Решение № 2343 от 09.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2343 гр. Бургас, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120100623 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба на „Йеттел БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. и М. С., чрез пълномощник адвокат Г. З., съдебен адрес: ***, срещу С. А. Т., ЕГН **********, с адрес:

***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца за следните суми:

Сумата в общ размер на 123,05 лева, представляваща абонаментни такси, формирана както следва:

41,79 лева, дължими за период 10/10/2021-09/12/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 2021. г. ( 8,78 лева за период 10/10/2021-09/11/2021 г. и 33.01 лева. за период 10/11/202109/12/2021 г.) 81,26 лева, дължими за период 10/10/2021-09/12/2021 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 13.10.2021 г. (53,27 лева за период 10/10/2021-09/11/2021 г. и 27,99 лева за период 10/11/2021-09/12/2021 г.)

Сумата в общ размер на 212,72 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договорите, формирана както следва:

120,70 лева по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 8.11.2021 г., представляваща три месечни такси.

92,02 лева по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.10.2021г., представляваща три месечни такси, ведно със законната лихва върху главниците, начиная от подаване на заявлението - 25.10.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на БРС.

1

Ищецът посочва в исковата молба, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на телекомуникационни услуги по силата на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021г. и допълнително споразумение от 08.11.2021г. към договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021г., както и на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.10.2021 г. Твърди се, че ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги и уговорените абонаментни такси.

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът е прекратил едностранно договора и е начислил неустойка - дължима поради предсрочното прекратяване на договора в посочените размери, формирани както следва: 120,70 лв. - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по допълнително споразумение от 08.11.2021г. към договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.10.2021г и 92,02 лв. - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.10.2021 г. Договорът е прекратен и затова се претендират неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договора. Главниците се претендират ведно с начислена лихва за забава. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който исковете се оспорват, като се твърди, че между страните не съществуват облигационни отношения, ответникът не е страна по договори за мобилни услуги в процесния период. Излага се, че за процесния период ответникът не е ползвал претендираните услуги, поради което не дължи заплащането им. На следващо място се излага, че процесните фактури не са достигнали до знанието на ответника, поради което сумите по тях са недължими, твърди се и че до ответника не е отправяна покана за плащане, поради което същият не знаел, че е длъжник и че има издадени фактури.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и ответника - по договор за мобилни услуги от 07.10.2021 г. за предпочетен номер ***, настъпила изискуемост на вземането и размера на претенцията си.

Посочената облигационна връзка се установява по делото, тъй като цитираният договор е предоставен към заявлението, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на Районен съд Бургас (на л. 10-17 вкл.), носещ неоспорените подписи на страните. Следователно се доказва наличието на посочената от ищеца облигационна връзка.

Не е спорно по делото, че ответникът е бил титуляр по мобилен номер +*** с избран първоначален план за 24, 99 лв. за 2 г. срок (до 07.10.2023 г.) впоследствие изменен чрез Допълнително споразумение от 08.11.2021 г. (л. 19-25 по ч.гр.д. №***/2023 г.), по което е предвидено месечната абонаментна такса за първоначалния (двугодишен – до 08.11.2023 г.) срок на договора да възлиза на 32, 99 лв., за която цена потребителят получил включени в плана неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС.

Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че ответникът не изпълнявал месечните си задължения в следния общ размер – за сумата от 8, 78 лв., месечни такси и потребление за периода от 10.10.2021г. 09.11.2021 г., както и за сумата от 33, 01 лв. – месечни такси и потребление за периода от 10.11.2021 г. до 09.12.2021 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 07.10.2021г. и допълнително споразумение от 08.11.2021 г. за предпочетен номер *** по фактура № 7327697519 от 10.11.2021 г., включваща периода 10.10.2021г. 09.11.2021 г. с посочен краен срок за плащане на задълженията по отчетния 2 период – 25.11.2021 г. и по фактура № 7328968356 от 10.12.2021 г., включваща периода 10.11.2021г. 09.12.2021 г. с посочен краен срок за плащане на задълженията по отчетния период – 25.12.2021 г. Видно от детайлизираната справка към фактурите (на л. 40-42 от приложеното към настоящото дело заповедно производство – ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа н а БРС) действително за посочения номер +*** е начислено потребление в тези размери, поради което претенцията попада в рамките на потреблението за посочения период.

Гореспоменатите документи не са оспорени по делото и от тях се установят действително потребени от ответника услуги за процесния период, които не са заплатени от него. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключените с ответника потребителски договори и по същество се свеждат обобщено до това операторът да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/ и пр. разписани в чл. 41 ОУ и сл. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги и в заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях. С оглед горното съдът намира, че по делото се доказва наличие на задължение, възникнало за С. Т. по цитираните облигационни правоотношения, в претендираните с исковата молба размери за мобилен номер +***.

По друг начин стои въпросът с претенцията за заплащане на абонаментни такси и ползвани мобилни услуги за абонаментен номер +***, а именно 53, 27 лв. по ДФ с отчетен период 10.10.2021 г.- 09.11.2021 г. и 27, 99 лв., осчетоводени с фактурата за следващия месец.

По делото не са представени никакви доказателства, обуславящи съществуването на облигационно правоотношение между страните по повод предпочетен номер +***. Нито в исковото, нито в заповедното производство, приложено към настоящото дело, се открива представен договор за мобилни услуги между ищцовото дружество и С. Т. с предмет предоставяне на телекомуникационни или интернет услуги по повод ползването на номер + * * * (вместо това договор за мобилни услуги от 07.10.2021 г. е представен в два екземпляра). Издадените по повод дължимите задължения за абонаментни такси и мобилни услуги първични счетоводни документи, неносещи подписа на задълженото по тях лице, не могат да заместят самия договор, нито да послужат за доказателство за сключването му.

Последните, бидейки едностранни неподписани счетоводни документи, съдържащи изгодни за издателя им правнорелевантни факти (исковите суми във връзка с ползването на номер ***) остават изолирани и неподкрепени от други писмени доказателства. Поради това установителната претенция в частта по посочените вземания във вр. с договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** 53, 27 лв. по ДФ с отчетен период 10.10.2021 г.- 09.11.2021 г. и 27, 99 лв., осчетоводени с фактурата за следващия месец следва да бъдат отхвърлени.

По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника - по договор за мобилни услуги от 07.10.2021г г. и допълнителното споразумение от 08.11.2021 г. за предпочетен номер ***, както и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, прекратяването на тези съглашения по вина на ответника – неизпълнение на задължения по тях, размерът на дължимата неустойка и изискуемост на вземането.

С Определение № 5391 от 10.09.2024 г., съдът е указал на страните, че ще следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите и им е дал възможност да вземат становище по реда на чл. 7, ал. 3 ГПК.

3

От твърденията на ищеца става ясно, че претенцията за неустойка е формирана както следва: сумата 120, 70 лв. – за предсрочно прекратяване на сключеното допълнително споразумение от 08.11.2021 г. към договор за мобилни услуги за номер *** в размер на 3 месечни такси и 92, 02 лв. – за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 13.10.2021 г. към договор за мобилни услуги за номер *** в размер на 3 месечни такси.

По отношение на неустойката, формирана от 3 месечни абонаментни такси следва да се отбележи, че същата е фиксирана по подобен начин и в отделните клаузи на чл. 11 (максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти). В практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17, е прието, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен (независимо дали в съответното законодателство е квалифицирана като "неустойка"), следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги. Т. е. прието е, че става въпрос вид възнаграждение по договора, уговорено между страните, което е свързано с предвидими вреди. Поради тази причина фактът, че е уговорено да не надхвърля три месечни вноски, води до извод за липса на прекомерност на неустойката. Не е спорно по делото, че ответникът-потребител не е платил нито една месечна такса след сключване на договора. В чл. 196 от ОУ, приложени по ч.гр.д. *** от 2023 г. на БРС, изрично е предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума.

Процесният договор за услуги за номер *** е прекратен едностранно от Оператора съгласно т. 11 при условията чл.75, във вр.с чл. 196, в) от Общите Условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания. Ето защо искът по чл. 92 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 120, 70 лв. – за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 08.11.2021 г. към договор за мобилни услуги от 07.10.2021 г. в размер на 3 месечни такси.