Решение № 2295 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2295 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100111181 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД от Р. Р. Г. срещу М. П. Ф. за осъждането на ответника да й заплати сумата от 30 000 лв., представляваща невърнат безлихвен заем, предоставен на ответника от ищцата на 14.02.2020 г. чрез банков превод на същата дата по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 25.10.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че поради близките приятелски отношения между семействата на двете страни по делото, на 14.02.2020 г. ищцата е превела на ответника по банков път сумата от 30 000 лв. с уговорката да бъде върната до края на 2020 г., без за това да се дължи лихва. След 31.12.2020 г. и въпреки многократните разговори ответникът не е върнал предоставения заем, поради което за ищцата се е породил правния интерес от предявяването на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. П. Ф., който признава обстоятелството, че е получил от ищцата под формата на заем сумата от 30 000 лв. на 14.02.2020 г. Оспорва обаче, че срокът за връщането на предоставената сума е бил 31.12.2020 г., като твърди, че крайната дата е 14.02.2023 г. Невярно било и изложеното от ищцата, че е канила ответника да върне сумата, тъй като тя изобщо не се е опитвала да се свърже с него. Счита за неоснователен иска за връщане на заемната сума като преждевременно предявен, поради което неоснователна била и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Т.Ч., съпруг 1 на ищцата, който заявява, че се познава с М. Ф. повече от 20 години, през което време са били в близки приятелски отношения, описва го като най-близкият му и доверен приятел.

След като ответникът останал без работа, през 2017 г. свидетелят го наел като човек, който да се занимава с поддръжката на офиса му, а от края на м. март до към края на м. юни 2018 г. бил на изпитателен срок като призовкар, тъй като И.Ч. работи като частен съдебен изпълнител. След този момент по желание на ответника, последният вече не работел като призовкар, но продължили да поддържат много близки отношения и играели всеки вторник, четвъртък и събота футбол. Твърди, че преди да бъде предоставен на М. Ф. процесния заем от съпругата на свидетеля, ответникът се обърнал към И.Ч. с молба да му заеме сумата то 30 000 лв., но в този момент свидетелят не е имал финансова възможност. Ето защо лично помолил съпругата си Р. Ч., която нямала преки лични и служебни отношения с М. Ф., да предостави сумата на ответника. При проведена на 14.02.2020 г. между тях тримата в кабинета на ищцата среща тя се съгласила и превела сумата на ответника, но с изричната уговорка заемът да й бъде върнат до 31.12.2020 г. и затова заемът бил уговорен като безлихвен. След този момент свидетелят многократно по телефона и при футболните им срещи е приканвал ответника да върне сумата, тъй като И.Ч. се чувствал задължен пред съпругата си, доколкото именно по негова инициатива тя предоставила заема. Сочи, че последно на 03.03.2022 г., след като играли футбол, М. Ф. обещал, че на 07.03.2022 г. ще върне сумата, но оттогава престанал да вдига телефона си и преустановил всякаква възможност за контакт. Дотогава не отричал, че дължи сумата, обещавал да я върне, и оправдавал забавянето си покрай други разходи около заболяване на баща си. Твърди, че на 19.06.2022 г. Р. Ч., с цел да се свърже с ответника, се обадила на неговата съпруга Г.К., която отказала съдействие с аргумента, че това са отношения между тях двамата. Сочи, че и понастоящем техните деца се виждали ежедневно и не прекъсвали отношенията си.

Свидетелят признава, че след отпускането на заема лично той е давал други суми на ответника, но тъй като бракът с ищцата му бил в режим на имуществена разделност, породилите се от това отношения не касаели съпругата му, на която ответникът държал да върне дадените от нея 30 000 лв.

По делото е изслушан и свидетеля Г.И.К., която живее във фактическо съжителство с М. Ф.. Сочи, че се познава с ищцата повече от десет години като семейни приятели. Знае, че през м. февруари 2020 г. ответникът е трябвало да купува гараж, за което Р. Ч. му е представила заема, който трябвало да върне след 3-4 години. За тези обстоятелства е разбрала от М. Ф., като не е присъствала лично на каквато и да било среща между страните по делото по повод уговарянето на заема. Сочи, че чула, че ответникът води разговор по телефона за уговарянето на този заем, като той не говорил през цялото време пред нея, тъй като се движел, но след като затворил телефона тя го разпитала и той й споделил за какъв точно заем става въпрос. Заявява, че по обяснения на ответника, гаражът се ползвал от семейство Ч., поради което и срокът за връщането на заема бил такъв, но не е виждала дали фактически гаражът се ползва. Твърди, че не е била търсена от Р. Ч. за съдействие М. Ф. да върне заема, като единствено ищцата й се обадила по телефона през м. юни 2022 г., в който разговор й казала, че ответникът не вдигал телефона си, но не коментирали заема.

Във връзка с дадени от съда указания за уточняване дали ответникът е работил при И.Ч., молба от 27.02.2023 г. М. Ф. е заявил, че през лятото на 2018 г. е бил упълномощен от И.Ч. да извършва действия от негово име.

По делото е прието като доказателство (л. 38) съобщение изх. №3156/20.04.2020 г. по описа на ЧСИ И.Ч., адресирано до Столична община, р-н Слатина, на което на реда „връчител“ са изписани имената М. Ф. и е положен подпис.

В о.с.з. от 20.02.2023 г. ответникът е представил и съдът е приел като доказателство покана, адресирана до него от И.Т.Ч., с която го кани да му върне сумата от 78 050 лв., предоставяна му в периода 20.12.2019 г. до началото на 2022 г.

Според разпоредбите на чл. 240, ал. 1 – 4 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Ако не е уговорено друго, заемателят 2 трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Договорът е неформален, реален и поначало едностранен, като е възможно уговарянето на насрещна престация под формата на лихва, която трябва да е в писмена форма (арг. чл. 240, ал. 2 ЗЗД).

Падежът за връщането на сумата също не е задължителен елемент от договора, като при липса на изрична уговорка, вземането се счита изискуемо един месец след датата на поканата.

С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че са сключили неформален договор за заем от 14.02.2020 г., по силата на който на същата дата Р. Р. Г. – Ч. е предоставила по банков път на ответника М. П. Ф. като безлихвен заем сумата от 30 000 лв. Единственият релевантен спорен въпрос е относно уговорената дата за връщане на заема, като ищцата твърди за падеж датата 31.12.2020 г., а ответникът поддържа, че уговорката е била сумата да се върне след три години от получаването й – на 14.02.2023 г.

Съдът, съобразявайки показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК, при отчитане заинтересоваността им, съпоставяйки ги със събраните по делото писмени доказателства, прилагайки и правилата на житейската логика, намира за доказано твърдението на ищцата, че постигната уговорка за връщане на заема е била датата 31.12.2020 г.

Независимо че свидетелят И.Ч. е заинтересован от изхода на делото, съдът счита, че показанията му следва да се кредитират, защото същите не са вътрешно противоречиви, базират се на изцяло преки впечатления, житейски логични са, и кореспондират на останалия по делото доказателствен материал. Не се е спорило, че към датата на предоставянето на заема семействата на двете страни по спора са били в приятелски отношения, като в частност трябва да се отчита, че съпругът на ищцата – И.Ч. и ответника са били в много близки приятели. Този извод кореспондира и със съдържанието на представената от самия ответник покана до него от И.Ч. (л. 39 - 40). Въпреки че тя е частен документ и съдържа изявления на свидетеля, а не на ответника, доколкото последният иска да се ползва от нейното съдържание, а свидетелят при разпита му изрично признава, че поканата изхожда от него, то съдът намира за необходимо да отчете нейното съдържание при съвкупната преценка достоверността на показанията на ищцовия съпруг. Посочените в поканата дати на преводи на отпуснати от свидетеля на ответника суми като заеми на 20.12.2019 г., през 2021 г. (30.09, 01.10, 04.11) и в началото на 2022 г. потвърждават изложеното от свидетеля Ч., че е бил в много добри отношения с ответника до 07.03.2023 г., когато твърди, че последният е прекъснал всякаква комуникация с него. Поканата кореспондира и с заявеното от свидетеля, че в края на 2020 г. той лично не е имал финансови средства, които да предостави като заем на ответника, и затова е помолил съпругата си да стори това.

От друга страна, няма данни за много близки лични или професионални отношения между Р. Ч. и М. Ф. (добрите им отношения са се базирали на основата на близкото приятелство между съпруга й и ответника), които да мотивират ищцата да предостави една значителна за българските стандарти сума от 30 000 лв., без каквато и да е насрещна престация, без обезпечение, без да е оформена писмено. Изброените обстоятелства, преценени с отсъствието на каквито и да било доказателства за твърденията на ответника, че на ищцата е предоставян за ползване гараж, закупен от него с процесния заем, мотивират съда да не възприеме тезата в отговора на исковата молба, че сумата е трябвало да бъде върната след три години (а по твърдения на свидетеля К. 3-4 години). Именно соченият от Р.

Ч. по-кратък срок от 10 месеца от отпускане на заема е житейски логично да я мотивира да предостави един безлихвен и необезпечен заем в сериозен размер, на лице, в което не е в много близки отношения, и прави достоверно обяснението на съпруга й, че именно по негова молба, заради силното му приятелство с ответника, тя е отпуснала сумата.

Следва да се отчита и, че ищцата, а и съпругът й, са с юридическо образование (упражняват дейност като ЧСИ) и ползва адвокатска защита, поради което би могла да съобрази, че с оглед процесуалните срокове и натовареността на съда, настоящото делото, заведено около пет месеца преди датата на твърдения от ответника падеж, не би могло да приключи с влязло в сила осъдително за нея решение преди 14.02.2023 г.. При положение че 3 процесната сума е предоставена без лихва, т.е. ясно сочи, че заемателят няма намерение да извлече имуществена облага чрез предоставения заем, а същият е бил акт на добра (приятелска) воля, то и житейски нелогично е ищцата да стори разходи за заплащане на държавна такса и адвокатска защита, да ангажира времето на съпруга си като свидетел и своето лично чрез явяването й в първото по делото съдебно заседание, вместо да изчака настъпването на падежа, включително да покани преди депозирането на иска ответника да върне сумата. Същевременно заявеното от свидетелят К., че ищцата я е търсила през м. юни 2022 г., защото М. Ф. не е отговарял на обажданията й, кореспондира на изложеното от ищцата в молба от 16.01.2023 г., че не е могла да се свърже лично с ответника.

Действително, свидетелката отрича да са коментирали връщането на заема, но от друга страна, не се установява по делото друг повод, лични и професионални отношения, въз основа на които Р. Ч. да е искала да осъществи контакт с ответника. Моментът на обаждането също кореспондира с показанията на свидетеля Ч., че съпругата му е търсила ответника едва след като самият той многократно не е успял да накара ответника да му върне сумата. В този смисъл не противоречи на изложеното в искова молба, че ищцата е канила многократно преди делото ответника да й върне сумата, тъй като това е ставало чрез нейния съпруг, който именно е съдействал за отпускането на кредита, доколкото е бил близък приятел на ответника. С оглед вече изяснените отношения, включително честите срещи на свидетеля Ч. и ответника, докато са играели футбол, напълно естествено е съпругът й, а не самата ищца, но от нейно име, да е канил приятеля си да върне заема. Няма правна пречка заемателят да отправи поканата неформално чрез свой представител, какъвто се явява И.Ч..