Определение № 532 от 06.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. Л., 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500256 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№4605/22.05.23 г. от „А1 България“ ЕАД –София чрез юриск. П. П. срещу Разпореждане №872/9.05.23 г. постановено по ч.гр.д.№514/23 г. по описа на ЛРС в частта, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за горницата до сумата от 1294,73 лв. включваща неустойки за невърнати 5 бр. оборудване на стойност 100 лв. всяко, обезщетение за забава върху тях в размер на 25,75 лв, обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 66 в, мораторна лихва върху гази сума, неустойка, представляваща отстъпка от цена на устройство в размер на 310,31 лв. и мораторна лихва върху нея. Счита, че така постановеното разпореждане е неправилно, тъй като съгласно ОУ, когато се прекрати договора преди изтичане на уговорения срок по вина на потребителя и нарушаване на задължението му по договора или други документи, той дължи неустойка в случай, че не върне предоставеното му за ползване оборудване, а освен това и част от отстъпката, която е получил при закупуването на устройство на изплащане.

Твърди, че мобилният оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание на тази клаузи целят да обезщетят оператора за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорения срок. Изтъква, че в случая потребителят очевидно е получил устройството на по ниска цена, спряно е изпълнението на договора с него и не е върнато устройството на лизингодателя, поради което той има право да поиска от лизингополучателя връщане на самото устройство, като държи и ползва, чиято пълна цена не е заплатил. Счита, че тази сума не е необосновано високо обезщетение, което води до неравноправност на клаузата, тъй като тя е свободно договорена. Изтъква, че отказът на потребителя да върне предоставеното му за ползване 1 оборудване води до пряка и непосредствена вреда за оператора, изразяваща се с цената му и тази неустойка не е прекомерна и скрита, като нейният размер е ясно определен от приложимия към договора ценоразпис. Счита, че всички претендирани неустойки са дължими и не противоречат на добрите нрави.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено да се издаде заповед за посочените суми, да бъдат признати разноските в претендирания размер и сторените в настоящето производство.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 16.05.23 г, а частната жалба е подадена на 22.05.23 г. чрез ССЕВ т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Ловеч от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника А.

Х. К. от гр.Л. за сумата 4 149,23 лв. и мораторната лихва върху цялата сума в общ размер на 1 137,23 лв., както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, като това вземане представлява неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи, съгласно подробно описани в т.12. Посочено е, че вземането произтича от сключен договор между заявителя и потребителя за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М 4405372, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 500400***, както и за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5979981, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 500400***. Позовава се на прекратяване едностранно от мобилния оператор на договора, на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между А1 България ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 България. Твърди, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка.

Претендира се и присъждане на разноски ДТ и адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Прилага към заявлението адвокатски пълномощни и документ за внесена ДТ и от 25 лв.

ЛРС е оставил без движение заявлението с разпореждане №687/11.04.23 г. като е указал на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението и посочи съществените характеристики на договорната връзка, по която търси изпълнение/договор за далекосъобщителни услуги/ цена, срок, вид на услугата/те, по кои вземания за цената длъжникът не е предложил изпълнение, основание за прекратяване/разваляне/ на договорната връзка, кога е прекратена/развалена договорната връзка, как е формирана неустойката колко такси, в какъв размер и за кои услуги, за какъв период, във връзка с кой договор на изплащане и за кое мобилно устройство, период за който се търси присъждането на обезщетение/начална и крайна дати/ размера на обезщетението върху всяко вземане, върху което те са начислени.

От страна на заявителя е подадена уточнителна молба, в която се сочи, че претендираните вземания са по общ рамков договор №500400***, подписан на 20.04.2018 г., 2 като по този договор са начислени задължения по партида № М4405372 и партида №М5979981 като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в който се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Твърди, че договорите са прекратени на 4.05.2020 г. на основание чл.54.12 от ОУ. Конкретизира размерът на вземането за неустойка с дата, падеж и стойност.

С разпореждане №872/9.05.2023 г. постановено по ч.гр.д.№514/23 г. ЛРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД срещу длъжника А. Х. К. за заплащане на сумата 2 854,50 лв., включваща вземанията за заплащане на услуги по рамков договор по партида М 4405372 и по партида М5979981 и за закупени на изплащане устройства, като е отхвърлил заявлението за горницата до сумата от 1294,73 лв. включваща неустойки за невърнати 5 бр. устройства в размер на 100 лв. всяко, обезщетение за забава върху тях в размер на 25,75 лв, за период на забава 25.07.20 г. 24.03.2023 г. 66 лв обезщетение за събиране на просрочени вземания по план за периода 9.04.20 г. до 8.05.20 и обезщетение за забава върху него в размер на 18,60 лв. и неустойка, формирана като разлика в цена на закупени устройства на изплащане в размер на 310,31 лв. и 90,77 лв. обезщетение за забава и 141,97 лв. и 38,33 лв. обезщетение за забава. В мотивите на разпореждането се излага, че неустойката не може да се съизмерява с неполучената цена за остатъка от срока на договора като обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за периодично изпълнение и, че цената на остатъка от срока на договора не съставлява вреда от неизпълнението, а получаването й надхвърля типичната за неустойката обезпечителна и санкционна функция и така формулирана тя е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, съобразно постановките на ТР №1/09 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Ловеч правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираното вземане за неустойка и мораторна лихва, макар и по други съображения.

За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В казуса се установява, че ЛРС е оставил без движение заявлението, с даване на конкретни указания за отстраняването им, но заявителят не е отстранил всички нередовности с уточнителната си молба. Така например се посочва, че договорът е едностранно прекратен на 4.05.2020 г., по вина на абоната и на основание чл. 54.12 от Общите условия, където е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Твърди се, че договорът е прекратен на датата 4.05.2020 г. поради неизпълнение, продължило повече от 124 дни, но не се посочва в 3 какъв размер е това неизпълнение и от кога започва да тече. Освен това няма твърдения и данни за уведомяване на абоната за предсрочното едностранно прекратяване на договора, което по своята същност е разваляне, както и покана за връщане на закупените устройства.

Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на дата 4.05.20 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са изпълнени указанията на заповедния съд по чл. 129 от ГПК и жалбоподателят не е посочил кога и по какъв ред е уведомил абоната за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на чл.

87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Съдът приема, че с оглед непосочване на данните относно връчване на съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя, както и липсата на конкретизация откога започват да текат 124 дни забава на плащането, при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено.

При тези съображения съдът приема, че подаденото заявление е останало нередовно и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК следва да бъде отхвърлено в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумите от сумата от 1294,73 лв. включваща неустойки за невърнати 5 бр. устройства в размер на 100 лв. всяко, обезщетение за забава върху тях в размер на 25,75 лв, за период на забава 25.07.20 г. 24.03.2023 г. 66 лв обезщетение за събиране на просрочени вземания по план за периода 9.04.20 г. до 8.05.20 и обезщетение за забава върху него в размер на 18,60 лв. и неустойка, формирана като разлика в цена на закупени устройства на изплащане в размер на 310,31 лв. и 90,77 лв. обезщетение за забава и 141,97 лв. и 38,33 лв. обезщетение за забава, както и съдебните разноски до пълния им размер.

С оглед изложеното, разпореждането на Ловешки районен съд е правилно, макар и при други мотиви, поради което следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлено заявление №3174/5.04.2023 г. подадено от „А1 България“ ЕАД –София против длъжника А.

Х. К. за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 1294,73 лв. включваща неустойки за невърнати 5 бр. устройства в размер на 100 лв. всяко, обезщетение за забава върху тях в размер на 25,75 лв, за период на забава 25.07.20 г.- 24.03.2023 г; 66 лв. обезщетение за събиране на просрочени вземания по план за периода 9.04.20 г. до 8.05.20 и обезщетение за забава върху него в размер на 18,60 лв. и неустойка, формирана като разлика в цена на закупени устройства на изплащане в размер на 310,31 лв. и 90,77 лв. обезщетение за забава и 141,97 лв. и 38,33 лв. обезщетение за забава.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №872/9.05.2023 г. постановено по ч.гр.д.№514/23 г. по описа на ЛРС в частта, с която е отхвърлено заявление №3174/5.04.2023 г. подадено от „А1 България“ ЕАД –София против длъжника А. Х. К. за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 1294,73 лв. включваща неустойки за невърнати 5 бр. устройства в размер на 100 лв. всяко, обезщетение за забава върху тях в размер на 25,75 лв, за период на забава 25.07.20 г. 24.03.2023 г. 66 лв обезщетение за събиране на просрочени вземания по план за периода 9.04.20 г. до 8.05.20 и обезщетение за забава върху него в размер на 18,60 лв. и неустойка, формирана като разлика в цена на закупени устройства на изплащане в размер на 310,31 лв. и 90,77 лв. обезщетение за забава и 141,97 лв. и 38,33 лв. обезщетение за забава.