Решение № 79 от 13.07.2023, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Г.Т., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20233220100053 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

415 ал.1 и сл. ГПК вр. чл.410 ГПК и чл.107 ЗЕ.

Производството е образувано по искова молба с вх. №409/16.02.2023г. от „Е.Х. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Ц.Ш.” № **, бл. Б.М. Бизнес Център, представлявано от Адвокатско дружество "Х.Я.и Ц“, със седалище и адрес на управление в С. 1000, ул. „С., чрез адв. Р. Ц. от АК - С., срещу Й. П. В. с ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр. Г.Т., ул. „Р.Д.“ № 23, с цена на иска: 1 233,34 лева, от които 1 215,23лв. главница и 18,11лв. - мораторна лихва. Претендират се разноските.

Релевирани са доказателствени искания.

С разпореждане №182/15.05.2023г., съдът е назначил адв. П. П. от ДАК за особен представител на ответника Й. П. В. с ЕГН – **********, с неизвестен адрес по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначеният си особен представител представя отговор на исковата молба, в който се излага, че исковите претенции са основателни и доказани. Заявява се, че не се оспорват предявените искове и доказателствата към исковата молба, като в съдебно заседание ще се направи изявление за признаване на исковете в условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК след дадено на основание чл. 29, ал. 5 ГПК с определение от съда одобрение.

С протоколно определение от 04.07.2023г., на осн. чл. 29, ал. 5 ГПК, съдът е одобрил стореното в отговора признание на иска от особения представител адв. П. П..

1

Районен съд – Г.Т., след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът чрез назначеният си особен представител в отговора на исковата молба признава на основание чл. 237 от ГПК исковите претенции като основателни и доказани.

Направеното признание на иска по съществото е процесуално действие на ответника, с което същата се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е, претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.

Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите прави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

С молба с вх.№1652/04.07.2023г. ищецът също изразява претенция за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело №53/2023г. по описа на Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 954,52 лева (в това число 25.00 лева - държавна такса, 421,52лева депозит за особен представител и 508,00 лева - адвокатско възнаграждение). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което ответника трябва да бъде осъден да заплати разноските по ч. гр. д. № 364/2022г по описа на Районен съд - Г.Т. в размер на 110,00 лева (в това число 25.00 лева - държавна такса, 85.00 лева - адвокатско възнаграждение).

Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. П. В. с ЕГН – **********, постоянен адрес в гр. Г.Т., ул. „Р.Д.“ № 23, съществуването на вземането на „Е.Х. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „Ц.Ш.” № **, бл. Б.М. Бизнес Център, в размер на сумата от 1 215,23 лева - главница, представляваща цена за доставена и потребена електрическа енергия и за мрежови услуги по достъп до разпределителна и до електропреносна мрежа, за обект, находящ се в гр. С., УПИ ЖП-ГАРА, 2 временен обект за периода от 25.06.2021г. до 13.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2022г. - датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 18,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2022 г. до 28.09.2022г.

ОСЪЖДА Й. П. В. с ЕГН – **********, постоянен адрес в гр. Г.Т., ул.

„Р.Д.“ № 23, да заплати на „Е.Х. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.” № **, бл. Б.М. Бизнес Център, сумата в общ размер на 1064.52лв./хиляда шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, сторени разноски по заповедното производство и в настоящето исково съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 3