Акт от 07.02.2024, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ №250 гр. Добрич, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №583 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Д.И.С. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат С.К. с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1717-000214/24.09.2023 г. на началника на сектор в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич Р.П.П., с която на основание на чл.171 т.2а) буква а) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“. В жалбата се излагат подробни доводи за противоречието на заповедта с процесуалния и материалния закон; посочва се, че не са изложени мотиви относно срока, за който е наложена мярката; не е отбелязано регистрацията на кое пътно превозно средство се прекратява; липсва конкретика относно това къде точно е извършено самото нарушение и няма позоваване на издадения АУАН. Настоява се за отмяна на издадената заповед.

По делото е постъпил писмен отговор от административния орган, с който се оспорва жалбата и се настоява за нейното отхвърляне. Същият е представил административната преписка по издаването на оспорената заповед. Прави евентуалното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение на другата страна.

В последното съдебно заседание Д.И.С. чрез своя пълномощник е заявил, че от събраните доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че на процесните дата и час не е управлявано МПС; в АУАН, послужил за издаване на ЗППАМ, като дата и час на нарушението са отбелязани 24.09.2023 г. в 17.08 часа, докато в обжалваната ЗППАМ е посочено, че това е станало на 23.09.2023 г. в 17.31 часа. Не е отбелязано мястото на извършеното нарушение и единствено е записано, че това се случва в гр. Добрич; липсват конкретните факти и обстоятелства при осъществяването на деянието, както и доказателства за мястото на извършването на нарушението. От показанията на разпитания свидетел М.И.С. не става ясно дали автомобилът е бил в движение, но същият категорично заявява, че мястото, където е извършена проверката, се намира на така наречения полигон, а не на улица, която непосредствено води към него. Не е посочено в заповедта регистрацията на кое превозно средство се прекратява, което е един от основните реквизити в изпълнителната част на заповедта, след като принудителна мярка се прилага спрямо посоченото пътно превозно средство. Твърди се, че автомобилът се управлява от неправоспособната ***, която не притежава свидетелство; съставеният АУАН обаче не е вписан като фактическо основание за издаването на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване на АУАН и това е извод от разпоредбата на чл.172 ал.4 от Закона за движението по пътищата, съгласно която в случаите по чл.171 т.2 букви в) к) л) м) н) и т) и т.2а) от същия закон свидетелство за регистрация на МПС се изземва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В настоящата хипотеза такова позоваване в заповедта не е налице, поради което настоява за нейната отмяна като неправилна и незаконосъобразна, а също и за присъждането на сторените по делото от жалбоподателя разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 24.09.2023 г. от М.Д.Ц. *** при ОД на МВР –

Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №936117 на ***за това, че на 24.09.2023 г. в 17.31 часа в гр. Добрич,

„Лозята“, III път в посока към стадион

„Дружба“ управлявала лек автомобил „Фолксваген

Туран“ с рег. №***, собственост на Д.И.С., като не притежава свидетелство за управление на МПС; с деянието виновно е нарушен чл.150 от Закона за движението по пътищата. Актът за установяване на административно нарушение серия GA №936117 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още 1 свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля М.И.С.. Въз основа на съставения АУАН, но без това да е посочено в нея, е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1717-000214/24.09.2023 г. на началника на сектор в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич Р.П.П., с която на основание на чл.171 т.2а) буква а) от Закона за движението по пътищата на Д.И.С. е наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“. Като правно основание за издаването на заповедта е записана разпоредбата на чл.171 т.2а) буква а) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на притежаваното от него моторно превозно средство от неправоспособно лице. Според т.1.6. от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на сектори в съответните РУ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.2а) буква а) от Закона за движението по пътищата.

В производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Посочената в издадения акт за установяване на административно нарушение (а и в издаденото впоследствие наказателно постановление) дата на извършване на нарушението е 24.09.2023 г., а в издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка отразената дата е 23.09.2023 г.; волята на наказващия орган трябва да бъде ясна и съответстваща за отразеното от актосъставителя, което в случая не е изпълнено; освен това не е посочено конкретното място на извършването на нарушението, а единствено общо град Добрич, като точното отразяване е било необходимо с оглед на преценката дали е станало на път за обществено ползване или на учебен полигон, където по твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя същият е обучавал своята дъщеря за придобиването на първоначални знания за управлението на лек автомобил. Тези несъответствия представляват съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя; затова обжалваната заповед трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и при нейното издаване са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.3 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени сторените и поискани разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса (по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение).

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.С. с ЕГН ********** ***, издадената от началника на сектор в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич Р.П.П. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1717-000214/24.09.2023 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“Максим Горки“ №12, представлявана от директора старши комисар ***, да заплати на Д.И.С. с ЕГН ********** *** направените разноски по административно дело №583/2023 г. по описа на ДАС в размер на 10 (десет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: