Решение № 191 от 14.12.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Варна , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ванухи Б. Аракелян

Магдалена К. Недева

Даниела И. Писарова

Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно търговско дело № 20203001000453 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л У и Н У, граждани на Руската Федерация, с постоянен адрес в **********Санкт Петербург, гр.Сертолово, ***, двамата чрез адв.И В от ВАК срещу решение №23/23.04.2020г., постановено по т.дело №18/2016г. на Окръжен съд – гр.Силистра, с което производството по несъстоятелност на търговеца А. Ш. Е. ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЕИК 103581686 /в открито производство/ е спряно на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ като синдикът И К е освободен от задълженията си.

В жалбата се излага, че постановеното решение за спиране на производството по несъстоятелност е незаконосъобразно. Твърди се, че производството е било спряно на същото основание с предходно решение, но възобновено с решение от 14.10.2019г. въз основа авансирани от кредиторите на несъстоятелния длъжник, настоящи жалбоподатели, 6 000 лева за продължаване на производството. Твърди се, че жалбоподателите са единствени кредитори, които внасят разноски по делото въпреки наличието на още двама кредитори с приети вземания Де Консулт 13 ЕООД и А. К.. Твърди се, че подадената през януари 2020г. молба от синдика за авансиране на разноски е била неоснователна, тъй като при внесена сума от 6 000 лева към м.10.2019г. и сторени разноски единствено за възнаграждение на синдика от 800 лева месечно, не е била налице нужда от авансиране на 1 други средства за издръжка. Поддържат, че постановяване на решението за спиране на производството е преждевременно и необосновано.

Едновременно с това, в жалбата се излага, че освобождаването на синдика от задълженията му по делото представлява незаконосъобразен акт на съда, който противоречи на чл.657 ТЗ. В мотивите си съдът не е посочил основания за освобождаването на синдика.

Считат, че със спиране на производството не следва да бъдат прекратявани правомощията на синдика. Постановеното в тази част решение препятства движението на делата по чл.694 ТЗ, конкретно оспорване вземането на вписания като кредитор Де Консулт 13 ЕООД. Молят за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателите адв.В поддържа жалбата.

Въвежда като аргумент за нейната основателност и обстоятелството, че в производството по несъстоятелност неправилно са утвърждавани текущи разноски в по-голям от установения размер, вкл. за осигуровки на синдика, материали, гориво, командировки, което в съвкупност е довело до преждевременно разходване на авансираните средства.

Срещу ВЖ е постъпил отговор на синдика И К, със становище на нейната неоснователност. Не оспорва, че е подал на 10.01.2020г. молба до съда по несъстоятелността по т.дело №18/2016г., за приканване на кредиторите да авансират разноски съгласно чл.629б от ТЗ. Тази сума е била дължима и продължава да е необходима, тъй като съдът е одобрил, но без изплащане, разноските за м.12.2019г., м.януари - март 2020г. общо в размер на 2 698.79 лева. Твърди, че с предходно възобновяване на производството през м.10.2019г., е разрешено изплащане на сторените за предходен период разноски в размер на 2 763.92 лева /юли – септември 2018г./, поради което в особената сметка към момента са налични едва 425 лева. Поддържа, че длъжникът не разполага със средства и активи за покриване разноските в производството. Въззивниците не твърдят, че не са уведомени за определението на съда по чл.629б от ТЗ. Обстоятелството, че кредиторите Улибини единствено са внасяли разноски до този момент няма отношение към спора. Синдикът поддържа недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба срещу определение за освобождаването му от задължения по делото. На първо място счита жалбата е недопустима, тъй като законът не предвижда обжалване на определението на съда /вж.чл.657 ТЗ/, а евентуално твърди неоснователност на жалбата. При продължаване дейността на синдика, поради липса на средства, същият би станал кредитор на длъжника за неразплатените му разноски. Прави се довод, че съдът е освободил синдика от изпълнение на задълженията за времето от спиране на производството, а не е прекратил правомощията му. Тази хипотеза е различна от предвидените в чл.657 ТЗ. Моли за прекратяване на производството по частната жалба и за потвърждаване решението за спиране по чл.632, ал.5 ТЗ.

В съдебно заседание синдикът се явява лично и поддържа неоснователността на жалбата.

2

В срока за отговор е постъпило становище и от кредитора ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД, ЕИК 202636141, Варна, чрез адв.Х от ВАК, за неоснователност на жалбата. Излага, че постановеното от съда решение е правилно и законосъобразно като се основава на всички предвидени в ТЗ предпоставки – липса на имущество на длъжника за покриване на началните разноски, доклад на синдика за липса на средства в особената сметка, постановено от съда определение за предплата на разноските, валидното му разгласяване на кредиторите както и липса на авансиране на средства. Поддържа идентично становище на синдика, че в останалата част, срещу определение за освобождаване на синдика, частната жалба е недопустима. Разпоредбата на чл.657 ТЗ не предвижда обжалване на акта на съда, а и правомощията на синдика са временно преустановени до евентуално възобновяване на спряното производство. При липса на средства след изтичане на срока по чл.632 ТЗ, няма да се възобновят правомощията на синдика и ще настъпят последиците по чл.632, ал.4 ТЗ.

Евентуално, ако съдът приема жалбата за допустима, страната поддържа нейната неоснователност. Аргументите са отново в липсата на средства за издръжка на производството, респ. за извършваната от синдика дейност. Прави се довод, че освобождаването на синдика от задълженията му представлява специална хипотеза на чл.657 ТЗ – при спряно производство по несъстоятелност, следва да се считат преустановени и правомощията на синдика по чл.658 ТЗ. Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В съдебно заседание адв.Х поддържа аргументите за неоснователност на жалбата.

Не са постъпили становища от кредитора А. К., уведомен чрез адв.Д.Д /преупълномощен от адв.Златев/ както и от длъжника А. Ш. Е. ТРЕЙДИНГ ООД, комуто е връчен препис от жалбата по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Същите не се представляват в открито заседание.

Съдът, като разгледа жалбата и становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна – кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, чрез упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок съгласно чл.3, т.1 и Приложение, т.II от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Както с жалбата, така и с отговорите по нея не са направени доказателствени искания.

С определение №495/14.10.2020г. съдът е прекратил производството в частта, в която с ВЖ вх.№1205/20.05.2020г. на Л У и Н У, двамата представлявани от адв.И В от ВАК, се обжалва определение, обективирано в обжалваното съдебно решение, за освобождаване на синдика на А. –Ш. Е. ТРЕЙДИНГ ЕООД, И К, от задълженията му.

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въз основа на твърденията, доводите и възраженията, докателствата по делото от 3 значение за предмета на въззивното производство, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предвид нормата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидност на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни норми. При изпълнение тези правомощия настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество - и правилно.

Производството по несъстоятелност се спира на основание чл.632, ал.1 вр.ал.5 ТЗ, когато в масата липсват ликвидни активи, които да могат да се използват за заплащане на необходимите разходи по издирване, съхранение и продажба имуществото на длъжника. По приложението на чл.632 ТЗ и съдържанието на понятието "налично имущество" е формирана практика с решение №820/29.12.2005г. по т. д. № 535/2005 г. на ВКС, I т.о., с което е прието, че имуществото трябва не само да е налично, но и бързо да се реализира и да се превърне в парични средства.

В случая постановеното от съда спиране е в хипотезата на висящо производство по несъстоятелност съгласно чл.632, ал.5 ТЗ. Постановяване на решението е предхождано от констатация на съда за липса на достатъчно имущество за покриване на разноските в производството въз основа на доклад на синдика вх.№90 от 10.01.2020г. /на л.557 по делото, том Трети/ Видно от този доклад, към м.01.2020г. в особената сметка са били налични едва 400 лева, които са недостатъчни дори за изплащане текущото възнаграждение на синдика в размер на 800 лева. С определение №8/10.01.2020г. съдът е указал на всички кредитори с приети вземания срок за доброволно авансиране на необходимата сума за продължаване на производството, в размер на 6 000 лева. На страните са указани и последиците от неизпълнение на това задължение съгласно чл.629б от ТЗ. Срокът за изпълнение е двуседмичен и е определен от момента на вписване определението в книгата по чл.634в ТЗ и в Търговски регистър като е разпоредено и връчване на кредиторите с приети в производството вземания по реда на ГПК.

Съдът констатира, че въпреки липсата на обявяване определението в ТР по партидата на длъжника /обявени са предходни определения по чл.629б ТЗ, но не и процесното/, съобщения за постановеното от съда са връчени лично на кредиторите в производството, вкл. на жалбоподателите Л У и Н У. В предоставения от съда 14 дневен срок за изпълнение както кредиторите, така и длъжника не са предложили авансиране на разноски. Решението на съда за спиране на производството по несъстоятелност е постановено след изтичане на срока, считано от връчване на съобщението на всеки от посочените кредитори.

В жалбата не се оспорва разгласяване на определението на съда както и връчването му на страните. Не се спори, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските. Изложените от жалбоподателите аргументи за неправилност на 4 постановеното решение по чл.632, ал.5 вр.ал.1 ТЗ, въззивният съд намира за неоснователни.

Обстоятелството, че единствено жалбоподателите Л У и Н У са внасяли до този момент разноски за производството, е без значение за законосъобразността на решението.

Релевантните обстоятелства са очертани от разпоредбите на чл.632, ал.1 вр.чл.629б от ТЗ и се изразяват в липсата на налични бързоликвидни средства за посрещане на текущите разноски, определяне на сума за авансиране от съда и уведомяване на кредиторите.

Факт е в случая, че в определения от съда срок не са постъпвали молби от страните в производството и определената сума за предвнасяне не е внесена по особената сметка. С жалбата не са наведени твърдения в различен смисъл.

Налице е трайна и непротиворечива практика на съдилищата, съобразно която под налично имущество, което да покрие разноските по несъстоятелността по смисъла на чл.629б ТЗ се разбира наличие на парични средства /и друго бързоликвидно имущество/, а не на бъдещи постъпления по очаквани или извършвани действия по попълване масата на несъстоятелността. Целта е да се осигурят началните разноски, за да може производството по несъстоятелност да се развие и да се стигне до събиране на вземанията на длъжника, осребряване на имуществото и разпределение на получените суми. Обстоятелството че един от кредиторите внася разноски за производството, а останалите бездействат, не е релевантно за преценката по чл.632 ТЗ, а единствено за разпределяне на осребреното имущество и възстановяване на предплатилия кредитор авансираните суми съгласно чл.632а вр.чл.723 от ТЗ. Тези разноски подлежат на възстановяване при условията на чл.632а и чл.722 ТЗ.