Решение № 257 от 09.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Стара Загора, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Пламена П. Янкова като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20235530202293 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 8246/22.06.2023 година, издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на С. А. Ч., от гр. Павел баня, на осн. чл.

53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 4000 лева, за административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата, във вр. с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“В“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не са извършени нарушения на Закон за пътищата и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание не изпраща представител. По делото е депозирано становище от процесуалния представител - адв. А. С..

Наказващият орган Началник на отдел „Контрол“ по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, счита жалбата за неоснователна и моли наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от гл. юрк. С. С..

Представя писмено становище и претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление, приема установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна 1 наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателна санкция.

С Акт за установяване на административно нарушение е установено, че на 01.06.2023 г. в 11.47 часа, на път 1-5, км. 220+500, в посока гр. Стара Загора - гр. Казанлък, жалбоподателят С. А. Ч. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка Рено, с per. № .............. В процеса на извършената проверка е направено измерване, при което е констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.39 м, на двойната задвижваща ос /3-та, 4-та/ на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.100 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 13.100 т. Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008 и ролетка № 1308/18/ (5 м). ППС превозвало фракция /трошен камък/.

Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на МПС С. А. Ч. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

В съставения на 01.06.2023 г. АУАН с № 0009623 нарушението на водача С. А. Ч. е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“, пред. 2 от Закон за пътищата. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт.

Въз основа на АУАН с № 0009623/01.06.2023 г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 8246/22.06.2023 г. от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, оправомощена със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в обстоятелствената част на което, административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.

Наказващият орган е приел, че С. Ч., като водач на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“, пред. 2 от Закон за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като на основание чл. 53, ал.

1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложил административно наказание „глоба” в размер 4000.00 /четири хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан актосъставителят Д. Г. З., на длъжност инспектор в дирекция „Анализ на риска 2 и оперативен контрол” при АПИ - София. От показанията му се установява, че на дата 01.06.2023 г. около 12:00 ч., заедно с колегата си А. П. били на главен път I-5, км. 220+500 и спрели за проверка процесното МПС с четири оси, което превозвало трошен камък от кариерата в с. Змейово и се движело в посока гр. Стара Загора – Казанлък. В хода на проверката е извършено контролно измерване на натоварването с електронна везна на осите на ППСто, което било натоварено с фракция. Констатирано било, че е надвишена нормата по Наредба № 11/03.07.2001г., а именно превишаването било над 31 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Измерването било извършено на място, непосредствено след спирането на камиона.

Водачът на МПС присъствал на измерването и му е връчено копие от протокола от измерването и копие от АУАН.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля като последователни, логични и кореспондиращи с приетите писмени доказателства.

Към административнонаказателната преписка са приложени: СРМПС на товарен автомобил марка: Рено К, с рег. № ............., собственост на „Бригада“ ЕООД, гр. Павел баня; копие от лична карта на водача С. А. Ч.; трудов договор № 9............. сключен между „Бригада“ ЕООД, гр. Павел баня и С. А. Ч..

Във връзка с техническата изправност на ел. везна модел: PW-10 № К0200008 е представено заявление за периодична проверка на средства за измерване № 000029-34253/20.06.2022 г., а във връзка с техническата изправност на ролетка № 1308/18/ (5 м) е представен сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 ведно с превод на български език.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и Заповед № РД-11247/31.03.2022 г., и двете на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени (ограничаващи правото на защита) нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на последното като незаконосъобразно. И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи и съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа изчерпателно описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалня закон, посочвайки като правна квалификация чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от ЗП, във вр. с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“В“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.

1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закон за пътищата, вместо тази по чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 177, ал. З, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 1 и §1, т. 14 от ДР, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ на Наредбата. И актосъставителят, и наказващият орган са приели, че 3 жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закон за пътищата, като на 01.06.2023 г. в 11:47 часа на път I-5, км.

220+500 е осъществил без разрешение /Разрешително/ дейност от специалното ползване на пътищата, а именно движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство / МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка:

Рено с рег. № ............./. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай нарушителят Ч. следва да бъде санкциониран на основание на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата - от една страна чл. 53, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата препраща директно към нарушената законова разпоредба - чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, а от друга е приложим по отношение на физическите лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, какъвто в случая се явява жалбоподателят.

В тази връзка съдът съобрази и следното: В чл.18 ал.1 от Закона за пътищата е предвидено, че „Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя“ В т. 8, § 1 от ДР от Закона за пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „специално ползване на пътищата“, като според него това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и обслужващите зони, които са изчерпателно изброени. Съгласно чл. 8, ал. 2, изр. 1 от посочената Наредба „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.“ Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не надвишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми след като не притежава недлежно разрешително, но не го е сторил и е извършил виновно вмененото му административно нарушение.

Не се сочат, нито се установяват обстоятелства, изключващи вината на дееца и/или наказуемостта на деянието. Нарушението не е маловажно, за да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.

1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от Закон за пътищата или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респективно субект на административнонаказателна отговорност по чл.53 ал.1 т. 2 от ЗП може да 4 бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Следователно, жалбоподателят, като шофьор на тежкотоварен автомобил, въпреки че е извън кръга на лицата, които могат да искат издаване на разрешение за движение по пътищата, в качеството на фактически извършител на дейността е административно наказателноотговорно лице. Съобразно постоянната практика на Административен съд - Стара Загора, приложимостта на чл.177, ал. 3 от Закон за пътищата касае хипотезата, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г., а процесния случай не попада в нея и наведеното в тази насока възражение на жалбоподателя е несъстоятелно.