Решение № 225 от 08.12.2015, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И

Е № 225/8.12.2015г. гр. Kарнобат

KАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав Председател:

Мариела И.

Секретар: Г.М. като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело №1061 по описа за 2014година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, предявена от И.Х.Н. с ЕГН ********** *** против И.Х.Д. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че с нотариален акт №48,том І, дело №113 от 16.03.1978г. родителите на страните- Христо и Пенка Найденови, са учредили в негова полза вещно право на строеж на втори етаж от жилищна сграда с избен етаж, изградена в дворно място площ от 368кв.м.,съставляващо УПИ ІІ-313 в кв.54 по ЗРП за гр.Карнобат. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №46, том І, дело №88/93г. родителите им са прехвърлили правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда и ½ ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата на ответницата.

В молбата се твърди още, че в периода 1978-1979г. ищецът е реализирал правото на строеж и е построил втория етаж от сградата при това с лични средства и със средтсва, получени от заем от ДСК. Твърди се, че след сключването на граждански брак през 1981г. ищецът се е преместил да живее на втория етаж, а родителите и сестра му са живеели на първия жилищен етаж. Със спестени лични средства и подарените им средства от сватбата направили довършителните работи-вътрешна мазилка, замазка на подове, боядисване и др. Няколко години по-късно със семейството си се преместил да живее в гр.Айтос, а сестра му-ответницата, сключва граждански брак и той й позволил да ползва една от стаите на втория етаж. През 1997г. умира баща им, при което сестра му със семейството си се пренесла да живее на първия етаж, а майка му с негово разрешение заживяла в една от стаите на втория етаж, въпреки запазеното право на ползване. През 2012г. ответницата без негово знание е предприела действия и се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство, по силата на който собствеността върху втория етаж е разпределена както следва: за тяхната майка

4/6ид.ч., а за тях двамата по 1/6ид.ч. Веднага след това майка им дарява на ответницата нейните 4/6 ид.ч. Твърди се още, че ищецът винаги е бил във владение на имота, заплащал е всички данъци и такси за имота, всички консумативни разходи. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено, че ответницата не е собственик на 5/6 ид.ч. от от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място с площ от

368кв.м.,съставляващо УПИ ІІ-313 в кв.54 по ЗРП за гр.Карнобат при граници на УПИ: изток УПИ ІІІ-314 и УПИ V-315, запад УПИ X ІІІ-3548, север улица, юг-УПИ VI-308, който втори жилищен етаж представлява самостоятелно жилище с общ вход за двата етажа, състоящ се от хол,спална, детска стая, кухня, всекидневна, баня и тоалетна, салон, със застроена площ от 97кв.м., както и от избен етаж, целия с полезна площ от 50кв.м., състоящ се от четири избени помещения и коридор и от прилежащите тавански помещения.

Направено е също така искане да се отменят нотариален акт №77, том VII, рег. № 4115, дело №848/2012г. на нотариус с район на действие КРС с № 581 за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство и нотариален акт № 78, том VII, рег. № 4116, дело №849/2012г. на нотариус с район на действие КРС с № 581 за дарение. Представя и ангажира доказателства.

В законния срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил редовността, допустимостта и основателността на исковата молба.

Твърди се, че строежът на втория етаж е извършен от техните родители въз основа на одобрен архитектурен проект на името на баща им в периода март-септември 78г. Твърди се още, че имотът е придобит от родителите им по давност в периода

1978-1997г.

Производството по делото е висящо пред КРС за втори път след като по реда на инстанционния контрол е отменено Определение 297/07.05.2015г., с което е прекратено делото и последното е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, а ответницата, чрез своя представител, поддържа предявения отговор.

Карнобатския районен съд след като се запозна с твърденията на страните, приложените по делото писмени доказателства и съобрази закона намира от фактическа страна следното:

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение и издръжка, обективиран в нотариален акт № 136, том І, дело№329/1976г. по описа на КРС, И.Х.Н. и Иванка Пенева Найденова прехвърлят на сина си

Христо И.Н. следния свой недвижим имот, находящ се гр. Карнобат, състоящ се от дворно място, образуващо парцел ХХIV, планоснимачен номер 565, в кв.60 по плана за гр.Карнобат, целия от 350кв.м., заедно със жилищната сграда, построена в парцела срещу задължение на приобретателя да гледа и издържа родителите си.

С договор за дарение на вещно право на строеж, обективиран в нотариален акт №48,том І, дело №113 от 16.03.1978г. по описа на КРС, Христо И.Н. и Пенка Х. Найденови учредяват в полза на своя син И.Х.Н. вещно право на строеж на втори етаж от жилищна сграда който ще се построи съгласно одобрения архитектурен проект в дворно място, образуващо парцел ХХIV, в кв.60 по плана за гр.Карнобат. При изповядване на сделката надареният е представлява от пълномощник-своя баща.

Във връзка с реализирането на строежа на втория жилищен етаж по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Атанас Х. Николов, Мария Русева И., Камена Петрова Русева, Жечка Х. Дучева и Анка Х. Стоянова се установява, че строежът е извършен за изключително кратко време, в периода пролет-есен 1978г. за около четири месеца. От показанията им се установява, че първоначално в къщата живеели дядо И. и баба Иванка (дядо и баба на страните по делото по бащина линия), тяхната прабаба, родителите на страните и самите те. Вътре в къщата нямало баня и тоалетна. През 1977г. ищецът е приет на учи във военно училище в гр.Велико Търново. По това време дядо И. и неговия син Христо решили да построят нова къща, да я разширят и през пролетта на 1978г. започнали строежа.

Първо направили разширение на първия етаж като за целта съборили няколко стени, а една част запазили и така на първия етаж вече имало още една стая, баня, тоалетна и кухня. Поставили плоча и започнали строежа на втория етаж, който съдържал същите помещения като първия етаж. През това време цялото семейство с изключение на ищеца живеело в гараж в имота. Бащата на страните, често отсъствал, тъй като работил като шофьор на международни превози, и поради тази причина възложил на св. Николов, брат на съпругата му и вуйчо на страните, да „наобикаля ” строежа, оставял му пари, за да закупи необходимите през това време материали, а той му се отчитал с издадени фактури. Св.Николов посочва, че майсторът, който е работил първоначално се е казвал Стойчо Драгиев, а после е имало и друг майстор-Рамадан, който е правил мазилката и довършителните работи. Този свидетел е категоричен, че парите за строежа са на родителите на страните, тъй като при един от разгорите си е попитал зет си защо не изтегли заем, а той е отговорил, че има средства и заем не му трябва. В строежа помагали още дядо И., съпругът на св.Анка Стоянова-леля на страните. Всички посочени по-горе петима свидетели са категорични, че ищецът не е участвал в строителството и не са го виждали по това време там. Тези свидетели са категорични и относно факта, че той не е живял на втория етаж след завършване на обучението си в гр.Велико Търново. Действително св. Стоянова посочва, че първият син на ищеца е роден в гр.Карнобат, като по това време ищецът и семейството му са живеели на първия етаж. От така събраните доказателства може да се направи извод, че ищецът след завръщането си от гр.Велико Търново е живял на първия етаж от къщата за кратък период от време. Това е така, тъй като в обясненията си по реда на чл. 17 ГПК ищецът посочва, че е завършил обучението си през 1981г., а е получил жилище в гр.Айтос през 1983г. След този период пребиваването му в гр.Карнобат е спорадично, предимно да посети родители си, особено когато децата им са били малки, и тогава вече са отсядали на втория етаж.

Нито един от изброените свидетели не знае, никога родителите на страните не са твърдели, че строят този етаж за своя син, с идеята да го надарят по своеобразен начин, както и че по някакъв начин са разпределили собствеността си приживе между своите деца.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира показанията на тази група свидетели, тъй като са близки роднини на страните по делото или техни непосредствени съседи и като такива имат преки и продължителни наблюдения. От друга страна макар и роднини- св. Николов и св.Стоянова, не могат да се определят като заинтересовани, тъй като са роднини и на двете страни и няма данни по делото да са в лоши отношения с някой от тях. От друга страна св.Вътев посочва, че е в лоши отношения с ответницата и не желая да разговаря с нея. Разбира се това обстоятелство само по себе си не води до извода, че той целенасочено дава неверни показания, а следва само да заостри вниманието на съда при преценката на показанията му. Като цялост показанията на свидетелите Вътев, Калев и Калиманов касаят събития след 1978г., когато всъщност е осъществяван строежа (Вътев и Калиманов) или са периодични (Калев), тъй като през това време той също е бил курсант във военното училище. Не на последно място показанията на св. Калев противоречат на показанията на всички свидетели на ответната страна, които както се посочи са имали преки, непосредствени впечатления, незаинтересовани са, и са категорични, че строежът е приключил за четири месеца през 1978г.

Не на последно място следва да се посочи, че показанията на първата група свидетели (на ответната страна) са и житейски логични. Алогично е твърдението, че ищецът, който през 1978г., когато е извършено строителството, е бил на 19-20г., в период, когато вниманието му е насочено към обучение за продължителен период от време в друго населено място да вземе решение да разшири семейното жилище. При това да разполага с всички необходими за целта средства за извършване на строителните работи за кратък период от време, тъй като това е семейното жилище на цялото му семейство-баба, дядо, родители, сестра.Напротив много по житейски издържано е родителите на страните, получавайки правото на собственост две години по-рано, да вземат решение за разширяване на къщата, съобразявайки се с ангажимента за грижите на родителите на единия от съпрузите и тези по собствените им деца. Именно в тази насока са показванията на свидетелите на ответницата- решението е взето от дядо И. и баща им, помага ли са най-близките им хора, ищецът не е участвал, тъй като е ангажиран с образованието си, финансирането е изцяло със средства на родители им, строежът става за кратко време, тъй като по време на строежа, те са живеели в гараж.

Няма данни,освен показанията на св.Калев, че строежът е финансиран от ищеца, като остава без отговор и въпроса на каква стойност е бил заема, кога е изтеглен и за каква цел са послужили средствата от него. Следва да се посочи, че показанията на св. Калев, че е участвал в строежа не противоречат на тази група свидетели, тъй като е обективно възможно да са имали инцидентно участие в строителството.

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №46, том І, дело №88/93г. даряват на своята дъщеря И.Х.Д. ½ ид.ч. от дворното място от дворно място от 350кв.м., образуващо парцел ІІ-313 в кв. 54 по плана за гр.Карнобат, както и първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, с ½ ид.ч. от избените помещения и 1/2ид.ч. от общите части на сградата, като дарителите си запазват правото на ползване и обитаване на дарения от тях имот.

На

18.12.2012г. Пенка Х. Найденова упълномощава ответницата да подава и получава всякакъв вид документи, молби и други във връзка с уреждането на документите по нотариален акт по давностно владение и наследство на имот относно процесния имоти след снабдяване с този акт да прехвърли с нотариален акт за дарение безвъзмездно сама на себе си нейните идеални части от имота като си запазва правото за безплатно и пожизнено ползване върху целия имот.