Решение № 100 от 09.02.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Кюстендил, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20221520101483 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника си адв. П. В. от САК, съдебен адрес в гр. С., ул. „Г.И.“ №**, ет.*, ап.*, против Д. Р. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Н. Р. №**.

В исковата молба се твърди, че на **.**.****г. в гр. К. бил сключен Договор за потребителски кредит № ******* между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, ЕИК 000694749 и ответника в настоящото за сума в размер на 10000,00 лв. Като доказателство, че сумата била усвоена ищецът представя банково бордеро № **********/**.**.****г. Съгласно условията на договора кредитът се олихвявал с лихвен процент съгласно чл. 3 като същият следвало да се върне на 120 месечни вноски, всяка в размер на 162,56 лв. и с краен падеж – 02.09.2018г. Последната изравнителна вноска възлизала на 163,06 лв.

Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения, поради което непогасеното задължение възлизало на 11743,41 лв., от които: 9840,96 лв. – главница и 1902,45 лв. – договорна лихва. Понастоящем кредитът бил изцяло изискуем поради настъпил падеж и на последната погасителна вноска, а именно на 02.09.2018г. Твърди се, че на 18.01.2016г. процесното вземане срещу ответника било прехвърлено на ищцовото дружество на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Изпратено било уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД до длъжника от цедента чрез 1 надлежно упълномощения за това цесионер, чието съдържание било приложено и към исковата молба с оглед установяване редовност на връчването.

Ищецът твърди, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си като в тази връзка било образувано ч.гр.д. №1821/2021 г. по описа на КРС, по повод на което била издадена и заповед за изпълнение за следните суми:

4 500, 00 лв. – частично от общо задължение за главница в размер на 9 840, 96 лв. и 500, 00 лв. – частично от общо задължение за договорна лихва в размер на 1 902, 45 лв. В законоустановения за това срок срещу издадената заповед било депозирано възражение, което обусловило и интереса на дружеството от подаване на искова молба на 03.12.2021 г. с предявени искове по чл.422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с които е поискано от съда да признае за установено, че ответникът дължал на ищеца сума в размер на 4 500 лева, представляваща част от неизплатена главница в размер на 9 840, 96 лева.

Образувано е гр.дело № 2492 от 2021 г. по описа н Районен съд – Кюстендил, с решение по което съдът е оставил без уважение предявените искове и е осъдил настоящия ищец да заплати съдебни разноски в размер на 580 лева.

Твърди се, че към настоящия момент процесното вземане не било погасено. Поради тази причина се прави искане ответникът Д. Р. И., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 1 250, 00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ частично от общо задължение за главница в размер на 9 840, 96 лв. по Договор за потребителски кредит №******** от 01.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез адв. А. и адв. К. от АК – Кюстендил, съдебен адрес в гр. К., ул.

“Д.“ №***. Оспорва наведените в исковата молба обстоятелства, в т.ч. наличието на валиден договор за потребителски кредит, както и валиден цесионен такъв, респ. наличието на ликвидно и съществуващо вземане.

Твърди, че договорът за продажба на процесното вземане не е породил прехвърлителния си ефект, поради което и ищецът не може да се легитимира като титуляр на вземането. Отделно, същият бил и недействителен като сключен в противоречие и заобикаляне на закона – чл. 3а и чл. 9 от ЗПК.

Оспорва вземането по основание и размер. В този смисъл се твърди, че ищцовото дружество не посочвало към кой момент ответникът е спрял плащанията по кредита, кои са непогасените вноски, съответно за кой период се претендира вземането, макар в исковата молба да се сочи, че е настъпил падежът и на последната погасителна вноска, а именно - на 02.09.2018 г.

Описаното в раздел Доказателства, т. 4, „Приложение 1“ към договора за цесия било без дата, с недостоверно съдържание и се съставлявало приложение към сочения договор. Прави възражение за изтекла погасителна 2 давност.

Твърди се, че поради наличие на постановено по отношение на страните Решение №471/22.06.2022 г. по гр. дело № 2492/2021 г. на КнРС, което е влязло в сила, съдът вече се произнесъл относно съществуването, изискуемостта, принадлежността и размера на вземането, поради което спрямо тези факти е налице сила на пресъдено нещо, която съдът следвало да вземе предвид при постановяване на крайния си съдебен акт и от съдебната проверка следвало да се изключат фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а ответната страна оспорва претенциите на ищцовото дружество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ******** от **.**.**** г. – на л. 6 до 8 от делото, „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставило на ответника сума в размер на 10 000, 00 лв., представляваща потребителски кредит. Уговорено било заплащането на годишна лихва при условията на чл. 3, ал. 1 от Договора при ГПР от 17,15%. Кредитът следвало да се върне на 120 месечни вноски съгласно приетия погасителен план (л. 9 до 11). Представеното на л. 12 от делото банково бордеро № 3069989/02.09.2008 г. установява усвояването на сумата по заемния договор по сметка на кредитополучателя, идентична на посочената в процесния договор такава. Не се спори, че сумата по договора не е напълно възстановена. Видно от приложения договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Юробанк България“ АД и ищеца, ведно с Приложение към потвърждение на цесията, вземането по договор за кредит с № ******** от **.**.**** г., било прехвърлено на ищцовото дружество, заедно с всички лихви, такси и разноски. С представено по делото пълномощно с нотариална заверка от 19.02.2021 г. на л. 21 и 22, цесионерът и ищец в настоящото бил упълномощен да извърши от името на упълномощителя и цедент уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 18.01.2016 г. Пълномощното е с валидност до 31.01.2026 г. освен ако не бъде оттеглено по-рано, за каквото оттегляне данни по делото липсват. На свой ред цесионерът упълномощил (с 3 пълномощно от 01.12.2021 г. - л. 25 и 26 от делото) адв. П. В., като управляващ съдружник на АД „В. и партньори“, за сочените действия. Било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление изх. № 592/24.08.2021 г. (л. 20) от цесионера (представляван от упълномощения адв. В.) като пълномощник на цедента, за извършените продажби на вземането. Соченото уведомление (е останало непотърсено от получателя и ответник в настоящото (спр. л. 18 и 19).

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно изготвено, според което кредитът е усвоен на 02.09.2008 г. в размер на 10 000 лв. Съгласно приложение към потвърждение за извършена цесия, прехвърленото задължение било в размер на 11 743, 41 лв., от които 9840,96 лв., 1 899, 45 лв. лихва и 3 лв. разноски. Посочено е в заключението, че към датата на изготвяне на заключението – 09.01.2023 г. дължимата главница била в размер на 9 840, 96 лв., 1899,45 лв. лихва и 3 лв. разноски. Липсват данни за внасяни суми след извършената цесия, според вещото лице.

По делото е приложено и гр. д. №2492/2021 г. по описа на КРС, по което е постановено Решение №471/22.06.2022 г., с което е оставена без уважение претенцията на същото дружество срещу същия ответник, която е била в размер на 4 500 лв. частично от задължение в общ размер на 9 840, 96 лв. по същия договор за кредит, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият иск е допустим и следва да се разгледа, въпреки наличието на влязлото в сила Решение №471/22.06.2022 г., постановено по г. гр. д.

№2492/2021 г. по описа на КРС между същите страни, доколкото не е налице идентитет между петитумите в двете производства. Влязлото в сила решение по установителен иск не съставлява пречка за водене на осъдителен иск между същите страни, дори и претенцията да е базирана на същия договор, от които произтича облигационната претенция. За пълнота и в отговор на доводите на ответника, че съдът по установителния иск се е произнесъл по настъпилата погасителна давност в мотивите на решението, следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо в своите обективни предели не обхваща мотивите на акта – т. 18 от ТР №1 от 2000 г., постановено по ТД №1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо настощият съдебен състав дължи самостоятелна 4 проверка за основателността на инвокирания довод за настъпила погасителна давност на ищцовата претенция и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.

По основателността:

Предявен е иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си легитимация по иска, надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия, изправността на цедента – наличието на валидно сключен договор за паричен заем, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на заемната сума.

Не е спорно и че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който са му били предоставени, съотв. усвоени сумите, предмет на договора. Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор. Спори се по действителността на процесния източник на облигационни отношения. С оглед наведените доводи и задължението на съда да следи и ex officio за наличието на пороци в същия, обуславящи недействителността му, настоящият състав не намира такива да са налице. Изискванията досежно формата на договора, размера на шрифта и т. н., като потребителски такъв, предидени в ЗПК, с оглед момента на сключване на процесния източник на облигационни отношения - 01.09.2008 г., са неотносими спрямо него.

Договорът е подписан от двете страни по правоотношението, което обосновава постигнато съгласие между същите по параметрите на сделката. А последните, така както са уговорени, не разкриват явно неравноправие между правата и задълженията на страните. При тези съображения, съдът намира, че е възникнало валидно облигационно отношение, обвързващо страните по процесния договор. По отношение на извършената цесия: кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия от 18.01.2016 г. на ищцовото дружество като за извършеното прехвърляне било изпратено уведомление по см. на чл. 99 от ЗЗД, за което писмените доказателства по делото установяват, че не е получено от адресата, доколкото пратката е останала непотърсена от него. В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно 5 разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие. В настоящия случай по делото е представено Уведомление № 592/24.08.2021 г., изходящо от цесионера, като пълномощник на цедента, досежно уведомяването на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Така изготвеното уведомление обаче, съдът намира, че е компрометирано и не може да постигне процесуалния си ефект, та дори и то като приложение към настоящата искова молба. Така, както съдът посочи, липсва пречка уведомяването на длъжника за процесната цесия да се извърши и от надлежно упълномощения от цедента за това цесионер. По делото е представено пълномощно от 19.02.2021 г., с което цедентът е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжниците по цедираните вземания за променения кредитор. Пълномощното е валидно до 31.01.2026 г. На 01.12.2021 г. последното дружество е упълномощило адв. В. да уведомява длъжниците за сменения кредитор. За същите действия адв. В. е бил упълномощен и с пълномощно от 02.05.2017 г. При тази хронология следва, че след 19.02.2021 г. до 01.12.2021 г. адв. П. В. не е имал представителна власт да уведомява длъжниците по цедирани вземания за сменения кредитор, предходните упълномощавания не могат да произведат ефект, тъй като упълномощителят все още не е имал въпросните права, за да ги прехвърли на следващо лице. Именно през този период е направен опит да бъде уведомен ответника в настоящото производство за извършената цесия. Изложеното сочи на това уведомяването на длъжника за процесната цесия да е ненадлежно извършено, което на свой ред обосновава липсва на активна материалноправна легитимация за ищеца по предявения иск. Ето защо, последният подлежи на отхвърляне само на това основание и без да се изследват останалите наведени от процесуалните представители на ответната страна доводи. Дори и да се счете, че изложените аргументи не са основателни, правото на иск досежно процесните вземания следва да се приеме за погасено по давност. Налице е позоваване на ответника в тази насока още в отговора на исковата молба. Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл.