Определение № 3479 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3479 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №285246/27.08.2025 год., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. М., процесуален представител на И. К. Д. против Определение № 34776/21.08.2025 г. по гр.д. № 40983/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е оставена без уважение молба с вх.

№851798 от 21.07.2025 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ за изменение на Решение № 13326/08.07.2025 г. по гр.д. № 40983/2024 г. на СРС в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Жалбоподателят твърди, че не е предвидено задължение, когато едно лице търси защита на правата си, породени от различни облигационни отношения, макар и насрещната страна по тях да е една и съща и същите да са със сходен предмет, то да стори това в едно производство.

Необоснован е извода на съда относно злоупотреба с права от страна на ищеца заради инициирани или водени множество предходни дела срещу ответника. Моли определението да бъде отменено, като постанови друго, с което да допълни решението в частта за разноските, като му присъди и дължимото се адвокатско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба с вх.№215386/19.06.2025 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. М., процесуален представител на И. К. Д. против Определение №16309/12.06.2025 год., постановено в проведеното открито съдебно заседание на 11.06.2025 год., с което е оставена без разглеждане депозирана от 1 жалбоподателя за отмяна на наложена глоба в размер на 200 лева за обида към съда, отправена в писмена молба от 14.05.2025 год.

Жалбоподателят възразява срещу надлежното връчване на протоколното определение, с което му е наложена глоба в посочения размер. Твърди, че връчването, на което се позовава първоинстанционния съд е осъществено спрямо юрисконсулта на ответното дружество – Д. Д. М., която не е легитимирана да получава съдебни книжа, адресирани до ищеца. Предвид изложеното, безсъмнено се установява, че молбата за отмяна на глобата е подадена в срок. Моли за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се отмени наложената му глоба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба „ВИВУС.БГ ЕООД, с който я оспорва като неоснователна. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на злоупотреба с права, което е достатъчно основание да се отхвърли претенцията за присъждане на разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 40983/2024 г. по описа на СРС, 165 състав е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза от Договор за паричен заем №9870238047, регламентираща заплащане на такса за бързо разглеждане и за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 87,15 лева, представляваща недължимо платена сума въз основа на нищожна клауза, предвиждаща такса за бързо разглеждане. С исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С Решение № 13326/08.07.2025 г. по гр.д. № 40983/2024 г. по описа на СРС, 165 състав е прогласена за недействителна по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД клаузата от Договор за паричен заем №9870238047, регламентираща заплащането на такса за бързо разглеждане поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. С Решението „ВИВУС.БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на И.

К. Д. сума в размер на 87,15 лева, представляваща заплатена такса за бързо разглеждане на Договор за паричен заем №9870238047 от 29.06.2021 год. С Решението е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, включително заплащането на предоставената безплатна правна помощ.

С молба вх. № 851798/21.07.2025 г. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. е направило искане решението да бъде допълнено в частта за разноските, като отговорността на ответника бъде ангажирана за заплатената от ищеца държавна такса в размер на 100 лева, депозит за вещо лице в размер на 400 лева, както и за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 2

480 лева.

С обжалваното Определение №34776/21.08.2025 год., постановено по гр.д.

№40983/2024 год. по описа на 165 състав, СРС съдът е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските, като е посочил, че поддържа мотивите, изложени в съдебното решение, чието допълване се иска, а именно, че предвид броя на предходно заведени и образувани дела срещу ответника и други кредитни институции по искови молби на различни лица, чийто процесуален представител отново е адв. Д. М., е налице злоупотреба с права и само на това основание отхвърля претенцията за заплащане на разноски.

Въззивният съд намира от правна страна следното:

Частните жалби са подадени в срок и в определената от закона форма срещу актове, подлежащи на обжалване, поради което са процесуално допустима.

По частна жалба с вх. №285246/27.08.2025 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между И. К. Д. и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, по силата на който е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ, както и са представени доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС (лист 90 и 91 от делото).

В случая с решението съдът е уважил предявения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но не е присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, както и направените разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

При преценка на основателността на искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се съобразят доказателствата за извършването им, а по отношение на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и извършените от процесуалния представител на ищеца действия в хода на производството в светлината на актуалната практика на СЕС – Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/15. В последното СЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на 3 съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост.

Съдът е извел задължение на националния съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Следва да се отбележи също така, че в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС се приема, че „запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. По отношение на направените разноски за държавна такса и за възнаграждение за вещо лице не е налице основание изобщо да бъде отказано възлагането им на ответника, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че тези разноски следва да бъдат присъдени с оглед изхода на делото. Липсва основание да се приеме, че в конкретния случай, е налице злоупотреба с право, което да предполага направените разноски да бъдат възложени на ищеца. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да прецени дали то е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.

В разглеждания случай при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, материалния интерес по делото, както и обстоятелството, че се касае за защита по предявени две искови претенции, но произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел – съответно да се признае нищожността на съответна договорна клауза, респ. да се върнат сумите, заплатени от ищеца на основание тази клауза, определяща и сходния предмет на доказване по делото по всеки иск. Отчитайки тези обстоятелства, както и конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия в хода на процеса, факта, че делото е разгледано в рамките на три открити съдебни заседания, без явяване на адвокат М., който преди всяко депозира молба за невъзможност да се яви и молба да се даде ход на делото в негово отсъствие, съответно при провеждането им не са събирани по искане на ищеца допълнителни доказателства по съществото на правния спор. Единственото действие, 4 осъществено от процесуалния представител на ищеца по същество на спора е подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано делото.

Настоящият съдебен състав не споделя становището, възприето от първоинстанционния съд, че е налице злоупотреба с права. Фактът, че между ищеца и ответното дружество са сключени повече от един договори за потребителски кредит и се иска прогласяването на нищожността им в различни искови производство, не обуславя отпадането на отговорността на ответника за разноски във всички производства. Касае за различни облигационни отношения между страните, възникнали въз основа на различни юридически факти- отделни договори за потребителски кредит. В случай, че ответникът иска да избегне тази отговорност, следва да съобразява договорите за потребителски кредити с императивните законови изисквания.

Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 и в случаите на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС като без значение е дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. /Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК/. Предоставянето на безплатна правна помощ не е безвъзмездна доставка на услуга, тъй като за нея е дължимо възнаграждение и то се получава от адвоката, който я е осъществил, независимо, че платец е другата страна в производството. Без правно значение в конкретния случай е дали фактическото плащане се извършва в момент покъсен от предоставяне на услугата. Законовата уредба определя дължимостта на възнаграждение и неговия размер, което означава, че задължението за заплащане на възнаграждение възниква към този момент, в който услугата се предоставя, но плащането на възнаграждението се отлага в по-късен момент.