Решение № 294 от 06.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110108631 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците К. С. С. и С. Г. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:

....., като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Изяснява, че отговорността на ответниците за заплащане на процесните суми е разделна, според притежаваните от тях права от собствеността върху топлоснабдения имот, а именно – 3/4 идеални части - за К. С. С. и 1/4 идеална част – за С. Г. С.. Допълва, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 1 775,72 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;

338,55 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г.; 35,08 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 8,18 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово 1 разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на К. С. С. – 3/4, а именно:

1 331,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 253,91 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г.; 26,31 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 6,13 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на С. Г. С. – 1/4, а именно: 443,93 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 01.04.2020 г.; 84,63 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г.; 8,77 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 2,05 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. С. С. и С. Г. С. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание с доводи за липсата на представени от ищеца доказателства същите да са били собственици или ползватели с учредено вещно право на ползване по отношение на процесния топлоснабден имот в рамките на исковия период, оспорвайки доказателствената стойност на представеното от ищеца писмо от Столична община, р-н „Искър“. Намират за неясен начина на формиране на квотите на всяка от тях, оспорвайки да притежават права върху имота в посочените от ищеца размери съответно от 3/4 идеални части и 1/4 идеална част. Оспорват ответницата С. С. да е единствен наследник на Г. С. С.. Считат, че с оглед начина, по който исковата молба първоначално е предявена, следва да се счита, че исковите суми се претендират от тях при равни квоти. Правят възражение за погасяване по давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., както и на част от сумата по обща фактура № 0106373282/31.07.2019 г., която е започнала да тече след изтичането на 45-дневен срок от издаването на месечните фактури. Считат, че по отношение на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не са изпаднали в забава поради нищожност на клаузите на чл.

33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към този период Общи условия на ищцовото дружество, доколкото последните обвързват настъпването на падежа на задълженията с притежаването от страна на потребителя на специално техническо средство и достъп до интернет, поради което се явяват неравноправни по смисъла на ЗЗП. Допълнително посочват, че от страна на ..... е останало недоказано публикуването на общата фактура за потребената топлинна енергия за целия отчетен период. Оспорват дължимостта на сумата за цена на услуга за дялово разпределение, доколкото тя се извършва от едно трето за спора лице, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира същата. Изрично заявяват, че не оспорват количеството потребена топлинна енергия и не твърдят плащане на процесните суми. С тези доводи отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга 2 за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

С определение от 28.04.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период процесният имот, находящ се в ....., е бил топлоснабден, както и, че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия на посочената стойност.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците К. С. С. и С. Г. С. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.03.1991 г. /л.

111-112 от делото/, който съгласно т. 5 от същия е годен да прехвърли собствеността върху описания в него имот без да е необходима нотариална форма, се установява, че ответницата К. С. С. и Г. С. С. са придобили собствеността върху апартамент № 14, находящ се в ....., ведно с избено помещение № 14 и идеални части от общите части на сградата и 3,346 % идеални части от правото на строеж върху мястото. Видно от представения акт за граждански брак № 473/19.05.1974 г. /л. 147 от делото/ към момента на осъществяване на придобивната сделка от 21.03.1991 г. купувачите по нея са били съпрузи, което от своя страна обуславя извод, че на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1985 г. /отм., но действащ към релевантния период/ същият е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № РИС22-УГ51-1871/08.03.2022 г. /л. 55 от делото/ се установява, че Г. С. С. е починал на 11.09.1995 г., оставяйки за свои наследници по закон – К. С. С. – съпруга и С. Г. С. – дъщеря, поради което по силата на наследствено правоприемство всяка една от тях е придобила по 1/2 идеална част от притежаваната от наследодателя им 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 14, т. е. по 1/4 идеална част – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. В случая, макар да няма изрично оспорване в тази насока, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 3

17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците не твърдят и не доказват да са приели наследството на Г. С. по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че след смъртта му на 11.09.1995 г. на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило съответна част от правото на собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. именно ответниците се легитимират като негови собственици, при следните квоти: за К. С. С. – общо 3/4 идеални части /1/2 идеална част, придобита в лично качеството по силата на покупко-продажбата от 21.03.1991 г. и 1/4 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на съпруга й/, а за С. Г. С. – 1/4 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на баща й/, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и уточнителната му молба от 10.03.2022 г. квоти.