Решение № 4523 от 15.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9411/2024
- Вид
- Решение № 4523
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 8437 от 09.07.2024 · ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4523 гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110209411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Н. И., с адрес ***, против наказателно постановление № 23-4332-023038/05.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП. За същото на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, като по същество се оспорва фактът на извършване на нарушението. Навеждат се аргументи в насока допуснати при издаването на АУАН и НП съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
За проведеното на 30.09.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Постъпили по делото са писмени бележки от юрк. С. М., пълномощник на наказващия орган, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, 1 против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 15.09.2023 г. около 14:01 ч. в гр. София жалбоподателят И. управлявал специален автомобил /пътна помощ/ „***“ с ДК № ***. Движел се по бул. „***” с посока на движение от бул. „***“ към ул. „***“. Преминавайки кръстовището на бул. „***” и ул. „***”, И. не пропуснал стъпилите по обозначената пешеходна пътека пешеходци, предприемащи пресичане.
Поведението на жалбоподателя било възприето от свидетелите С. С. и Е. Д., полицейски служители при 09 РУ-СДВР, извършващи патрулно-постова дейност в района.
При това автомобилът му бил спрян за извършване на проверка на бул. „***“ и ул. „***“. В хода на проверката И. споделил, че видял пешеходците късно, поради което не могъл да спре.
Свид. Д. му съставил АУАН Серия GA № 980511/15.09.2013 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно извършеното нарушение, и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на И., който отразил, че има възражения. Допълнителни възражения депозирал и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, преценявайки възраженията като неоснователни, наказващият орган издал срещу жалбоподателя И. атакуваното наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
119, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му наложил глоба в размер на 100 /сто/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите С. С. и Е. Д., и писмени - възражение; справкакартон на водач; заповед № 513з-4922/13.06.2022 г.; заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Времето и мястото на описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение, обстоятелствата по извършването му и авторството му от страна на жалбоподателя, съдебният състав прие за безспорно установени въз основа приобщената доказателствена съвкупност. В показанията си свидетелите С. и Д. потвърждават обективираните в АУАН и НП фактически констатации, като първоначалната липса на спомен се явява логична последица от отдалечеността на процесния момент от разпитите им пред съда и от многобройността на случаите, които имат в ежедневната си практика. След предявяване на АУАН обаче и двамата свидетели декларират, че са си спомнили за случая, и депозират последователни, конкретни и еднопосочни показания, кореспондиращи помежду си и лишени от заинтересованост, което мотивира съда да ги кредитира. Предвид това, доколкото релевираните в жалбата твърдения, че на пешеходната пътека нямало пресичащи пешеходци, противоречат на депозираното от свидетелите, съдът прецени съответните 2 възражения като неоснователни.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията, предоставени им съгласно заповед № 513з-4922/13.06.2022 г., заповед № 8121к13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание. Обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, са очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентитет между фактическото описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация. Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел-очевидец не е процесуално недопустимо, в каквато насока е константната съдебна практика. Направеното в хода на административната фаза на процеса възражение срещу АУАН е преценено от наказващия орган като неоснователно, видно от съответното произнасяне в издаденото наказателно постановление. Изрично уведомяване на жалбоподателя за последното не е необходимо.
Предвид това съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
От обективна страна се доказа, че на посоченото време и място жалбоподателят И., при управление на МПС не е пропуснал стъпилите на пешеходната пътека на бул. „***” и ул.
„***” пешеходци, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС И. е бил наясно с регламентираното в съответната законова разпоредба задължение, въпреки което не е съобразил поведението си с предписаното в нея.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 100 /сто/ лв. Наложената на И. глоба е индивидуализирана в този размер, предвид което основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част не се констатират.
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания 3 за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и с оглед обстоятелството, че от процесуалния представител на Началниксектор при ОПП СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-023038/05.10.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу В. Н. И. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА В. Н. И., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4