Решение № 10896 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10896 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110143170 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца С. Ш. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:- по чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № 3164***, сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД;- по чл. 26, ал. 1, пр. 2, ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК евентуално пр. 3 ЗЗД, за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД по повод Договор за потребителски кредит № 3164***.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 3164***.

Съгласно т. 17 от Общите условия, неразделна част от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора. Посоченото възнаграждение следвало да се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД заедно с месечната вноска по кредита, като общият му размер от 6428,09 лева станал 9179,57 лева. Заявява, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Твърди, че поставените изисквания за обезпечението, което заемополучателят следва да осигури, били на практика невъзможни за изпълнение от последния. Налице е и заобикаляне на закона, доколкото в размера на ГПР не било включено възнаграждението за поръчителство. Налице била приложена заблуждаваща търговска практика.

Уговореното възнаграждение за поръчителство представлявало едно допълнително оскъпяване на кредита под формата на скрита печалба, доколкото дружествата ответници са свързани лица. Също така поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като уговореното възнаграждение е в размер близо до сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с добрите нрави. Моли за уважаване на 1 исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са сключили Договор за потребителски кредит № 3164***/16.04.2025 г., по силата на който ищецът е усвоил сумата от 4000 лв. при ГПР в размер на 63,21 % и и ГЛП в размер на 49,35 %. Твърди, че процесният договор за кредит е валиден. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено в размера на ГПР. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Оспорва възнаграждението за поръчителство да попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва, че във връзка сключения между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3164***/16.04.2025 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Твърди, че предвиденото възнаграждение за поръчителство било в размер на 2751,51 лв., разсрочено на 24-месечни погасителни вноски. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР, доколкото същото не представлявало общ разход по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава насрещен иск срещу С. Ш. за неплатена главница по Договора за потребителски кредит № 3164*** от 16.04.2025 г. в размер на 4 000 лв., представляваща чистата стойност на главницата по Договора за потребителски кредит № 3164*** от 16.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на процесните вземания. Исковата си претенция предявява, в случай че Договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен по силата на чл. 22 от ЗПК по предявения от С. Ш. главен иск. Препис от насрещната искова молба е връчена на ответника на 04.03.2026 г. Подадена е молба от С.

Ш. на 24.03.2026 г., в която не взема становище по връчения насрещен иск.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК , по чл. 26, ал. 1, пр. 2, ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК евентуално пр. 3 ЗЗД.

Съдът определя правната квалификация на исковете въз основа изложените от ищеца факти и твърдения в исковата молба, като дадената от ищеца квалификация не обвързва съда. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между С. Ш. и „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 3164***/16.04.2025 г. с посоченото съдържание, както и че между С. Ш. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство; обстоятелствата, от които произтича, че договорите са недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответниците е да установят, че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена / т.е. не е била предварително изготвена от кредитодателя или дори да е била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответниците и да влияе върху съдържанието и/.

За уважаване на насрещния иск с правна квалификация по чл. 9 ЗПК, вр. чл.23 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск, при условията на пълно и 2 главно доказване, е да докаже, че е възникнало валидно правоотношение по Договор за заем, по силата на което на ответника е предоставена претендираната сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Установява се от писмените доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 3164***/16.04.2025 г. за предоставяне на заемна сума от 4000 лв., при посочено в договора ГПР в размер на 63,21 % и годишен лихвен процент в размер на 49,35 %. Съгласно чл. 12 от раздел III във връзка с § 17 от Общите условия, неразделна част от процесния договор за кредит, ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. Във връзка сключения между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3164***/16.04.2025 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. На ищеца била начисленo възнаграждение за поръчителство в размер на 2751,51 лева, което не било включено при изчисляване размера на ГПР.

По делото е прието като неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че. Съгласно преводно нареждане от 16.04.2025 г. е извършен превод от банковата сметка на Кредисмо ЕАД в полза на С. И. Ш. по негова банкова сметка за сумата от 4 000 лева, като основание за превода е записано: „Договор № 3164***“.

Съгласно представена справка към 24.04.2026 г. е видно, че С. Ш. не е извършвал плащания и погасявания по договор за кредит № 3164*** от 16.04.2025 г.

По иска за нищожност на договора за потребителски кредит:

По същество, процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал.

1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Прочитът на съдържанието на клаузата обаче, по силата на която се предвижда 3 дължимостта на ГПР в размер на 63,21%, налага извода, че е налице неяснота относно неговото образуване. Макар в Договора да е посочен размерът на годишния процент на разходите, който е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит по ЗПК, в договор не се съдържа ясна формулировка на неговото съдържание и компонентите, които го образуват.

Съгласно общите условия към договора за кредит, кредитополучателят следва да предостави обезпечение да предостави обезпечение с одобрено от Кредисимо АД. На 16.04.2025 г. между длъжника по договора за кредит и Ай Тръст ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като обезпечение на всички задължения на ищеца по договора за кредит при уговорено възнаграждение за поръчителството в размер на 2751,51 лв. при уговорен срок за плащане на възнаграждение – на датата на падежа на съответното плащане по кредита.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е "Кредисимо" АД.

Следователно страната по договора за поръчителство е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ.

Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на поръчителя за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит.