Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1105 от 19.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 576/2023
Вид
Определение № 1105
Подписан
19.09.2023
В сила
19.09.2023
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Стара Загора, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500576 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „А.Б.“ ЕАД гр.С. против определение № 1917 от 24.07.2023 г., имащо характер на разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 1315/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена молбата на „А.Б.“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да го отмени.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. срещу М. М. Д. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 2928,20 лв. и 690,84 лв. мораторна лихва. Такава заповед е издадена на 03.04.2023 г. Тя е връчена лично на длъжника на 19.04.2023 г. На 25.04.2023 г. М. М. Д. подава възражение по чл.414 ГПК. С разпореждане от 26.04.2023 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в 1-месечен срок от получаването на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Искът е предявен. С молба от 17.05.2023 г. длъжницата Д. е заявила, че оттегля възражението си, но на другия ден подава друго възражение – вх. № 12784 от 18.05.2023 г. На 31.05.2023 г. заявителят е поискал издаването на изпълнителен лист. В молбата му е посочено, че след като възражението е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Депозираният по-късно документ от 18.05.2023 г. следвало да бъде оставено без уважение, тъй като в ГПК не се предвижда възможност след оттегляне на възражението да бъде подадено ново такова.

Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна, като съображения за това са следните:

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване на изпълнителен лист, като е приел, че до изтичане на законоустановения срок за подаване на възражение длъжникът разполага с възможност да подаде такова, като в ГПК не е предвидена забрана за оттегляне и повторно подаване на възражение.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Съгласно чл.414, ал. 1 и 2 ГПК длъжникът може в 1-месечен срок от връчването на заповедта да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. В случая, както бе посочено по-горе, заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата Д. на 19.04.2023 г. и 1-месечният срок по чл.414, ал.2 ГПК изтича на съответното число на последния месец – чл.60, ал.3 ГПК, което е 19.05.2023 г., присъствен ден. Когато не е подадено възражение в този срок или подаденото е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила и на основание чл.404 ГПК следва да бъде издаден изпълнителен лист. Съдът намира, че за да е налице втората хипотеза – оттегляне на възражението, е необходимо освен то да е оттеглено, да е изтекъл и срокът по чл.414, ал.2 ГПК. Не е вярно твърдението в частната жалба, че възможността за подаване на възражение възниква еднократно в рамките на предвидения едномесечен срок, защото законът не предвижда такава еднократност. С изтичането на 1-месечния срок възможността за подаване на възражение се преклудира, но до този момент длъжникът може да подаде възражение, в т.ч. и няколко такива. Без значение е, че първото подадено от него възражение е оттеглено, тъй като в останалото време от срока той може да подаде отново друго. Никога процесуално действие на страна, свързано с оттегляне на било то възражение или жалба, не може да съкрати срока, предвиден за извършване на това процесуално действие. Страната може отново, напълно валидно да подаде ново възражение и то да породи предвидените в ГПК правни последици. Въззивният съд не приема буквалното тълкуване на нормата на чл.416 ГПК, направено в частната жалба, тъй като то е буквално и частният жалбоподател не е взел предвид другите разпоредби, свързани с влизане в сила на изпълнителните основания, както и основните начала на правото. Въззивният съд, с оглед на изложените доводи в частната жалба, намира за необходимо да посочи и това, че в случая не става дума за оттегляне на оттеглянето на възражението, а за подаване на ново, което, след като първото е оттеглено, ще бъде единствено.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане за неоснователни, поради което то следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1917 от 24.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1315/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3