Решение № 4916 от 10.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4916 гр. София, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110206517 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 си сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Н. Н. с ЕГН **********, адрес: гр. Враца, ***, чрез адв. М. Б. срещу наказателно постановление № *** от 29.02.2024г.,издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР към СДВР -гр. София отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ на основание чл.53 ЗАНН, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Чрез депозираната жалба, Н. оспорва издаденото Наказателно постановление и изразява своето несъгласие с наложеното наказание и фактическите констатации изложени в наказателното постановление. Твърди, че нищо от описаното в наказателното постановление не е вярно.

Жалбоподателят Н., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не сочи уважителни причини. Не се явява и адв. Б., упълномощен адвокат. Съдът докладва, че от същия е постъпила молба за предходно съдебно заседание, в която се сочи, че не може да се яви поради служебни ангажименти, като не възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа се жалбата и се прави искане за присъждане на разноски по реда на чл.

38, ал. 1, т.2 от ЗА.

Въззиваемата страна Началник група ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон. Със съпроводително писмо се оспорва жалбата като необоснована и недоказана и се излагат доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, с искане съдът да го потвърди. По делото са постъпили и бележки от юрк. *** с пълномощно, в които се оспорва жалбат, излагат се доводи за законосъобразност на издаденото НП, претендирасе юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатски 1 хонорар, ако такъв е бил предявен.

Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание и е в срок / в съпроводителното писмо се сочи, че Наказателното постановление е получено от Н. на 27.03.2024г., а жалбата е подадена на 10.04.2024г./, съгл. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

На 1**г. около 20:13 часа, с автоматизирано техническо средство АТТЦ C***, записваща МПС, регистрационен номер, дата, час, място и скорост е било заснето движение на лек автомобил с регистрационен номер ***, със скорост от 106 км/ч - 3% от 110км/ч в полза на водача - над разрешената 50 км./ч., и е посочено отклонение от 56 км/ч. МПС е с променена регистрация собственост нотариален договор, №*** Въз основа на заснемането е съставен АУАН, в който като нарушител е вписано името на К. Н. Н., като собственик на горепосоченото моторно превозно средство. В описателната част на акта за установяване на административно нарушение е вписано движение с установена скорост от 106км/ч от 110км/ч в полза на водача - превишаване с 56км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения Протокол от проверка № ***г. техническото средство е преминало проверка. За място на нарушението в наказателното постановление е вписано - гр. София на бул. Владимир Вазов с посока на движение от ул.

“Генерал Инзов“ към бул. “Ботевградско шосе“.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление №***, съпроводително писмо от началник група при ОПП-СДВР отдел „ПП“, Удостоверение за одобрен тип CORDON M2, № 558-02-0101/1-17-3, Заповед на Министъра на вътрешните работи- образец наказателно постановление, Протокол за метрологична проверка № ***г., както и приложения снимков материал от заснет с техническо средство тип Cordon M2, с които се удостоверяват както поставените ограничения, така и участъка от пътя, справка за собственост на процесния автомобил –подробна със всички пререгистрации, договор за покупко-продажба. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата стойността на скоростта в населено място е 50 км/ч. По силата на чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателно постановление, за превишаване с над 50км/ч - се налага глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а за всеки следващи 5км/ч превишаване глобата се увеличава с 50лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

Според чл. 53 ЗАНН Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и 2 неговата вина. Съгласно чл.57 ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа:

Собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, размера на обезщетението и на кого следва да се заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по чл. 796.

Съдът намира, че горните изисквания се явяват изпълнени. Изпълнени са и законовите разпоредби относно актът за установяване на административно нарушение. Съгласно текста на чл.34 ал.1б “в“ - не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Към материалите по делото е приложена и покана за явяване в 0“ПП“ - СДВР във връзка с преписка № MD***г. Административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ал.1, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в материалите по делото, поради и което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

В случая нарушението е установено от радар за измерване на скоростта и пътния трафик, с фабрично означение C***, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 110 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 106 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този 3 смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 106 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 56 км./ч., а не от 60 км/час, което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в наказателното постановление дата, час и място с ATCC C*** било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 110 км./ч. (преди отчитане на толеранс от 3%) при ограничение от 50 км./ч. за извъннаселено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Видно от справката за собственост автомобилът, с който е било извършено нарушението на конкретната дата е собственост на жалбоподателя. След получаване на акта за установяване на административно нарушение в съответната структура на СДВР, макар и жалбоподателят да твърди, че друго лице е управлявало автомобила - не са представени доказателства за това, поради което съдът намира, че правилно именно жалбоподателят като собственик е бил санкциониран за извършеното нарушение. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателката е имала възможност да възрази при предявяването на акта за установяване на административно нарушение, че не тя е управлявала процесния автомобил на датата на нарушението, или съответно да се възползва от правото си на възражения в последствие пред наказващия орган в срока предвиден в чл. 44, ал.1 от ЗАНН за извършване на проверка по обстоятелствата, каквото задължение има наказващия орган по реда на чл. 53, ал.1 от ЗАНН и при установяване истинността на заявеното от жалбоподателката, то наказателно постановление да бъде издадено спрямо конкретно посоченото от жалбоподателката лице.

Заявеното в жалбата за това, че на процесната дата автомобилът е бил във владение на трето лице съдът намира, че не е подкрепено с доказателства и се заявява едва при съдебния въззивен контрол единствено и само като защитна теза на нарушителя.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл. 182, като за конкретното превишение от 56 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.2, т. 6 от същия текст е предвидил глоба в размер на 750 лева. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно. Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е значително, а именно с 56 км/ч., тоест повече от двойно над разрешената максимална скорост, което е повишило опасността от реализиране на ПТП, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.