Решение № 97 от 18.07.2019, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 220/2019
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 18.07.2019
- В сила
- 12.06.2020
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА САПУНДЖИЕВА, РОСИЦА АНТОНОВА ТОНЧЕВА, СВЕТОСЛАВА НИКОЛАЕВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
- чл. 343Г · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373,ал.2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.49,ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 97/18.07.2019 година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
Секретар:Соня Дичева
Прокурор:Владимир Чавдаров като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 220 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е второ по ред след отменително решение на ВКС.
Делото е образувано след връщането му от ВКС със задължителни указания по приложение на закона.
Образувано е по въззивни жалби на частните обвинители:Н.Д.Н. и И.М.Н., чрез адв.А.Ж. ВАК и П.В.П., чрез адв. П.В.-ВАК против Присъда №25 от 19.03.2018г, постановена по НОХД №140/2018 год. по описа на ВОС.
Частните обвинители Н.Н. и И.Н., чрез техния процесуален представител, излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на присъдата. Същите считат, че на ДП не събрани доказателства, които да разкриват в пълнота обективната истина по делото. Възразяват срещу правните и фактически изводи на АТЕ, както и възприетото от първоинстанционния съд съществено съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия.
Частният обвинител П.П., чрез адв.В. претендира за неправилно приложение на материалния закон, при определяне размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание. Молят въззивния съд да определи наказанието "лишаване от свобода" при условията на чл.54 от НК, да увеличи неговия размер и отмени приложението на чл.66 от НК.
Алтернативно молят за определяне на максималния законов срок за отлагане изтърпяване на наказанието.
С атакуваната присъда подсъдимият В.Е.Р.Е. е признат за виновен в това, че на 08.07.2017 г. в гр. Варна, при управление на МПС л.а. „Хюндай Теракан“ с peг. № У 7144 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н. Н., настъпила на 29.07.2017г., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„в“ от НК, вр. чл.58а ал.4 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343Г от НК е наложено на подсъдимия Е. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като е зачетено времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
В пренията на въззивното съдебно заседание поверениците поддържат жалбите по изложените в тях съображения.
Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
Защитникът на подсъдимия пледира за неоснователност на жалбите.
В личната си защита и последна дума подсъдимият заявява, че е направил всичко възможно за да помогне на пострадалия и че съжалява за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
Задължителните указания по т.8.2 на
ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2017 г. около 20.15 часа, подсъдимия Е. управлявал л.а. „Хюндай Теракан" с peг. № У 7144 АМ по бул.
„Владислав" в гр. Варна. На кръстовището с ул. „Бенковски", на зелен светофар за своята посока той предприел маневра за ляв завой - към пазара.
По същото време, на червен светофар на ул. „Бенковски", се намирали свидетелите: Б. К.-управлявал първа кола, който искал да направи ляв завой към Катедралата и Мартин Т.-управлявал първа кола, който искал да направи десен завой към Автогарата. Неправомерно през пътното платно успоредно на ул.
„Бенковски", от будката за вестници и цигари към магазин „Билла", предприели пресичане на бул. „Владислав" като пешеходци свидетелите Д.К. и И.Д.. Преди да пресекат платното, те се огледали и не видели да се движат МПС по бул. „Владислав" в посока от спирка „Тракия" към Катедралата.
Времето било светло, с добра видимост, топло, а пътната настилка-суха.
Подсъдимият Е. навлязъл в кръстовището, за да направи планирания ляв завой. В този момент в неговия автомобил се блъснал мотоциклет „Хонда ЦБР 600" с per. № В 1396 В, управляван от пострадалия Д. Н.. Последният се движел в лявата лента на платното на булевард „Владислав" в посока Катедралата и навлизал срещу забранителния знак № В8 в отрязъка между улиците „Бенковски" и „Съборни". Скоростта на движение на мотоциклетиста, определена от назначената по делото ATE била от около 82,46 км/ч или 22,90 м/с.
От извършения допълнителен оглед на местопроизшествието било установено, че подсъдимият е имал свободна видимост към насрещно движещите се МПС от около 144 метра, като с оглед скоростта на пострадалия е могъл поне шест секунди да възприема приближаващия се към кръстовището мотоциклет.
Звукът на приближаващия се мотор бил възприет от пресичащите пешеходци: свидетелите К. и Д.. Св. К. инстинктивно погледнал към кръстовището, където видял да навлиза автомобилът, управляван от обвиняемия. Видял и сблъсъка на мотоциклета с него - в предната дясна врата.
Тялото на пострадалия излетяло вертикално- до нивото на тавана на автомобила, след което паднало на асфалта и останало безжизнено.
Подсъдимият продължил движението си по ул. „Бенковски" и спрял на около
10 метра от кръстовището.
Свидетелят К., намиращ се още на разделителната ивица на булеварда, позвънил на телефон 112 и съобщил за инцидента.
След това, заедно с приятелката си се върнали пред будката за вестници.
Свидетелят К. се приближил първо до обвиняемия, впоследствие до пострадалия и възприел състоянието на всеки от тях.
Подсъдимият бил сам в колата си и силно уплашен. Заговорил свидетеля на английски и го попитал как е мотоциклетистът и дали се е обадил за помощ. Разбрал, че К. вече е уведомил спешния телефон за инцидента.
Пострадалият Н. лежал неподвижно на една страна. Каската била все още на главата му, но счупена. Свидетелят не възприел дишане. Очите на пострадалия били затворени и оточни. От тялото на същия се стичала кръв, образуваща локва на пътното платно.
Пристигнали служители на МВР и започнали да регулират движението. Скоро след това дошла и линейка, която транспортирала пострадалия в болница.
Катастрофата била възприета и от свидетелите К. и Т., които позвънили на телефон 112. Съобщение до телефона за спешна помощ са направили и други свидетели, които не са били очевидци на ПТП.
Подсъдимият е бил тестван за алкохол на място, а впоследствие и в болница. Не е било установено той да е употребил упойващи вещества.
Същото изследване, със същия резултат било направено и на пострадалия в болницата.
Въпреки положените високоспециализирани медицински грижи, на 29.07.2017 г. пострадалият Н. починал.
Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, причина за смъртта на пострадалия е тежка черепно мозъчна травма. Между травматичните увреждания в областта на главата и настъпването на смъртния изход е налице пряка причинна връзка.
По делото била назначена и автотехническа експертиза, която дала заключение относно механизма на настъпване на ПТП, скоростта на движение на участниците в него и били опасните зони за спиране.Според заключението на вещото лице:
-мястото на удара между двете МПС е около средата на дясното пътно платно, на около 5,50м.м дясно от ОР1 и на около 9,0м. преди ОР1, мерено по посока на огледа.
-скоростта на движение на л.а."Хюндай Теракан" е 26,46км/ч или 7,35м/сек.
-скоростта на мотоциклет
"Хонда" е 82,46км/ч, или 22,90м/сек.
-опасните зони за спиране на двете
Разпечатката съдържа 60 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a077268c-2a05-48a7-82dd-ab7c803f9ab5