Решение № 286 от 04.07.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Габрово, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100442 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 1929/13.03.2025 г. на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, предявена срещу М. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 1, ет. 4, за признаване за установено, че в патримониума на ищеца съществува вземане за 749.80 лева, представляваща неизплатения остатък от цена по договор за продажба на изплащане № 504305186 от 13.02.2018 г., за която сума в производството по частно гр. д. № 1994/2024 г. на РС Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 13.02.2018 г. сключил договор за продажба на изплащане № 504305186 с М. И. Б., по силата на който му прехвърлил правото на собственост върху устройство SAM Galaxy Note 8 DS Gold, срещу цена, която следвало да бъде заплатена съгласно уговорен погасителен план. Ищецът изпълнил задължението си по договора, но ответникът не заплатил 6 броя месечни погасителни вноски в размер на 449.88 лева за периода от 23.02.2019 г. - 22.08.2019 г., поради което на основание т. 12.3 от договора всички дължими суми до края на срока на договора ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. В тази връзка ищецът издал фактура № 399058793/26.09.2019 г., със срок на плащане 11.10.2019 г., в която били включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора, които след частично погасяване били на стойност 299.92 лева.

Поради неизпълнение на задължението по договора ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 749.80 лева – главница, представляваща неизплатения остатък от цена по договор за продажба на изплащане 1

№ 504305186 от 13.02.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1994/2024 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочената сума.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът М. И. Б. не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено и възражение претенцията да е погасена по давност, което възражение има евентуален характер разглеждането му е дължимо при извод за основателност на предявения иск. С молба вх. № 4082/05.06.2025 г. ответникът твърди да е изпълнил възникналото в правната му сфера задължение чрез плащане, извършено в хода на производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор за продажба на изплащане от 13.02.2018 г. ищецът, в качеството си на продавач прехвърлил на ответника купувач правото на собственост върху устройство SAM Galaxy Note 8 DS Gold. В договора за продажба е уговорено цената да бъде платена както следва: първоначална вноска в размер на 74.98 лева и на 23 месечни вноски в общ размер на 1724.55 лева. Видно от подписания приемопредавателен протокол продавачът е предал на купувача устройството, предмет на договора.

От представените вносна бележка и платежно нареждане от 05.06.2025 г. се установява внасяне на сума в общ размер на 1086.80 лева в полза на ищеца.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Преди разглеждане на спора по същество, съдът дължи преценка на допустимостта на предявения установителен иск.

Процесуалната допустимост на предявен установителен иск по чл.422 ГПК се обуславя от издадена заповед за изпълнение и депозирано от длъжника по заповедта възражение в едномесечен срок от връчването . В случая ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, следователно, ищецът има правен интерес от предявения иск по чл.422 ГПК.

Искът са неоснователен, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

По иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже извършена двустранна правна сделка – сключването на договор за продажба на изплащане, предаването на устройството, негов предмет и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на продажната цена.

Страните не спорят, че сключеният помежду им договор за продажба на изплащане от 13.02.2018 г. е източник на облигационно правоотношение със съдържание задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху движима вещ (устройство SAM Galaxy Note 8 DS Gold) на купувача срещу 2 задължението на последния да заплати продажна цена, но не при предаването му, а на вноски, съгласно уговорен погасителен план. Изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно, затова и допълнителна покана от страна на кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на продадената вещ - с подписване приемо-предавателен протокол, в който купувачът е декларирал, че продавачът му е предал устройството, предмет на договора.

Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на иска всички вноски по договора са с настъпил падеж, намира, че предявеният иск по договора за продажба на изплащане от 13.02.2018 г. е доказан, като задължението на ответника възлиза на сумата 749.80 лева.

Ответникът не оспорва възникването на вземането, но твърди, че в рамките на производството е извършено погасително плащане, като кредиторът е напълно удовлетворен. В случая с извършените от ответника плащания на сума в общ размер на 1086.80 лева са погасени изцяло главницата в размер на 749.80 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението /25.11.2024 г./ до изплащане на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и направените съдебни разноски по частно гр. дело № 1994/2024 г. в размер на 75 лева, включително са погасени претендираните от ищеца разноски за исковото производство в общ размер на 206 лева, които към плащането не са присъдени. Ето защо, към приключване на устните състезания вземането за главница в размер на 749.80 лева, ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до извършване на плащането, е погасена чрез плащане и предявеният иск следва да се отхвърли. Възражението за давност е евентуално по своя характер и подлежи на разглеждане само при основателност на предявения иск.

При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. При това разрешение, в настоящото производство извършените от ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД разноски следва да се възложат в тежест на ответника М. И. Б.. Ищецът претендира присъждане на разноски за производството, но в случая съдът не присъжда такива, тъй като внесените за предявения иск държавна такса и претендираното юрисконсултско възнаграждение за производството са вече заплатени от ответника и то в пълен размер.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: гр.

София, ул. „Кукуш” № 1, иск, с правна квалификация с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявена срещу М. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 1, ет. 4 за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 749.80 лева, представляваща неизплатения остатък от цена по договор за продажба на изплащане № 504305186 от 13.02.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на 3 заявлението /25.11.2024 г./ до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр. д. № 1994/2024 г. на РС Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, като погасена чрез плащане в хода на процеса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4