Решение № 260555 от 31.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 31.10.2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела

Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10162 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за собственост по чл. 108 от ЗС от Б.Н.Б. и Е.Н.Б. срещу „Н.Б.Ф.“ АД.

Ищците Б.Н.Б. и Е.Н.Б. излагат следните фактически твърдения в искова молба и уточняващи я молби за обосноваване на исковата си претенция: придобиване по наследяване от И.К.Б. и земеделска реституция на по ¼ идеална част от собствеността върху недвижим имот с проектен идентификатор *** кадастралната карта и регистъра на гр. София, представляващ имот пл. № 12 по стар неодобрен кадастрален план от 1956 година и имот пл. № 41 по друг стар кадастрален план, а понастоящем реална част от поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта (КККР), владението върху който се е осъществявало от ответника „Н.Б.Ф.“ АД без основание; придобиване на имота, който е имал характер на земеделска земя, от техния наследодател И.К.Б. въз основа на нотариален акт № 162/1941 г. и колективизацията му като такъв поради извършено преди това отчуждаване за нуждите на кинематографията, без да е извършено плащане или замяна; установена от ответника „Н.Б.Ф.“ АД фактическа власт върху притежавания от тях имот без основание; незачитане от държавата на признатото им право на собственост върху имота в нарушение на Европейското право, Конвенцията и Протокол № 1 поради неосигуряване не само на физически достъп, но и до засягане на правото им на собственост, за което не е настъпило отчуждително действие на плана по ЗБНМ, предпоставяно от фактическо завземане на имота, за който имот след възстановяване на собствеността с решението на поземлената комисия е издадена заповед от 13.10.1999 г. от министъра на културата за изключване на имота от активите на дружеството чрез намаляване на капитала му. Ищците претендират да бъдат признати спрямо ответника, че те са собственици на по 1/4 ид.ч. от имота и осъждането на ответника да им предаде владението върху имота.

Ответникът „Н.Б.Ф.“ АД в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че: твърдяното реституционно производство е незаконосъобразно и не е възстановено соченото от ищците право на собственост върху поземления имот; незаконосъобразност на реституционната процедура поради некомпетентност на административния орган, издал реституционното решение - отчуждаване на имота през 1948 година и загубване от него на качеството земеделска земя през 1938 година с включването му в границите на Столична община, липса на скица по чл. 13, ал. 4 и сл. от Правилника и издаване на решението в противоречие с чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ; липса на качество на земеделска земя на имота към момента на възстановяването и образуването на ТКЗС, в каквато организация имотът никога не е включван; включването му в терен за държавен киноцентър; проведено върху имота комплексно мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността, и придобиване на имота от него при преобразуване на държавното предприятие от СИФ Бояна, на което и преди това на ДП „Българска кинематография“ е бил предоставен отчужденият имот, за който и не се установявало право на собственост на наследодателя на ищците към момента на неговото отчуждаване; при евентуалност и придобиване на имота от дружеството въз основа на давностно владение, осъществявано от 1997 година. Искат отхвърляне на иска и отмяна на нотариалният акт от 1995 година.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

След обявяване на делото за решаване с молба вх. № 281261 от 21.10.2024 г., лично подписана от ищеца Б.Н.Б., е заявен отказ от предявения от него иск по чл. 108 от ЗС и искане за прекратяване на производството.

Съгласно чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. С оглед изявлението на ищеца и обстоятелството, че отказът от иска не налага даване съгласието на ответника, съдът намира, че е десезиран от разглеждането на правния спор между ищеца Б.Н.Б. и ответника „Н.Б.Ф.“ АД.

Предвид изложеното и на основание чл. 233 от ГПК, производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, като искът по чл. 108 от ЗС, предявен от другия ищец Е.Н.Б. следва да бъде разгледан, тъй като от нейна страна не е налице изрично изявление по чл. 233 от ГПК.

С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството за осъществявана към настоящия момент от ответника „Н.Б.Ф.“ АД фактическа власт върху процесния имот.

В тежест на ищците е да докажат принадлежността на претендираното право на собственост върху процесния имот, въз основа на твърдяното от тях придобивно основание – наследяване и земеделска реституция (осъществяваната от ответника фактическа власт върху процесния имот е безспорно обстоятелство).

Ответникът следва да установи пречките за възстановяване на собствеността поради липса на компетентност на реституционния орган и скица на имота, който да не е имал качеството на земеделска земя, застрояването му от трайно прикрепени сгради и/или други съоръжения за реализиране на предвиждано мероприятие, включени в предприятието, предмет на приватизационния договор, и осъществявана от него фактическа власт с намерение за своене на процесния имот.

Според удостоверение за наследници от 05.07.2019 г. И.К.Б. е починал на 10.06.1998 г., към който момент е бил вдовец. Същият се наследява от двете си деца Н.И.Б. и Б.И.П.(чл. 5, ал. 1 ЗН). Тъй като към датата на смъртта на И.Б. неговият син Н. Б. е бил починал на 14.09.1990 г., наследяването на неговата 1/2 ид. ч. преминава към наследниците му, които според удостоверението за наследници са Е.Н.Б. и Б.Н.Б., т.е. всеки от тях наследява по 1/4 ид. ч. След смъртта на Б.И.П.на 29.07.2000 г. тя е оставила за свои наследници съпруга си П.Е.П., починал на 26.07.2001 г., сина си П. П.Е., починал на 11.01.2007 г., и И.П.Е., като първите двама след смъртта си не са оставили други наследници, освен И.П.Е., поради което и последният понастоящем се явява единствен наследник на БП.., респ. наследил е 1/2 ид. ч. от наследството на неговия дядо И.Б..

Съгласно представения нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 162, том VIII, регистър № 1562, дело № 14561/11.06.1941 г., К.К.Б. е дарил на И.К.К.Б. недвижим имот, находящ се в землището на с. Бояна – Софийско, както следва: 3566 кв.м., равни на една трета част от цялата нива с площ от 10.70 дка, при общи съседи по нотариален акт № 1758 от 29.12.1908 г.: Г.П., бара, път, и В. Б., а само подарената част е при новоопределени от дарителя съседи: път, С.К., Б.К.К.Б. и наследници на А.М.П., местност „Дебели лък“.

С решение № 5516 от 13.10.1994 г. на Поземлената комисия в гр. София, Община „Витоша“ е възстановено на И.К.Б. правото на собственост в съществуващи стари (възстановими) граници нива с площ от 3566 кв. м., шеста категория, находяща се в землището на Бояна, гр. София, а по скица имотът е 3836 кв.м. Посочено е, че имотът е извън регулация и се възстановява в реални граници от 3406 кв.м., в кв. „******кад. лист 640 от плана на гр. София, изработен 1946 г., при граници: наследници на С. Б., наследници на Б.Б., В.И З.А.П. и път. В решението е вписано и че правото на собственост в реституционната процедура е установено с н.а. № 162, том VIII и скица от 10.09.1992 г.

Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост на нива от 430 кв.м., шеста категория, в землището на Бояна, гр. София, в кв. „******кад. лист 640 от плана на гр. София, изработен 1946 г., тъй като е налице пречка по чл. 10б от ЗСПЗЗ – попада в асфалтов път.

Съгласно удостоверение от

22.08.2019 г. (л. 73), издадено от „ГИС - София” ЕООД, поземлен имот с проектен идентификатор № *** по скица-проект № 15-485582 от 16.07.2018 г. на СГКК – София за изменение на имот с идентификатор № ***, попада в имот с пл. № 12 от стар кадастрален план, кад. лист № 640, емисия преди 1956 г., описан в решение № 5516/13.10.1994 г. на Общинската поземлена комисия – Витоша, като се явява част от ПИ с идентификатор № *** от КК на р-н „Витоша“, СО, и е идентичен с ПИ с пл. № 41 от архивен кадастрален план кад. лист № 640, поддържан от отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ на Дирекция „Териториално планиране“ към НАГ на СО до обявяването в ДВ на одобрената КККР.

Представена е скица-проект №

15-485582 от 16.07.2018 г. (л. 39), издадена от началник на СГКК, за изменение на КККР за ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, р-н „Витоша“, кв. Бояна. В скицата е посочено, че се нанася нов ПИ с идентификатор № *** с проектна площ от 3394 кв.м., при съседни имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, ***.

По делото е приложена и комбинираната скица (л. 72) за пълна или частична идентичност, изготвена от „ГИС - София” ЕООД от 21.08.2019 г. и приложена за стар кадастрален план емисия преди 1956 г. с ПИ план. (кад.) № 12, нанесен в зелено, с площ 3839 кв.м. На същата скица графично е нанесен и ПИ с пл. № 41, кад. лист № 640 от архивен кадастрален план с площ 3394 кв.м.

Приетата без възражения от страните съдебно-техническа експертиза установява, въз основа на приложените към делото писмени доказателства, че целият масив от земи, находящ се между селата Бояна и Драгалевци, е бил отчужден с цел изграждане на Национален киноцентър, със заповед № 2139 от 19.04.1948 г., въз основа на Закона за приложението на общия градоустройствен план (ОГП) на Столична голяма община (СГО) от 1941 г. Законът за приложението на ОГП на СГО от 1941 г. е приет въз основа на изработения от проф. А.М.общ устройствен план

(ОУП) на столицата през 1938 г. Процесният поземлен имот с планоснимачен № 12, тогава по неодобрения кадастрален план емисия преди 1956 г., попада в този масив/терен.

Вещото лице е констатирало, че отчужденият през 1948 г. терен с голяма площ е бил отреден за Държавен киноцентър по ОУП „Мусман” от 12.04.1938 г. и изменението му с решение на Градоустройствен съвет на Временната управа на СГО от 29.08.1946 г. по протокол № 22, точка 1. За масива от земи, съответно терен, определен и отчужден за изграждане на Националния киноцентър, са извършени следните регулационни мероприятия:

- Подробен градоустройствен план (ПГП) - застроителен и регулационен, съобразен с предвижданията на ОГП за Филмов център - Българска кинематография;

- Заповед № 2139 /20.12.1948 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството - лист 330 от делото;

- Подробен регулационен план (ПРП), съобразен с предвижданията на ОГП за Филмов център - Българска кинематография, утвърден със заповед № 2139 от 20.12.1948 г., издадена въз основа на чл. 3 от Наредбата - Закон за градоустройствен съвет при СГО и протокол № 5 от 26.02.1949 г. на Градоустройствения съвет на СГО - лист 116 от делото;

- Регулационен план на в.з.

„Бояна” - заповед № 5292 от 27.08.1958 г. - лист 330 от делото;

- Регулационен план на в.з.

„Киноцентъра - III част”, одобрен със заповед № 2572 от 14.09.1964 г. - лист 330 от делото;

- Регулационен план за разширение на парцел I – СГНС - фабрика за светлочувствителни материали и преотреждането му за „ДИП „Фохар” при Министерството на химията и металургията, фабрика за светочувствителни материали, одобрен със заповед № 186 от 01.06.1968 г. - лист 330 от делото:

- Идейно-застроителен план на националния киноцентър в м. „Бояна” и кадастрален и регулационен план към него с отреждане „Национален киноцентър”, одобрен със заповед № 1230 от 15.07.1972 г. на министъра на архитектурата и благоустройството, като територията му по тези планове е била 934.50 дка и съгласно разпоредбите на тогава действалия ЗПИНМ начинът и видът на застрояването са се определяли с идейно-застроителния план - лист 331 от делото;

- Застроителен и регулационен план за м. в.з. „Киноцентъра - III част”, който е актуалният в момента, одобрен със заповед № РД-50-09-76 от 16.03.1990 г. - лист 330 от делото.