Определение № 4214 от 10.11.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4214 гр. София, 10.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

А. Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от А. Цонев Частно касационно гражданско дело № 20228003103753 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Т. Ч. срещу въззивно определение № 1558/13.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1291/2022 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено определение № 260123/ 10.01.2022 г. по гр.д. №8012/2016 г. на Софийски градски съд за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 274572/08.10.2022 г. на същия съд по същото дело, с което е прекратено производството срещу касатора като ответник в качеството му на ЧСИ и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение срещу ищеца С. С. К..

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството. Твърди се, че независимо от факта, че въззивният съд е обезсилил определението за прекратяване на делото спрямо касатора като недопустимо, процесуалното правоотношение преди обезсилването се е реализирало и касаторът е бил конституиран като страна като е упражнил правото си на защита, за която е извършил определени разноски. Твърди, че разноските са били поискани, както и доказателствата за тях представени своевременно пред градския съд. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК допускане на касационното обжалване се иска по въпроса „ Има ли ответникът право на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото в случай, че процесът в който е участвал и в който е упражнил право на защита, е бил недопустим поради допуснато нарушение на диспозитивното начало от страна на съда?", произнасянето по който от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима.

1

Производството пред Софийски градски съд по гр.д. №8012/2016 г. е образувано след като с определение от 16.03.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 18531/2015 г. е прекратено производството по делото и то е изпратено по правилата на родовата подсъдност на компетентния като първа инстанция градски съд поради предприето от ищците увеличение на размера на исковете за недължимост на вземания по запис на заповед и договор за заем, за които са издадени изпълнителен листове и са образувани изпълнителни дела. Гр д. № 18531/2015 г по описа на Софийски районен съд е било образувано по исковата молба на С. С. К. и П. И. К., с която първоначално е поискано спрямо М. Т. К. и ЧСИ И. Т. Ч. да бъде установено, че ищците не дължат сумата от 1250 лв, като част от сумата от 100000 лв./ исковете са предявени като частични/ , за която в полза на М. К. е издаден изпълнителен лист, поради плащане, под евентуалност- поради изтекла погасителна давност. С определение от 18.06.2015 г. по гр.д. № 18531/2015 г. Софийският районен съд е прекратил производството спрямо ответника ЧСИ И. Т. Ч. след като на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба в тази и част. Препис от това определение е връчен на ищците и като необжалвано то е влязло в сила. След изпращане на делото на Софийски градски съд и образуване на гр.д. №8012/2016 г. с разпореждане от 21.01.2020 г. е указано препис от исковата молба да се връчи на ответника И. Т. Ч.. Същият е подал отговор, с който е поискал присъждане на разноски като е приложил договор за правна защита от 27.02.2020 г. за направени разноски от 3500 лв. за адвокатско възнаграждение заплатени по банков път.Същият е призоваван и е взел участие чрез упълномощен адвокат в открито съдебно заседание по делото, ангажирал е писмено становище и по допълнената искова молба. С определение № 274572/08.10.2022 Софийски градски съд е прекратил производството спрямо този ответник като недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация по иск по чл. 439 ГПК . С молба от 25.10.2021 г. Ч. е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноски, като е представил списък на разноските и договор за правна защита от 15.02.2021 г. за разноски от 3500 лв. за адвокатско възнаграждение заплатени в брой. С определение №260123/ 10.01.2022 г. Софийски градски съд е уважил искането на И. Т. Ч. за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноски като е присъдил сумата от 3500 лв.за адвокатско възнаграждение.

Софийски апелативен съд в обжалването сега определение е отменил определение № 260123/ 10.01.2022 г. по гр.д. №8012/2016 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено в частта за разноски определение № 274572/08.10.2022 г. за прекратяване на производството спрямо И. Т. Ч., след като е обезсилил определението за прекратяване по съображения, че същото вече е било прекратено от Софийски районен съд с влязъл в сила акт преди да възникне процесуалното правоотношение с този ответник, както и че същото е в разрез с принципа на диспозитивното начало. Като последица от това е приел, че определението по чл. 248 ГПК за допълване на недопустимото определение е неправилно поради отпадане на правното основание по чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника поради което то следва да се отмени, а искането на ответника за присъждане на разноски в тежест на ищеца С. С. до размера от 1750 лв.( У от 3500 лв. за адвокатско възнаграждение) да се остави без уважение.

2

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:

Касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по тълкуването му ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се допуска при кумулативната даденост на две предпоставки (основания): обща - поставен от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на делото, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващия му извод и допълнителна - поне една от посочените в чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК предпоставки.

Поставеният от касатора в изложението въпрос не е обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК и на т. 1 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК, тъй като апелативният съд не е тълкувал нормата на чл.

78, ал.4 ГПК, а е тълкувал и приложил нормата на чл. 81 ГПК. САС е отменил определението на СГС, постановено по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 78, ал.4 ГПК, защото СГС не е постановил окончателиня акт по прекратяване на делото спрямо касатора. В случая прекратяване на делото спрямо касатора- ответник по иска, е извършено от Софийският районен съд, където касаторът може да претендира разноски по чл.248, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 81 ГПК, при условие, че са налице предпоставките на закона- да е взел участие и да е извършил разноски пред СРС, да е поискал присъждането им, но съдът да е пропуснал да се произнесе по молбата.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1558/13.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1291/2022 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено определение № 260123/ 10.01.2022 г. по гр.д. №8012/2016 г. на Софийски градски съд за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 274572/08.10.2022 г. на същия съд по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3