Разпореждане № 961 от 17.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 961 гр. Благоевград, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500918 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу решение №251/10.04.2026г. постановено по гр.д. №2229/25г. по описа на РСБлагоевград, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 439 ал.1 ГПК, е депозирана пред ОС-Благоевград, въззивна жалба от адв. Р. Б., като пълномощник на Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: *********.

С жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно приложение на задължителната практика на ВКС и при необоснованост на фактическите и правни изводи. Посочва се, че районният съд е приел, че подаваните от взискателя молби за извършване на справки и искания за налагане на запори представляват достатъчно основание за прекъсване на давността. Този извод обаче противоречи на чл.116, б. „в“ ЗЗД и на задължителната практика на ВКС. В тази насока се посочва, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д.№92/2013г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и други подготвителни действия. Твърди се, че задължителното тълкуване на ВКС е категорично, че давността се прекъсва само чрез предприемане на конкретно действие за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ. В процесния случай съдът е достигнал до извод за прекъсване на давността без да установи конкретно изпълнително действие, осъществено спрямо имущество на въззивника.

Поддържа се, че неправилно е и позоваването на Решение № 50014 от 15.01.2025г. по гр.д.

№9787/2022г. на ВКС, IV г.о. В това решение ВКС действително приемал, че водещо значение има искането на взискателя за прилагане на изпълнителен способ, включително 1 когато изпълнителното действие не е реализирано по причина, независеща от кредитора, но решението не приема, че всяка молба автоматично прекъсва давността. Напротив, от мотивите на ВКС следвало, че е необходимо да е налице редовно искане за конкретен изпълнителен способ, годен обект на изпълнение, обективна възможност за реализиране на способа и липса на реализация по причина, независеща от взискателя. Поддържа се, че в процесния случай не е установено въззивникът да е имал конкретни банкови сметки към сочените дати, не е установено наличие на конкретно вземане, подлежащо на запор, не са представени доказателства за изпратени и връчени запорни съобщения, нито за реално насочване на изпълнението към установим обект. Поради това първоинстанционният съд неправилно е разширил тълкуването на съдържанието на Решение № 50014/15.01.2025г. и е приел, че формалното искане е достатъчно за прекъсване на давността.

Поддържа се с въззивната жалба, че неправилно е възприета и практиката по Определение № 2561 от 08.10.2024г. по т.д. №512/2024г. на ВКС, I т.о. В това определение ВКС подчертавал, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като изпълнителни действия са запорът, възбраната, описът, публичната продан и действията в рамките на конкретен изпълнителен способ. Същевременно ВКС изрично посочвал, че извършването на справки, проучването на имущество и подготвителните действия не представляват изпълнителни действия. В процесния случай съдът е приравнил молбите за справки и евентуални запори на валидни изпълнителни действия, без да установи конкретен правен резултат от тях.

Поддържа се с въззивната жалба, че в исковата молба изрично било посочено, че в периода от 26.06.2015г. до 16.09.2025г. спрямо въззивника не са извършвани валидни изпълнителни действия. Ответникът се позова единствено на подавани молби и искания. Не били представени доказателства за конкретни запорни съобщения, за връчването им на трети задължени лица, за наличие на сметки или вземания, за реално наложени запори и за осъществени действия по принудително изпълнение. При липса на доказан обект на изпълнение не можело да се приеме, че е налице валидно изпълнително действие по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД.

Навежда се във въззивната жалба, че неправилно съдът е възприел и възражението на ответника относно наличието на солидарни длъжници. Предмет на настоящия иск по чл.439 ГПК е съществуването на правото на принудително изпълнение спрямо конкретния ищец. За да има значение евентуално действие срещу друг солидарен длъжник, ответникът следвало да установи конкретно действие, дата, срещу кого е насочено и по какъв начин прекъсва давността спрямо въззивника. Подобни доказателства не са ангажирани.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е необосновано, тъй като съдът е достигнал до извод за прекъсване на давността без да установи конкретно изпълнително действие, конкретен изпълнителен способ, конкретен обект и конкретен правен резултат. Съдът е възприел единствено наличието на молби от страна на взискателя, което е недостатъчно съгласно задължителната практика на ВКС.

Навежда се, че ако се възприеме тезата на първоинстанционния съд, би се стигнало до 2 недопустим резултат - кредиторът да може безсрочно да поддържа изпълняемостта на един титул чрез периодично подаване на формални молби без реално изпълнение. Това би обезсмислило института на погасителната давност и би лишило чл.110 и чл.117 ЗЗД от практическо приложение. Давността е въведена именно като санкция срещу продължителното бездействие на кредитора.

По изложените жалбоподателят счита, че изводите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил предявения иск са неправилни и противоречат на закона и с оглед на изложените съображения, се моли съдът да уважи жалбата, като на основание чл. 271 ГПК да отмени изцяло постановеното атакуваното решение на Районен съд Благоевград и вместо него да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск по чл.439 ГПК, като признае за установено, че въззивникът не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите по изпълнителния лист от 27.04.2012г., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, както и да присъди на въззивника направените разноски за двете съдебни инстанции.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕАД. В отговора се поддържат твърдения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият счита наведените във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното съдебно решение за необосновани. Поддържа, че решението е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, не са допуснати процесуални нарушения при разглеждането делото, въз основа на които да бъде възпрепятствано правилното решаване на спора.

Посочва се, че възраженията на въззивника по отношение на въпросите за прекъсването на погасителната давност са бланкетни и не намират опора в константната съдебна практика.

Навежда се, че първоинстанционният съд подробно е разгледал и анализирал всички изпълнителни действия в хода на образуваното изпълнително дело № 20127950400708 по описа на ЧСИ Виолина Тозева. Противно на изложеното във въззивната жалба, следва да се уточни, че първоинстанционният съд е изследвал действията, с които давността е прекъсвана конкретно по отношение на длъжника Р. Д. П..

Във връзка с горното се посочва, че съдебното решение е изцяло в съответствие с даденото разрешение с т. 3 от ТР № 2/2023г. от 04.07.2024г. по тълк. дело №2/2023г. ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Посочва се, че в процесния случай, в първоинстанционното решение се съдържат мотиви, като съдът е изследвал въпроса дали поисканите действия не са извършени поради причина, за която взискателят следва да носи отговорност или по друга причина, за която не може да му се вменява вина.

Навежда се, че от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети 3 лица, т. е. за прекъсване на давността е важно самото направено искане от страна на взискателя, неговото активно поведение за предприемане на изпълнителни действия, с цел събиране на вземането. Ето защо, с подадените от негова страна молби, в които се съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, давността е прекъсната.

Посочва се, че изхождайки, както от пределно ясната формулировка на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, така и от същността на прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането му, не би следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото извършване на изпълнителни действия от органа по принудително изпълнение или наличието на резултат от предприетите действия. Според съдебната практика, при направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност.

В допълнение се посочва, че е неоснователно твърдението на въззивника, че налагането на запор на банкова сметка в банка, в която длъжникът няма сметки не е годно изпълнително действие. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508, ал.1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

Предвид всичко гореизложено се поддържа, че изводите на първоинстанционния съд относно прекъсването на погасителната давност в хода на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20127950400708 по описа на ЧСИ Виолина Тозева, са изцяло в съответствие с материалния закон, а също така и с тълкувателната практика на ВКС.

Иска се от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди атакуваното решение на първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

4

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 15.10.2026г. от 9.00 часа, за която дата да се призоват редовно страните и техните пълномощници.