Акт от 27.11.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

2162/27.11.2023г.

Град Пловдив, 27 ноември 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1175 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.С.М., ЕГН **********у с адрес: ***, чрез адв. М.Н., против заповед за прилагане на ПАМ № 23-0432-000018 от 15.01.2023 г. на началника на РУ при ОД на МВР, РУ 01 Пловдив, с която на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендират се разноските по делото.

Ответник – началник на РУ при ОД на МВР, РУ 01 Пловдив в писмена молба-становище намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок – жалбата е подадена на ръка в Административен съд – Пловдив на 09.05.2023 г., а заповедта е връчена на лицето на 24.04.2023 г., на при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Процесната заповед е издадена на 15.01.2023 г., предвид това, че 15.01.2023 г. на жалбоподателят, в качеството му на водач МПС му е била извършена полицейска проверка около 1:55 ч., в хода на която е отказал проверка за алкохол с техническо средство – алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0728, годно до 02.2023 г. На водача е бил издаден талон № 108524. Съставен му е АУАН и са му издадени ЗППАМ и талон за изследване, екземпляри от които са били връчени на нарушителя.

Пловдивският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита следното: По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

Описаните в АУАН № 860244 от

15.01.2023 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, не се оспорва и от жалбоподателя.

Въз основа на събраните доказателства по делото съдът намира за безспорна установената от писмените и гласни доказателства по делото фактическа обстановка.

Съдът не споделя обаче възраженията в жалбата относно неправилно издадената заповед.

По делото са представени заповед

№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР –

Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил в т.I.2 началниците на РУ да издават заповеди за ПАМ по чл.171,т.1 ЗДвП. Поради това съдът намира, че процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

Заповедта за прилагане на процесната мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл.

59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, като при проверка водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Материалноправните предпоставки – отказ да се извърши изследване за концентрацията на алкохол в издишания въздух с техническо средство и установено количество на алкохол в кръвта чрез медицинско изследване /даване на кръв/ са документално установени и се намират в една и съща правна норма. Налице са фактическите и правни основания на две от хипотезите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Според чл. 171, т. 1 б. "б", който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на отказ от тестване и изследване от кръвна проба след посоченото време, съответно изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, от които е видно, че установеното количество алкохол в кръвната проба е 1,52g/L.

Според Съда са спазени административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, поради което атакуваният индивидуален административен акт е законосъобразен.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки. Временното отнемане на СУМПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото не следва да се уважава претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.

Ето защо, съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М., ЕГН **********у с адрес: ***, чрез адв. М.Н., против заповед за прилагане на ПАМ № 23-0432-000018 от 15.01.2023 г. на началника на РУ при ОД на МВР, РУ 01 Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: