Решение № 5583 от 16.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5583 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505270 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 13.03.2023 г. на СРС, 90 с-в, по гр. д. № 17715/2018 г. „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД) ЕИК ****, е осъдено да заплати на Р. Г. П., ЕГН **********, сума от 30 лв. - неустойка по чл. 29, ал. 1 от Общите условия на ответника за неспазване на срок за изпълнение на неговите задължения по чл. 8, ал. 2 от същите за започване на продажба на електрическа енергия за периода от 15.03.2015 г. до 18.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2018 г. - подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 7. 73 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С решението искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5 001 лв., за периода 20.11.2013 г. - 14.03.2015 г. и ищцата е осъдена за разноски.

Решението се оспорва от ищцата Р. Г. П. в частта, в която иска е отхвърлен над размер от 30 лв. до пълния предявен размер. Излага доводи, че в оспорената част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът не е взел предвид вида на неустойката, както и момента на нейната изискуемост. Основната причина за отхвърляне на иска е уваженото възражение за погасяване по давност на вземането преди 15.03.2015 г. Посочва, че съгласно практиката на ВКС по чл. 114 ЗЗД давностният срок започва да тече от последният ден, за който се начислява неустойка, който следва да се разбира като последния ден от исковия период. Счита, че давностния срок за неустоечното вземане не е изтекъл към момента на предявяване на иска на 15.03.2018 г., тъй като вземането е окончателно индивидуализирано на 18.03.2015 г. Поддържа, че съдът е следвало да изследва действителната воля на страните и функцията на неустойката, уговорена в чл. 29, ал. 1 ОУ на ответника.

Поддържа, че възстановяването на захранването е само част от задължението на 1 ответника, което не е изпълнено, като до 2021 г. не е изпълнено и задължението да бъде сменена партидата на нейно име. Евентуално сочи, че обезщетението е и за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди в исковия период, е именно наемане на агрегатно устройство, допълнителни разходи за път, както търпени болки и страдания в периода. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло.

Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Въззиваемата страна - „Електрохолд продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че за периода, за който се претендира неустойка за оставане без ел. енергия 20.11.2013 г. 18.03.2015 г. ищцата не е клиент на дружеството – потребител на ел. енергия. Излага доводи, че в имота са живели бабата и бащата на ищцата и за него е имало незаплатени задължения за ел. енергия, установени със съдебно решение, част от които са платени едва на 18.03.2018 г. Основателно съдът е уважил направеното от ответника възражение за погасяване на евентуалното вземане за неустойка по давност - по чл.

111, б. „б“ ЗЗД, тъй като за тези вземания давността е 3 - годишна. Счита също, че за периода, за който за обекта има неплатени задължени за ел. енергия не се дължи неустойка, като задълженията са изплатени едва в хода на делото - през 2019 г. Сочи, че не е имало основание за сключване на договор с ищцата, доколкото собствеността на имота е била на други лица. Излага съображения, че ищцата не е излагала в исковата молба твърдения, че претендира имуществени и неимуществени вреди.

Поддържа възражение за прекомерност на претендираната неустойка, ако се приеме, че такава се дължи. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателката, след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Решението е влязло в сила в неоспорената от ответника част, в която иска по чл.

92 ЗЗД е уважен.

Решението се оспорва от ищцата само в частта, в която искът по чл. 92 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 5 001 лв. и за периода 20.11.2013 г. 14.03.2015 г. като погасен по давност.

Въззивният състав приема, че решението е валидно и допустимо в оспорената от ищцата отхвърлителна част. При постановяване му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност изложени в жалбата.

От доказателствата по делото се установява, че с договор за покупко -продажба на недвижим имот, по нотариален акт № 61, том I, peг. № 1162, дело № 56 от 18.07.2013 г. по описа на нотариус В.Я. с район на действие СРС, ищцата Р. Г. П. е закупила от В.В. П. и Г.Р.П недвижим имот, а именно: апартамент № 199, находящ се в гр. София, ж. к. „****.

2

Не е спорно също така, че на 02.08.2013 г. ищцата е подала заявление до ответника за възстановяване на ел. захранването в имота. В отговор на искането, с писмо изх. № 1201203264/07.08.2013 г., „ЧЕЗ България“ АД е уведомило ищцата, че пререгистрация може да бъде извършена след заплащане на дължимите по партидата суми за консумирана електрическа енергия и че тя може да встъпи в дълг на задължението от 5 088, 30 лв.

С писмо изх. №1201293884/05.11.2013 г. „ЧЕЗ България" АД отново уведомява ищцата, че е необходимо да представи удостоверение за идентичност на апартамент № 11 с апартамент № 199, по документите за собственост, да декларира кой е ползвал апартамента за периода преди придобиването, както и че не може да бъде прехвърлено правоотношението по продажба на ел. енергия, поради наличие хипотезата на чл. 9 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД.

Според удостоверение от 11.02.2014 г. на СО, район „Подуяне", апартамента описан в нотариален акт № 61, том I, peг. № 1162, дело № 56/2013 г., с административен адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“, **, **, **, ап. ***, е идентичен с **, на адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река", **, **, **, **.

От представените от ответника КП – ли от 01.04.2013 г. и 24.06.2013 г. се установява и не е спорно, че захранването на имота е прекъснато. В последния протокол е вписано, че електрозахранването е прекъснато за неплатени сметки, а присъединяването е демонтирано.

С решение от 27.07.2017 г., влязло в сила на 12.10.2017 г., по гр. д. № 14935/2016 г. на СГС е установено и не е спорно, че ел. захранването в имота е възстановено на 18.03.2015 г.

По спорният въпрос дали се дължи неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да доставя ел. енергия – т. е. да възстанови ел. захранването в имота, поставен и във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява функции както да обезпечи изпълнението, така и да обезщети кредитора за пълното неизпълнение или за забавено изпълнение на задълженията му.

Във всички случаи по претенцията за заплащане на неустойка в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна по договора, а в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил своите задължения точно и в предвидените в договора срокове.

Във връзка с възраженията на ответника, които се поддържат и във въззивното производство, че за периода ищцата не е била потребител по договор с него и той няма задължения към нея, следва да се посочи, че договорното задължение по чл. 94 а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване/доставяне, продажба/ на електрическа енергия на (до) обект (имот) възниква между потребителя (собственика на имота) - краен клиент по смисъла на т. 27 г. от ДР на ЗЕ и енергийно предприятие краен снабдител по смисъла на т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ. В случая се установява, че ищцата е закупила процесния имот по договор от 18.07.2013 г., от което следва, че като потребител на ел. енергия тя е страна по правоотношението с ответника като краен доставчик.

Според чл. 8, ал. 2 от ОУ, на чието неизпълнение са позовава ищцата, 3 продажбата на електрическа енергия от продавача започва в срок до 7 дни от датата на подаване от потребителя на писмено заявление за продажба на електрическа енергия, съгласно приложени към Общите условия образци, освен в случаите, в които продавачът има право да откаже да започне продажбата.

Като съобрази установените по делото факти, съдът споделя извода на СРС, че отказът на ответника да възстанови ел. захранването в имота на ищцата до 18.03.2015 г. е неоснователен. При установена облигационна връзка между страните, ответникът неоснователно е прекратил доставката на ел. енергия и отказал да възстанови ел. захранването в имота, поради неплащане на предходни задължения за доставена ел. енергия от предишните собственици на имота и за предходен прехвърлянето му период.

Съгласно чл. 29 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, при доказано неспазване на срок по вина на продавача, той заплаща обезщетение на потребителя в размер на 10 лв. за всеки 24 часа закъснение. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ОУ, обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 90 дни от изтичане на неспазения от продавача срок.

Настоящият състав споделя изводите на първа инстанция, че предвид установеното неоснователно прекъсване на подаването на ел. енергия за процесния имот ответното дружество носи отговорност за причинените на ищцата от това вреди и дължи предвидената в ОУ неустойка. Ответникът не е имал основание да откаже да възстанови ел. захранването в имота и да започне продажбата на електрическа енергия след изтичане на предвидения в Общите условия седемдневен срок от подаване на заявлението от ищцата на 02.08.2013 г.

По спорния въпрос относно възражението за погасяване на вземането по давност, съдът намира следното :

СРС е приел иска за заплащане на неустойка за основателен, поради което в съответствие с изискванията на материалния закон е разгледал направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенцията.

Въззивният съд намира, че в случая се касае за договорна неустойка, начислявана във фиксиран размер за всеки ден неизпълнение на задължението на ответната страна да възстанови подаването на ел. енергия за обекта. От момента на изпълнение на това задължение, вземането за неустойка е формирано по размер и става изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД давностният срок за неустойката започва да тече от последния ден, за който се начислява. В отговор на възраженията на ищцата в жалбата следва да се посочи, че в решение № 106/10.12.2020 г. по т. д. № 1632/2019 г., I т. о. ВКС е разяснено, че последният ден, освен денят, в който главното задължение е погасено чрез изпълнение, ще е и денят, в който начислената за всеки ден неустойка достигне до уговорения си максимален размер, когато има такава уговорка между страните. С формирането на неустойката в размер, до който същата се начислява, вземането за неустойка е определено по основание и размер, изискуемо е и съответно подлежи на погасяване по давност. (в този смисъл и решение № 292/16.12.2009 г. по т. д. № 292/2009 г., II т. о. ВКС, определение № 111 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 3120/2020 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и т. н.).