Решение № 18186 от 28.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24332/2023
- Вид
- Решение № 18186
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446а · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.78, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 18186 гр. С., 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231110124332 по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ гр.С.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първо гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Деница Цветкова при участието на секретаря Десислава Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№24332 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С. А. К. е предявил срещу М. на правосъдието иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наложен 1 запор от Д. З. на сметка на ищеца.
Твърди, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките от издръжка. Твърди, че е наложен запор на негови средства, които са дарения от негови близки, а не са пари от пенсия или трудово възнаграждение.Поддържа, че не е осъден за издръжка.Твърди, че вследствие на запора не е могъл да си купи най-обикновени тоалетни принадлежности, което го сринало психически и изпитал силен дискомфорт, бил депресиран.Твърди, че претърпял болки и страдания вследствие на наложения незаконосъобразен запор върху личната му партида.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. на правосъдието оспорва предявения иск.Твърди, че вземането, предмет на запора не е несеквестируемо, средствата по личната партида на ищеца са годен предмет на принудително из..Поддържа, че удържаните по запора суми не попадат в нито една хипотеза на чл.446, ал.1 от ГПК или чл.446а ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 12.03.2019 по адм. дело №1395/2016 на АССГ е осъден С. А. К. да заплати на ГД „Из. на наказанията“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лева.
Въз основа на молба от ГД „Из. на наказанията“ до ДСИ е образувано изпълнително дело №2246/2019 срещу С. А. К. по изпълнителен лист от 12.03.2019, издаден по административно дело №1395/2016 на А. съд- С.-град във връзка с влязло в сила решение №5963/26.09.2016.
С разпореждане от 24.01.2020 е присъединена и Държавата като взискатев за сумата от 3938.30 лева.
По делото е представена покана за доброволно из. до изпълнително дело №2246/2019.
С. А. К. по
Видно от писмо от 31.01.2022 от ГД „Из. на наказанията“ по личната си партида С. А. разполага със средства постъпили чрез банкови преводи.
Видно от разпределението на сума по чл.460 от ГПК по изпълнителното дело вследствие на наложения запор върху личната партида на ищеца е 2 постъпило плащане на сума в размер от 400 лева.
Видно от писмо от ГД „Из. на наказанията“ преведената сума в размер от 400 лева е удържана от постъпили банкови преводи.
С писмо от 18.05.2022 ДСИ е отправил питане до Н. на З. С. дали част от сумата от 400 лева е кумулирана от пенсия или от трудово възнаграждение.
С писмо от 10.06.2022 ГДИН уведомява ДСИ, че С. А. К. не полага труд и не получава пенсия в З. в гр. С., като преведената сума е удържана от постъпили банкови преводи от близки по личната партида на лицето.
По делото е представено запорно съобщение от 28.02.2022 на ДСИ, с което е наложен запор върху личната партида в з. на С. А. К. за общо задължение в размер от 5 125.21 лева..
С Решение №3450/28.06.2023 по гр.дело №3667/2023, СГС, ЧЖ- IV-B е оставена без уважение жалба с вх.№7648/24.02.2023, подадена от С.А от Затворическо общежитие „К.“, гр. Б.- към З. в гр. С., срещу действия на ДСИ по изпълнително дело №2246/2019 при СИС на СРС, изразяващи се в насочване на из.то върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната партида, водена в З. в гр. С., със запорно съобщение №11636/28.02.2022.
Съгласно показанията на свидетеля Е. С. А. през 2017г. бил изпратен от з. С. в затворническо общежитие „К.“ и тогава се запознал с лишения от свобода С.. През 2020-2021 бил преместен в бараката, но после бил върнат. Били близки с ищеца на средно ниво.Свидетелства, че когато ищецът слизал на лавка, бил тъжен, защото всеки един от тях си купувал хранителни продукти, а той не можел да си купи най-елементарни неща.Казал, че му била блокирана картата.Така казал лавкаджията в К..Свидетелства, че в по-голямата си част ищецът бил неработещ или работел доброволен труд без трудово възнаграждение, само за свобода.Свидетелства, че е помагал на ищеца, като му е давал самобръсначка и прах за пране.Свидетелства, че му е помагал не само той.Свидетелства, че му е давал тоалетна хартия, сапуни и др.Свидетелства, че ищецът имал свиждания изключително рядко, може би 23 пъти.Свидетелства, че в края на 2024-декември или януари 2025 бил освободен.Свидетелства, че ищецът му е споделял, че не работи и че е получил документ от инспектор социална дейност за 400 лева от г-жа З.–СИ към СРС.Свидетелства, че ищецът му казал, че той е неработещ.Свидетелства, 3 че видял от документа, че му е наложен запор на ищеца върху сметката, в която получавал дарения от близките си. Това били всички средства, които са били по картата му.Свидетелства, че запорът бил 2021-2022.Свидетелства, че ищецът не можел да се ползва средствата от 2021/2022 до 2024, дори не можел да си купи фонокарта, за да звънне на близките си.Свидетелства, че ищецът контактувал чрез писма като молел някой да му купи плик и марка.Свидетелства, че може би 5-8 били хората, които помагали на ищеца, групата им била 35-40 човека.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на молба от ГД „Из. на наказанията“ до ДСИ е образувано изпълнително дело №2246/2019 срещу С. А. К. по изпълнителен лист от 12.03.2019, издаден по административно дело №1395/2016 на А. съд- С.-град във връзка с влязло в сила решение №5963/26.09.2016.
Със запорно съобщение от 28.02.2022 на ДСИ е наложен запор върху личната партида в з. на С. А. К..
Спорно по делото е дали сумите по личната партида на ищеца, които са запорирани, са несеквестируеми и дали запорът е законосъобразно наложен.
Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот, упражняване на професията и средства за издръжка на длъжника и неговото семейство.С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално .
В случая длъжникът е лице, което е било лишено от свобода към момента на налагане на запора, поради което е било с гарантиран подслон, храна, облекло, обувки и обрА.ание.
Общата норма, която урежда несеквестируемия доход е чл.446 от ГПК.Специална норма спрямо нормата на чл.446 от ГПК е чл.78, ал.3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение.Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
4
В този смисъл това ограничение по чл.78, ал.3 от ЗИНЗС е приложимо само ако лишеният от свобода работи и получава трудово възнаграждение. Тогава при запор е предвидена несеквестируема част от възнаграждението.
В случая ищецът не е работел и средствата по личната му партида не са били от трудово възнаграждение.Самият ищец по исковата молба сочи, че парите са от дарения от негови близки, а не от пенсия или трудово възнаграждение.Това се установява и от писмата от ГДИН, приложени по изпълнителното дело.
Видно от писмо от 31.01.2022 от ГД „Из. на наказанията“ по личната си партида С. А. разполагал със средства постъпили чрез банкови преводи.
С писмо от 10.06.2022 ГДИН уведомява ДСИ, че С. А. К. не полага труд и не получава пенсия в З. в гр. С., като преведената сума е удържана от постъпили банкови преводи от близки по личната партида на лицето.
Свидетелят А. също установява, че ищецът не работел, и че му бил наложен запор върху сметката, в която получавал дарения от близките си.
След като ищецът не е работил и не е получавал средства от трудово възнаграждение по личната си партида, а само средства от дарения от близки, запорът е допустим изпълнителен способ и не е налице ограничение за несеквестируемост на доходите. С оглед на което предмет на запора не е несеквестируемо вземане и средствата по личната партида на длъжника в з. са годен предмет на принудително из..Сумите от дарения нямат характер на несеквестируем доход.
С оглед на което наложеният запор е законосъобразно изпълнително действие.В този смисъл се е произнесъл и съда като е отхвърлил жалбата на ищеца срещу действия на ДСИ, изразяващи се в насочване на из.то върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху личната му партида, водена в З. , гр.С.- Решение №3450/28.06.2023 по гр.дело №3667/2023, СГС, ЧЖ, -IV-B състав.
Прдевид изложеното съдът намира, че не е налице противоправно деяние на ДСИ във връзка с наложения запор, което да обуслови отговорността на работодателя му-М. на правосъдието.
С оглед на което предявеният иск по чл.49 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С пас А. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул. „6-ти с.“№12, ет.2, ап.5, чрез адв. М., срещу М. на правосъдието, гр.С., ул. „С.“№1, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наложен запор от Д.
З. на сметка на ищеца.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника –Д. К. З..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6