Решение № 2354 от 15.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, .06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17549/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М.М. срещу Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, искове с правно осн. чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 3 168,02 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд, както следва: сумата от 930 лв. от „О.” ООД за периода от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. /вкл./ и 2 238, 02 лв. от

„Т.С.” ЕООД за времето от месец март 2017г. до месец октомври 2018г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото му жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м. в с. ***, общ. ***, причинили стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от намиране на средства за осуетяване на публичната продан на единственото жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на и сумата от 3 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразно преведено принудително изпълнение за събиране на несеквестируема част от получено възнаграждение за труд, за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът М.М. твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12999/2012г. на ВРС, е издаден изпълнителен лист, с който е осъден да заплати в полза на „ОББ” АД суми, представляващи главница, обезщетение за забава и разноски, произтичащи от договор за кредит.

По молба на взискателя въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127110400979 по описа на ЧСИ Д.П.Я..

В хода на предприето изпълнение, ответникът е извършил незаконосъобразни изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на възбрана върху единственото жилище на длъжника по изпълнението и събиране на несеквестируема част в размер на 3 168, 02 лв. от възнаграждение за труд за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., от което са произтекли имуществени и неимуществени вреди, причинили, стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, намиращи се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразното принудително изпълнение.

Ответникът Д.П.Я., чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения, че от проведеното принудително изпълнение, не са настъпили вреди, намиращи се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразни изпълнителни действия.

Излагат се следните твърдения, във връзка с проведеното принудително изпълнение:

По молба на взискателя и въз основа на представения изпълнителен лист, на 27.09.2012г. е образувано изпълнително производство по изп. дело №

20127110400979 по описа на ЧСИ Д.П.Я..

След получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът по изпълнението се е явил в кантората на съдебния изпълнител и заявил, че ще погасява дълга доброволно, заплащайки месечно сумата от по 100 лв. Доброволно, длъжникът е погасил чрез плащане единствено сумата от 150 лв.

След месец ноември 2012г. длъжникът е преустановил плащанията.

По молба на взискателя и предвид спиране на плащанията, съдебният изпълнител е предприел действия по обезпечаване на изпълнението, налагайки възбрана върху собствен на М.М. недвижим имот, вписана в СВ на 25.04.2013г., а длъжникът уведомен на 06.06.2013г., което представлява допустимо изпълнително действие, което не е несъвместимо с несеквестируемостта.

Действия по осребряване на несеквестируемото жилище на длъжника не са предприети, поради което се поддържа, че неимуществени вреди за длъжника по изпълнението не са настъпили.

Твърди се, че при проучване имущественото състояние на длъжника е установено, че за периода от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г. той е полагал труд по трудово правоотношение и получавал трудово възнаграждение.

По молба на взискателя, съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя „О.” ООД, получено на 16.08.2013г., като в дадения срок третото задължено лице, е заявило, че ще прави месечни удръжки по правилата на чл. 446 ГПК. За времето от 16.08.2013г. до деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 09.04.2015г., работодателят е превеждал по изпълнителното дело месечни удръжки от трудовото правоотношение. След тази дата суми от работодателя не са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител.

На 07.01.2016г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „О.” ООД, който е уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на 04.01.2016г., поради което удръжки от трудовото правоотношение, не следва да бъдат правени.

По молба на взискателя е наложен запор на вземания на длъжника от получавано възнаграждение за труд, получавано от работодателя „Т.С.” ЕООД, със сегашно наименование на правно-организационната форма „Б.” ЕООД. За времето от 05.04.2017г. до 02.03.2018г. работодателят е извършвал удръжки от трудовото възнаграждение.

На 02.03.2018г. съдебният изпълнителен е уведомен, че длъжникът по изпълнението получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата, което е основание да се преустанови извършването на удръжки от него. Работодателят е уведомил съдебният изпълнител, че по молба на работника, „Т.С.” ЕООД ще продължи да удържа месечно сумата от 100 лв. за погасяване на задълженията по изпълнителното производство.

Въз основа на изложеното се поддържа, че при събиране на суми за трудово възнаграждение, съдебният изпълнител е спазил разпоредбата на чл. 446 ГПК. По негова сметка е постъпвала секвестируема част от нетното трудово възнаграждение, определена от работодателите след извършени от тях удръжки за данъци и осигурителни вноски.

В условия на евентуалност, при доказване на основанието на всеки един от исковете, се настоява за отхвърлянето им поради погасяване на вземанията по давност, евентуално за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради принос от страна на длъжника за настъпването на вредите, който въпреки предоставената от закона възможност не е предложил друг начин за изпълнение, не е обжалвал действията на съдебния изпълнител и не е погасил доброволно дълга си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При ответника Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано изпълнително производство по изп. дело №

20127110400979 по молба на взискателя „ОББ“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12999/2012г. на Районен съд – Варна, с който длъжникът М.М. е осъден да заплати сумата от 9 498, 75 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение № LD ********** от 19.10.2010 год., договорна лихва в размер на 403, 87 лв. за периода от 03.11.2011 год. до 09.09.2012 год.; наказателна лихва в размер на 396, 56 лв. за периода от 03.11.2011 год. до 09.09.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.09.2012 год. до окончателното изплащане на задължението и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 753, 16 лв.

По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото жилище на длъжника

Ищецът М.М. е собственик на незастроено дворно място с площ от

840 кв.м. в с. ***, общ. ***, което е придобил с договор за покупко-продажба от 06.05.1990г., сключен във формата на НА № ***, том ***, дело № ***/1990г. и в което по-късно е построил жилищна сграда, съгласно удостоверение от Община *** /л. 20/.

С молбата, с която е образувано принудителното изпълнение, взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши проучване имущественото състояние на длъжника, в резултат на което по молба от 05.12.2012г. е наложена възбрана върху дворното място в с. ***, общ. ***, вписана в СВ – Варна на 25.04.2013г.

Спорният по делото въпрос е дали дворното място върху което е наложена възбраната представлява „несеквестируемо жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.

Понятието „жилище“ има законова дефиниция в § 5, т. 30

ДР на ЗУТ, съобразно която то е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Изхождайки от § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, съдът приема, че собственото дворно място на длъжника, явяващо се самостоятелен обект на правото на собственост, отделен от жилищната сграда, не представлява „несеквестируемо жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като не отговаря на критериите за това.

Или в конкретния случай жилището на длъжника е това, което се намира в сградата, построена във възбраненото дворно място.

Дори и да се приеме, че несеквестируемостта на жилището води до несеквестируемост на дворното място, в което то е построено, то съгласно т. 1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК налагането на възбрана върху непотребими вещи, измежду които е и несеквестируемото жилище на длъжника, не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Въз основа на изложеното намирайки за неосъществен фактическия състав на специалната деликтна отговорност по чл. 74 ЗЧСИ, поради отсъствие на противоправно поведение на съдебния изпълнител при осъществяване принудителното изпълнение по изпълнителното дело № 20127110400979, предявеният иск за вреди, следва да бъде отхвърлен.

Липсата на една от предпоставките за уважаване на претенцията прави безпредметно произнасянето по останалите елементи от фактическия състав на предявения иск, вкл. и по възражението за съпричиняване и правопогасяващото възражение за давност.

По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд

Съгласно заключението по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, г-н М. е полагал труд по трудово правоотношение с „О.” ООД за периода от 26.06.2013г. до 17.03.2015г., както и при същия работодател за времето от 28.07.2015г. до 04.01.2016г.

Предмет на иска за имуществени вреди е сумата от 930 лв., която е събрана от съдебния изпълнител от работодателя „О.” ООД за периода от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. /вкл./, през който период длъжникът е бил трудово ангажиран по трудов договор, прекратен на 17.03.2015г.

За посочения период брутното му трудово възнаграждение е било равно на минималната работна заплата за страната, която за 2014г. е била 340 лв., а за 2015г. 360 лв.

За периода от 25.08.2016г. до 27.11.2018г. г-н М. е полагал труд по трудов договор, сключен с „Б.“ ЕООД, ЕИК ********* с предишно наименование „Т.С.“ ЕООД, видно от справка в ТР при АвП, като за времето от месец март 2017г. до месец октомври 2018г. се поддържа, че съдебният изпълнител в нарушение на чл. 446 ГПК е събрал сумата от 2 238,

Разпечатката съдържа 45 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0791a2c-4af0-4eb5-82ab-0400e24443c4