът е бил предотвратим, тъй като отпада и необходимостта да отклонява на дясно, навлизайки в лентата, в която се е движил с намаляваща скорост лек автомобил „.....“ с рег. №...... При преценка на събраните доказателства се налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „.......“ с рег. №........, който се е движил със скорост около 120-130 км/ч, което при данни за трафик и бавно движение в колона на леките автомобили означава, че се е движил с несъобразена с пътните условия скорост.
От Протокола за ПТП е видно, че по отношение на водача на лекия автомобил „.......“ с рег. №........ е било взето административно отношение като му е съставен АУАН №864355/20.01.2023 г. и НП №23-1204-000136/ 01.02.2023 г. от началника на ОД на МВР – С за това, че поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС (невнимание) реализира ПТП с попътно движещият се в колона от МПС-та пред него лек автомобил „.....“ с рег. №...... При това положение съдът намира поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, за противоправно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо и виновно, в нарушение на правилата по ЗДвП, според които е да съобрази движението си със светлинните сигнали на светофарната уредба.
От страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Установено е по делото от приобщената медицинска документация, че непосредствено след удара ищцата е прегледан на мястото на произшествието от екип на ЦСМП, гр. С, филиал ....... като й е поставена диагноза контузия на глава, но същата е отказала извозване до болнично заведение. При преглед на 21.01.2023 г. на ищцата е поставена диагноза травма на глава при анамнеза след ПТП без загуба на съзнание, главоболие. От компютърна томография на цервикален сегмент на гръбначния стълб на 27.01.2023 г. в МДЛ „.....“ е видно, че не са установени данни за травматични промени на цервикалните прешлени и е предписано е носенето на мека шийна яка.
Според заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвено при съобразяване приобщениете по делото медицински документи и извършен личен преглед на ищцата същата е получила контузия (травма на главата), за която вещото лице заключава, че е било сравнително леко мекотъканно увреждане в тилната област от удар на главата в облегалката на седалката или в челаната област при откатно движение на главата напред с достигане и удар в интериора на автомобила, водещо до болка. По отношение на продължаващата и усилваща болка в шията на ищцата след инцидента вещото лице е дало заключение, че същата е от травматично естество от увреждане настъпило при инцидента, тъй като няма данни за оплаквания преди ПТП-то, а и при актуален преглед ищцата е 3 напълно възстановена. Експертът посочва, че такава травма е типична и характерна за пострадали в автомобил при удар отзад, тъй като при такъв удар нанесен ненадейно има рязко камшикообразно движение на главата, водещо до преразтягане на ставно – връзковия апарат на шиен отдел на гръбначния стълб. Вещото лице посочва, че настъпилото изправяне на шийната извивка е било последвано от изнасяне на главата напред, последвано от структурни изменения в по – ниските вертебрални участъци. Когато настъпи такова увреждане от налична загуба на физиологична лордоза постепенно в рамките на дни настъпват и изменения по линията С1-С7, съпроводени с по – интензивни мускулни контракции за балансиране тежестта при движение, което от своя страна усилва болката до степен на нетърпима, налагащо медикаментозно лечение. При наличните данни вещото лице е заключило, че е налице – причинно следствена връзка между процесното ПТП и установените при ищцата травми на главата и шията. За лечение на травматичните увреждания ищцата се е нуждаела от болкоуспокояващи и носене на мека шийна яка за периода около месец след инцидента. Предвид това разходите за КТ изследване и шийна яка са свързани с необходимия лечебно – диагностичен процес по повод травмите от инцидента.